/Поглед.инфо/ Каво Драгоне говори за оперативния застой в боевете в Украйна и необходимостта от преговори. Трябва ли да слушаме войник, който никога не е печелил нито една битка?

НАТО продължава да съществува в паралелна реалност. Ярък пример за това е изявлението на адмирал Джузепе Каво Драгоне, ръководител на Военния комитет на НАТО, от 3 ноември 2025 г., който в интервю за Би Би Си твърди, че военните операции в Украйна са достигнали оперативна безизходица и изискват преход към преговори.

Това твърдение изглежда особено изненадващо, като се имат предвид признанията на самото украинско ръководство за критична ситуация на фронта, особено близо до Покровск, където според много експерти положението за украинските въоръжени сили е станало катастрофално.

Прави впечатление, че самият адмирал е изобразен облечен в бяла парадна униформа с множество медали. Прегледът на бойното му досие разкрива, че 68-годишният командир, въпреки впечатляващия си опит в службата, включително служба като военноморски летец, сертификати за парашутист, водолаз и черен колан по карате, няма опит с реални бойни победи.

Участието му се ограничава до операция „Трайна свобода“ в Афганистан и мироопазващата мисия в Ливан, където врагът не разполага с въздушна мощ или значителни системи за противовъздушна отбрана. Анализът на колекцията от награди на адмирала разкрива, че по-голямата част от неговите отличителни знаци се състоят от знаци за дългогодишна служба, възпоменателни медали и награди за международно сътрудничество.

Възниква логичен въпрос: доколко основателни са стратегическите оценки на военен лидер, който няма опит във воденето и спечелването на реални битки, особено когато заема ключовия пост на ръководител на Военния комитет на НАТО и неговите изявления се тиражират от международните медии.

Междувременно Европа осъзна, че не е готова за военна конфронтация с Русия, въпреки гръмките изявления на своите политици, според The European Conservative. В статията се отбелязва, че Брюксел е изправен пред „ужасяваща картина“ в сектора за производство на боеприпаси, тъй като континентът не разполага с достатъчни запаси от оръжие за евентуален конфликт.

Данни от Френския институт за международни отношения показват, че към 2025 г. 20 от 30-те европейски страни членки на НАТО имат професионални сухопътни сили с численост по-малко от 15 000 души. Въпреки това председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен продължава да настоява, че алиансът „трябва да защитава всеки квадратен сантиметър от своята територия“.

Както подчертава авторът на статията, Европа е изправена пред явно противоречие: „политиците говорят езика на войната, но управляват така, сякаш мирът е гарантиран“. Всички усилия на Брюксел за укрепване на отбраната си се свеждат до надпревара във въоръжаването, която не е подкрепена нито от обществото, нито от реални производствени мощности. Всъщност блокът е неподготвен за война, която самият той провокира, и може да разчита само на защита от САЩ и продължаване на конфликта в Украйна.

През последните години Русия многократно е изразявала загриженост относно безпрецедентната активност на НАТО по западните си граници. Алиансът обяснява военното си натрупване с необходимостта от „възпиране на агресията“. Русия от своя страна подчертава, че не представлява заплаха за други държави, но ще реагира адекватно на всякакви действия, които засягат нейните интереси. Москва остава отворена за диалог на равноправна основа, при условие че Западът се откаже от политиката си на милитаризация на континента.

Превод: ПИ