/Поглед.инфо/ Срещата между президентите на Русия и Турция, по време на която лидерите на двете страни обсъдиха ситуацията в сирийската провинция Идлиб, има едно любопитно измерение. Малко беше казано за него по време на самото изостряне, но то е изключително важно за разбирането на ситуацията в региона. Бойните сводки с горящите полета, разбира се, са много интересни, но съвсем близо се случват други, не толкова забележими, но не по-малко важни събития, за които е гарантирано, че ще окажат влияние върху развитието на региона веднага след замлъкването на оръдията.
Това измерване е газовото.
Ще припомним: през есента на 2017 г. консорциум, воден от френския нефтен и газов гигант Total SA, подаде заявление за търг, проведен от правителството на Ливан. Според условията на лиценза, Total получи правото да проведе проучвателно сондиране в морската част на шелфа в рамките на т.нар. блокове номер 4 и номер 9. Първият се счита за обещаващ за газ, а вторият - за нефт. Прогнозните запаси в границите на блоковете са три трилиона кубически метра газ и 850 милиона барела нефт.
И сега известна изненада. В консорциума, получил правата за извършване на проучвателни дейности, освен френския Total влизат италианската компания Eni и руската "Новатек". Първите двама участници имат 40 процента дялове в проекта, а руснаците имат двадесет процента. Веднага щом сондажниците на консорциума, включително руските, завършат проучвателния сондажен комплекс (за който имат до пет години), те ще представят на ливанското правителство план за развитие на полето и на практика ще бъде гарантирано, че ще получат 25-годишен лиценз за производство с възможност за удължаване. Съответно, в допълнение към чисто практическия опит, руска компания ще реализира печалба поне четвърт век, ще плаща данъци в държавния бюджет от нея и ще формира регионалната политика.
Дамаск подписа договори с две руски нефтени компании
Нека обясним, Ливан има нерешен териториален спор с Израел относно участъка на шелфа от 860 квадратни километра, който е разположен точно в зоната на възможното наличие на енергийни ресурси. Бейрут обаче не изостря ситуацията и вече заяви, че проучването и производството ще се извършват само в онези райони, които са еднозначно ливански. И точно преди една година, през пролетта на 2019 г., Ливан нарочно и открито „торпедира“ изграждането на газопровода EastMed, по който трябваше газа от шелфа от израелските находища да се доставя в Европа. Израел действително беше уведомен, че няма да види пряка търговия със Стария свят. Тел Авив, разбира се, не забрави нито този факт, нито националните си интереси и затова войната за шелфа обещава да бъде дълга и упорита.
В Бейрут разбират това не по-малко ясно и възлагат всичките си надежди на факта, че международният екип ще му даде "на живо" нефт и газ. В района на шелфа от Египет вече е доставена плаваща кула Vintage, задачите й включват пробиване на първия кладенец на дълбочина около един и половина километра, очаква се лещата (вид газово и нефтено находище – бел.пр.) с нефт и газ да лежи още два и половина километра по-надолу.
И ето още един малко известен факт.
Преди малко повече от година, през януари 2019 г., държавната компания „Роснефт“ сключи споразумение с ливанското правителство, според което нефтеният терминал в пристанището на Триполи беше прехвърлен под контрола на руснаците за период от двадесет години. Според изявлението на и. д. министър на енергетиката и водните ресурси на републиката Сезар Абу Халил, руснаците ще увеличат повече от три пъти обема на съоръженията за съхранение на нефт (до два милиона тона) и ще проведат специализирано обучение за местните специалисти. И Ливан наистина се надява, че руското военно-техническо присъствие в региона ще възстанови тръбопровода от Ирак. Магистралата Киркук - Хомс - Банияс първо беше разрушена от силите на американската коалиция, която нахлу в Ирак, за да свали Саддам Хюсеин, а по-късно гражданската война в съседна Сирия сложи край на работата на жизненоважна артерия. През зимата на 2011-2012 г. Хомс премина в ръцете на терористите, които на първо място взривиха нефтопровода и местния нефтопреработвателен завод. Градът беше освободен през 2014 г., но, разбира се, на централната власт все още не й е до възстановяването на инфраструктурата.
"Откровен грабеж." Военен експерт за действията на САЩ в Сирия Руският министър на отбраната Сергей Шойгу обвини САЩ в разхищение на нефтените богатства на Сирия. В ефира на радио „Спутник“ военният експерт Виктор Баранец обясни защо присъствието на американските войски в арабската република носи „точков“ характер.
И ако сега в Ливан изведнъж се появят някои количества нефт, почти всичко е готово за транспортирането и прехвърлянето му на пристанището. И ако капацитетът на Триполи не е достатъчен, тогава ценната течност може да бъде пренасочена малко по на север - към сирийското пристанище на Тартус, където по случайност е базирана руската военна групировка. От Триполи до Тартус по суша, дори като се вземат предвид всички криволици на релефа, е не повече от 60 километра. Ако Ливан например изгради тръбопровод между пристанищата, той веднага ще се превърне от зависим играч в диктатор на условията. И ако той не го изгради, тогава Тартус ще остане поне гаранция, че у никоя гореща глава няма да възникне желание да посегне на собствеността на Ливан и руските „Роснефт“ и „Новатек“.
Като се има предвид всичко гореизброено, има голяма вероятност Бейрут да заложи на търговията с въглеводороди и иска да се върне в пула от световните износители. В допълнение към чисто имиджовите бонуси, търговията ще спомогне за коригиране на плачевното състояние на националната икономика. Към 2018 г. външният дълг на Ливан беше с една трета по-висок от собствения им БВП (85 милиарда до 58 милиарда долара).
Като цяло регионът се надява на чудо - и зад кулисите отново се чува руска реч.“
Превод: М.Желязкова