/Поглед.инфо/ И така, започнаха ученията на китайските въоръжени сили около Тайван, а с тях и поредното експертно разтърсване на въздуха: чакат ли го меко казано големи неприятности целият свят в една от горещите точки на световната политика. Но всичко е въпрос на гледна точка. И тя може да бъде различна, ако стоите на брега на Тайванския проток от страна на КНР.
И ако знаете как да ходите по вода, тогава от тук - от плажа в северната част на Ксиамен - можете да стигнете до най-близката тайванска територия за около петнадесет минути. Това е пясъчна ивица със скалист остров и фар върху него. След това се появява следващият тайвански остров, а този с основните градове и столица Тайпе е още по-далеч.
Оттук и от други градове в китайската провинция Фуджиан „тайванският проблем“ се вижда много ясно - и той няма нищо общо с онези приказки, които се набиват в гушата на нещастния западен обикновен човек.
Приказки ли? Ето ви например статия в американското списание “Форин Афеърс”, озаглавена "Тайван е новият Берлин". Разбирате ли за какво говорим? Разделената германска нация и дори нейната историческа столица, прорязани от стената. Казват ни от десетилетия, че разделената китайска нация е едно и също нещо и всеки цивилизован западняк трябва да отстоява своята тайванска част. Като цяло, Берлин е Студената война в графична форма, както и Тайванският проток.
Но тук, на брега на Фуджиан, е много ясно, че нищо
В Берлин няма признаци за нещо, което да прилича на Студената война. Да си припомним
например как беше в онази епоха - да, на първо място, военно напрежение по линията Изток-Запад, но имаше и конкуренция между два стила на живот, две нива на благосъстояние и два икономически модела. СССР губи тази конкуренция нещастно, което се изразява в потока от дезертьори, движещи се по всякакъв начин от изток на запад (включително през гореспоменатия Берлин).
Кой загуби в китайския случай? Няма и следа от бягства с плуване или с лодка от китайския бряг до тайванския бряг. И така, задайте въпрос там, в Ксиамен, на един или друг местен жител: колко тайванци имате тук? Отговорите са различни, но основно - сто и петдесет хиляди във всеки един момент. И това е само в един град, малък по местните стандарти (малко повече от пет милиона жители).
Какво правят тези тайванци тук? Те просто живеят, като си купуват апартамент или къща. Те отварят собствен бизнес (между другото, миналата година китайските власти регистрираха почти 7000 нови инвестиционни проекта с тайванците). Те са наети да работят в местни частни компании. Те се лекуват (тъй като медицината на континента се оказа по-добра и по-евтина от тайванската). И не се виждат с просто око - китайци и китайци, дори говорят с еднакъв акцент (съскащ фуджиански). Но това е само един град, в други е същото, макар и не в такъв мащаб.
Наистина, по-рано (през 1970-80-те години) някои наричаха Тайван икономическо чудо, с БВП, сравним с целия КНР. И днес има една и съща система от двете страни на пролива, само че в огромната КНР, която стана първата икономика в света, тя работи по-добре и чудото там е такова, че не можете да го оспорите (въпреки че някои все още опитват да го направят).
Тоест, пред нас стои един изключително важен факт - надпреварата на стилове и стандарти на живот в сегашната Студена война беше спечелена от Китай, а не от неговия малък фрагмент. И този факт е очевиден от няколко години насам и има значително влияние върху популярните представи за това как може да изглежда обединението на китайската нация, избутано някъде към хоризонта. Което бавно се случва година след година.
Ами днес? КНР остава не просто основният, но и най-важният търговски партньор на тайванците. Миналата година търговският оборот беше 268 милиарда долара, повече от този с Русия (240 милиарда долара). САЩ са втори. Всяка година до три милиона тайванци идват в Китай по различни причини. Да, и днес нищо не се е променило. Въпреки че... В Пингтан трябваше да посетя логистичния център за онлайн търговия, който работи почти изключително с Тайван. Там забелязват тенденция - тайванските санкции блокираха доставката на полупроводници към континента, в резултат на което обменът на стоки придоби напълно колониален характер. Всякакви високи технологии идват от Китай на острова, храна и други подобни се връщаха.
Така че конкуренцията между стандарта на живот и технологиите беше спечелена, повтаряме, от кого. И затова това, което се случва, се случва, дори до постоянни пристъпи на военна конфронтация. Западът вече не се нуждае от Тайван като призьор в това състезание, но е подходящ за ролята на пушечно месо. Западът подхранва тайванските демократи, които сега са на власт, които промиват мозъците на населението точно по същия начин, както се случи с Украйна. Впрочем и за нея, нека ви напомним още веднъж, Русия беше първият търговски партньор.
Превод: В. Сергеев
Гласувайте за "ЛЕВИЦАТА!" с бюлетина № 19 и преференция 104 в 25 МИР-София
Гласувайте в 10 МИР-Кюстендил за "ЛЕВИЦАТА!" с бюлетина № 19 и преференция 101
