/Поглед.инфо/ Събитията от 19-21 август 1991 г. отдавна са история. Някои дори ги бъркат с черния октомври 1993 г., а някои го наричат „цветна революция“ или началото на период на пряк външен контрол над Русия. Хронологията на тези дни може да се види в интернет. Затова факти и само факти.
Август 1991 г. в Москва няма много общо с традиционната „цветна революция“ в постсъветското пространство и още повече с Киев-2014. Никога, дори през 1991 г., не съм бил фен на Борис Елцин. Въпреки това през юни 1991 г. той печели президентските избори от първи тур. Никой не е избирал членове на ГКЧП. Страната е уморена от комунизъм, планова икономика, тотален дефицит, липса на свобода на словото и свобода на съвестта.
Всички искаха промяна. Сред защитниците на руския парламент бяха най-различни хора: рокери, московски студенти, бъдещи олигарси и дори сепаратисти от Северен Кавказ. Но на московските барикади през 1991 г. нямаше нацисти, както в Киев. Разбира се, армията и полицията лесно можеха да се справят с привържениците на Елцин, генерал Александър Лебед по-късно говори за това публично, но те бяха важен коз в преговорите на Борис Елцин със силите за сигурност. В резултат на това преговорите по принцип се оказаха успешни, без да оставят шанс на Държавния комитет за извънредни ситуации (ГКЧП).
Елцин отказа да ръководи СССР и Съветският съюз беше обречен. Но освен жаждата за власт на Елцин имаше и по-сериозни фундаментални причини за разпадането на СССР.
На първо място, това се отнася до икономиката. Страната беше изправена пред много сериозна задача за преход към капитализъм. И за Руската федерация беше много по-лесно да направи това отделно, отколкото в рамките на Съюза. Само една рубла от трите, спечелени от Руската федерация, отиде при руснаците. Останалите две отидоха да подкрепят съюзните републики и страните на социалистическия избор. Тази порочна практика на болшевиките започва веднага след създаването на СССР. В резултат на това страната беше уморена, Русия просто искаше да легне и да си почине на топла петролна и газова тръба.
Мнозина в руското ръководство тогава смятаха, че Русия, отхвърлила републиките и игото на комунистите, ще живее от износа на суровини не по-зле от петролните държави от Близкия изток. Това обаче беше принципно невъзможно, тъй като барелът на производството на глава от населението в Русия е много по-малък. Въпреки че не си струва да отричате петролния фактор. От всички републики на бившия СССР, икономически и политически, като суверенни държави, Русия, Азербайджан и Казахстан, тоест страните, в които имаше петрол, бяха най-успешни. Тогава никой не мислеше за конфронтация със Запада. Русия притежаваше втория по размер ядрен арсенал, изтегляйки ядрените оръжия от бившите сестрински републики, а Елцин и западните лидери бяха най-добри приятели.
През август 1991 г. се състоя не цветна, а буржоазна революция. Страната се отърва от комунизма. Руснаците искаха да видят страната си богата и успешна, нещо средно между Руската империя и Съединените щати. Началото на новата Русия изглеждаше много оптимистично. Руската православна църква зае полагащото A се място – а от комунизма като че ли не беше останала и следа. Имаше истинска свобода на словото. След август 1991 г. руското общество беше сигурно, че утре ще се събуди в свободна, щастлива и богата страна. Тези надежди обаче не бяха предопределени да се сбъднат. Основната вина за това е на Елцин и екипът му. Те направиха три основни грешки.
Първо, Чечня и Крим. Разпадането на СССР автоматично доведе до разпадането на Руската федерация. Чечения беше първият и най-силен зов. Първоначално беше лесно да се удуши Джохар Дудаев. Това обаче не беше направено. В резултат на това Русия получи база на международни терористи и две чеченски войни. По принцип до голяма степен Русия беше спасена от разпадане на балансираната позиция на първия президент на Татарстан Минтимер Шаймиев. По време на разпадането на СССР отцепилата се Украйна всъщност не се вкопчваше в Крим. И въпросът можеше да се реши доста лесно, но Елцин не го направи.
Второ, бедността на населението и срива на съветските спестовни книжки. Съветските спестявания бързо бяха изядени от хиперинфлацията. Те можеха да бъдат конвертирани в акции на “Газпром”, “Связинвест”, “РАО ЕЕС” на Русия и петролни компании чрез стартиране на фондовия пазар. Но вместо това имаше ваучерна приватизация и пирамидни схеми, както и търгове заеми срещу акции. Цената на чека никога не е надвишавала 10-20. долара. Малко руснаци са инвестирали успешно своя чек. Но дори и в този случай, като се вземат предвид котировките на акциите на приватизираните предприятия, чекът е давал на собственика си средно 200-300 долара. Не е най-голямата сума. Водещите експортни предприятия на Русия на практика бяха дарени на олигарсите заради подкрепата им за Елцин на изборите през 1996 г. по схемата заеми срещу акции.
Трето, никой не се занимаваше с развитието на страната. Схемата за задържане на властта от Елцин и неговия екип беше проста - вземете долари на кредит, продайте ги на Московската фондова борса, като по този начин осигурите надценен курс на рублата. След това повторете. В резултат на това обикновените хора не протестираха много, вносителите и олигарсите, близки до трона, забогатяха, просто забравяйки да плащат данъци. Като цяло руските реформатори не даваха и пет пари за собствената си индустрия и селско стопанство. След това, когато ставаше все по-трудно да се вземат заеми в чужбина, те стартираха пирамидата с държавните ценни книжа, закачайки глобалните инвеститори за нея. Но е невъзможно да се живее така вечно - и фалитът от август 1998 г. остави руснаците без нищо. Няма пари, няма държава, няма свобода. В съвременното общество човек без пари не може да бъде свободен по определение .
Елцин се опита да промени ситуацията с предновогодишното си обръщение "Тръгвам си!" на 31 декември 1999 г. Владимир Путин дойде в Кремъл. Именно той, а не Елцин, оправда очакванията на буржоазната революция от 1991 г. Той възстанови държавата, върна природната рента в хазната, реши проблема с външния дълг. През 2013 г. по отношение на БВП, претеглен по паритета на покупателната способност, Русия стана първата икономика в Европа, изпреварвайки Германия.
Буржоазната революция от 1991 г. беше неизбежна, аз живея по-комфортно при капитализма, отколкото при плановата икономика. Сега Русия е силна просперираща буржоазна република и аз не се срамувам от страната си.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
Когато видите знака "фалшиви новини", това означава, че тази статия е препоръчително да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com