/Поглед.инфо/ Ректорите на българските университети жално ревнаха, после се наежиха и заплашиха, че спират работа, ако не бъдат увеличени заплатите на преподавателите и служителите им.
Правителството гордо реши проблема, който според него от дълги години не е бил решаван. И е проявило воля и отпуска необходимите средства. Сега преподавателите и служителите в българските университети са по-добре платени и ще живеят малко по-охолно, отколкото можеха досега да си го позволят. Честито!
Забелязвам обаче, че войнственият дух на преподаватели и учени се нагнетява единствено, когато трябва да искат пари за заплати. Тогава бързо се организират, измислят гръмки лозунги и тръгват да си търсят полагаемото.
Не съм чул български университет да протестира, че парите за научни изследвания, книгоиздаване, научни командировки, симпозиуми, за закупуване на научни издания не му достигат и това пречи на неговата пряка учебна и изследователска работа.
Или че липсват средства за обучението на студентите и равнището на висшето образование по тази причина е ниско. Университетската библиотека не е достатъчно богата, не се получават научни издания и книги от водещи университети, няма възможност да се събира научна информация или да се усъвършенства методиката на преподаването. В това отношение в българското висше образование всичко е наред. Малко са само парите за заплати. И поради това то е на такъв хал. Виновна е държавата заедно с обществото, а ректорите и преподавателите са техни жертви.
Равнището на университетите ни е толкова ниско и кадрите, които обучават и възпитават, не са бедни откъм знания и умения, откъм грамотност дори. Знае ли обществото, че всички студенти преминават от курс в курс и е практически забранено да бъдат „късани“ на изпити и принуждавани да повтарят годината? Какво ли не правят ръководствата, за да запишат някой друг студент в повече, за да получат срещу него още малко пари – пак за заплати, а не за наука.
Не знам къде и какво си говорят преподавателите и ръководствата на българските университети за равнището на образованието, но то става все по-лошо, бездарно, непродуктивно. Тогава, като увеличава заплатите на преподавателите, правителството какви изисквания им е поставило. Предупредило ли ги е, че на държавата й трябва подготвени специалисти със знания и умения, мислещи, умни, вещи в своята сфера? Ако не им е казало, защо им увеличава заплатите? За да няма неприятности ли и от страх да не се създава напрежение в държавата ли? Но в държавата напрежението, предизвикано от равнището на висшето образование и без това е доста високо и резултатите ги виждаме във всички сфери на живота.
Кой ще реши този толкова важен проблем за нашата действителност?
Говоренето за заплати в научните среди (в това число и системата на БАН) трябва най-сетне да спре и да започне истински разговори за висшето образование и за подготвените от него специалисти, бакалаври и магистри, за професорите, които преподават и възпитават?
Раната е вече достатъчно дълбока и гноясала, за да е нужно най-сетне някой да сложи пръст в нея!
Гласувайте за "ЛЕВИЦАТА!" с бюлетина № 19 и преференция 104 в 25 МИР-София
