/Поглед.инфо/ През 2022 г. се озоваваме в напълно нова реалност. Днес, когато тази година е към своя край, вече можем да оценим от известна историческа дистанция събитието, което обуславя тази реалност – началото на специалната военна операция в Украйна на 24 февруари.

Историята, както ни уверяват, няма подчинително наклонение, но все пак всички искаме да разберем: дали това решение беше неизбежно и безспорно? Възможно ли беше да не правим нищо и да живеем както преди? Само ако беше възможно! Хиляди животи щяха да бъдат спасени, десетки хиляди хора щяха да останат в страната, международните отношения и връзките между хората нямаше да се сринат.

За да отговорите на този въпрос, трябва да се върнете малко назад - към онези „осем години“, които вече са се превърнали в девет пред очите ни. В събитията от онова време могат да се откроят редица повратни моменти, но нас ни интересува преди всичко един ден – 21 февруари 2014 г.

На този ден между лидерите на Евромайдана и президента Виктор Янукович беше подписано „Споразумение за уреждане на политическата криза в Украйна“, което, наред с други неща, предвиждаше провеждането на предсрочни президентски избори не по-късно от края на годината. Споразумението позволи мирно да се развърже възелът на гражданския конфликт, систематично да се прехвърли властта (най-вероятно пак на Петро Порошенко), спокойно да се разработят механизми за защита на правата на хората и да се поддържа непрекъснатата легитимност на държавата. В същото време Крим и Донбас без съмнение щяха да останат към Украйна.

Споразумението беше в сила няколко часа. Още вечерта на същия ден опозицията извърши държавен преврат, Янукович избяга, а „революционната“ Върховна Рада първо отмени закона за езиците, който даваше определени права на руския език.

Гаранти на споразумението от 21 февруари бяха посланиците на Германия и Полша и високопоставен представител на Франция. След преврата страните-гаранти дори не се опитаха да наложат споразумението. Не им трябваше. По някаква причина те се интересуваха от най-травматичния изход от конфликта, от разкъсването на легитимността. Освен това те бяха жизнено заинтересовани от възникването на териториален спор между Русия и Украйна. Те на всяка цена искаха да вбият клин между братските народи.

Украйна едновременно 1) загуби своята легитимност и 2) се обяви за антируска етнокрация. В тези условия украинските региони, гравитиращи към Русия, не можеха да не се възмущават, а Русия нямаше как да не реагира. Отказът да се защитят руснаците в Украйна неизбежно щеше да доведе до падане на авторитета на руските власти и, вероятно, до разпадане на държавата. Русия щеше да се покаже не като сила, а като „територия“. От Русия се искаха действия и трябва да се каже, че през 2014 г. Русия действаше в степента, необходима за самосъхранение.

Още тогава видяхме колко струват гаранциите на западните държави. Предстоеше референдумът в Крим, който поправи грешката на Хрушчов, и войната за независимост на ДНР и ЛНР, по време на която националната идентичност на жителите на Донбас се промени радикално за броени месеци: бивш украински регион, макар и със свои собствени характеристики, Донбас не само свърза съдбата си с Русия, но и се почувства като духовното сърце на Русия. Предстояха Минските споразумения, чието хронично неспазване беше една от причините за началото на СВО.

Сега, след разкритието на Ангела Меркел, че никой е нямало да изпълнява Минските споразумения и че те са били необходими единствено за напомпване на Украйна с оръжия и укрепване на армията ѝ, също стана ясно и поведението на европейските сили по време на държавния преврат в Киев. Задачата беше поставена ясно: Украйна трябваше да стане най-големият враг на Русия. Първо, за да се въвлече рано или късно Украйна в НАТО, да се разположат натовски ракети на няколкостотин километра от Москва. Второ, за да се бият с Русия със силите на украинците, в случай че нещо се случи - добре, да не се поставят ценни европейски животи на новия източен фронт. По същите причини, очевидно, Западът не се интересуваше от развитието на украинската икономика: бедните са по-склонни да станат пушечно месо.

Въпросът е: какво, в Русия не разбраха ли, че Минските споразумения са фикция, която противоположната страна няма да изпълни? Те разбраха, но повтаряха отново и отново: Минските споразумения нямат алтернатива. Осем дълги години отлагат настъпването на новата реалност, в която се установяваме сега, и се подготвят за нея. И още преди началото на СВО на Украйна беше предложен мирен и безболезнен изход от ситуацията. Първо, вие се задължавате да не влизате в НАТО, а НАТО се задължава да не ви приема(въпреки че знаем много добре колко струват поетите от тях задължения). Второ, вие започвате да изпълнявате Минските споразумения.

Но виждаме, че тези две най-скромни искания бяха насочени именно срещу двата аспекта на споменатия по-горе „план на Запада за Украйна“. Ако това не беше така, тогава конфликтът през февруари 2022 г. можеше да бъде решен толкова лесно, колкото през февруари 2014 г.

Западът подготвяше Украйна за военен скок и ние добре знаехме, че статуквото няма да продължи вечно. Това много добре показа втората Карабахска война, която дотолкова вдъхнови киевските власти, че започнаха усилено да купуват турски байрактари. Много друга военна техника пристигна в Украйна още преди началото на СВО. Рано или късно Украйна трябваше да скочи в Донбас, а след това и в Крим. Това може да се случи месец след 24 февруари, година по-късно или пет години по-късно. Това трябваше да се случи, когато и Западът, и режимът в Киев биха били най-добре подготвени за това.

Това е ключов момент: запазвайки статуквото, Русия щеше да даде възможност на врага да избере времето за настъпление. Това беше непозволен лукс за страната. С отлагането на спешните мерки президентът на Русия би поставил бъдещото ръководство на страната в много по-трудно положение. Владимир Путин пое тежка отговорност, като започна да действа, когато руската икономика придоби необходимата издръжливост, а въоръжените сили получиха предимство в редица видове оръжия, предимно стратегически.

Да, СВО разкри и редица пропуски както в осигуряването на армията, така и във вътрешното управление. Но отново, добре е, че тези пропуски са разкрити сега, когато все още е възможно да се коригират. Следващата година определено ще можем да се съберем, да се съсредоточим и да победим. Страната няма друг избор.

Превод: В. Сергеев

Абонирайте се за Youtube канала на новото музикално предаване "Рефлексии" и ще преживеете прекрасни мигове с музиката на Барока: https://www.youtube.com/watch?v=HoGUFCffd70

Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com