/Поглед.инфо/ "Дойче Веле", федерална правителствена агенция на ФРГ, започва да излъчва в СССР през 1962 г. В съветско време късовълновият радиосигнал беше ту блокиран, ту не, след това, вече в руска ера, технически остарялото излъчване приключи, заменено от интернет и сателит. Днес, по случай 60-годишнината на федералната институция, ръководителят на московското бюро на “Дойче Веле” Юрий Решето получи официално заповед от руското външно министерство да закрие бюрото до 09:00 часа в петък и да върне акредитацията на служителите.

Изглежда, че решимостта на акредитиращата страна беше пълна изненада за немските (предимно всъщност руски) служители на ДВ. „Руските власти няма да посмеят да ни затворят”. Въпреки че на 2 февруари, сряда, руското външно министерство публикува съобщения за медиите, които сякаш не оставящи място за илюзии. В отговор на забраната в Германия на телевизионния канал РТ, руската страна обяви, че има предвид:

а) Закриване на кореспондентския пункт на ДВ.

б) Прекратяване на акредитацията на всички служители на бюрото на ДВ.

в) Прекратяване на сателитното и друго излъчване на ДВ на територията на Русия.

г) Иницииране на разглеждане на въпроса за признаване на ДВ за чуждестранна медия, действаща като чужд агент.

д) Стартиране на процеса на формиране на списък, непредназначен за публикуване, на представителите на държавните и обществени структури на ФРГ, участващи в ограничаването на излъчването на РТ, на които ще бъде забранено да влизат на територията на Русия.

Това не може да се нарече вероломна атака. На 18 януари тази година, по време на посещението на германския външен министър Аналена Бербок в Москва, в МВнР ѝ беше казано, че нещата вървят към огледални мерки – както те с РТ, така и ние с ДВ. Бяха им дадени две седмици да се откажат, след което обещанието беше изпълнено.

Възможно е фрау Бербок да е смятала предупреждението на Сергей Лавров за 257-то китайско предупреждение. „Москва изразява загриженост и дори недоволство от закриването на РТ” – така беше изразявана загриженост по различни поводи, но нищо не надхвърляше празните приказки, нямаше на какво да се придава значение.

Но вчера се оказа, че приказките не са били празни. Най-общо казано, изкуството на дипломата е да оцени сериозността на изразената от партньора загриженост и неговата готовност за решителни действия. Защото едно е да проявяваш непоклатима, но съзнателна решимост на фона на ясни предупреждения, а друго е да прецениш погрешно степента на загриженост на събеседника. Чиято позиция е ясно „Не ви е мястото тук“. В последния случай е налице непълно съответстване с поста.

И тук въпросът не е дали партньорите харесват това затягане на руската политика или не. Може би са изключително нещастни. Но това затягане е от година. Миналия януари Алексей Анатолиевич Навални също вярваше, че няма да посмеят и заедно със своите поддръжници той беше изключително разочарован, когато се осмелиха да спазват нормите на Наказателно-процесуалния кодекс. Да предположим, че сега не говорим за писмени норми, а за норми „на основата на реципрочността“. Все пак реципрочността в международните отношения (наричана понякога „Око за око, зъб за зъб“) е много старо правило.

Разбира се, има я невинната реакция от серията "А те нас защо?" Когато главният изпълнителен директор на ДВ хер Лимбур смята, че „мерките, предприети от руските власти по никакъв начин не са разбираеми и представляват прекомерна реакция“ и Германският съюз на журналистите призовава германското правителство да „протестира силно срещу този акт на цензура“ (А защо нямаше силен протест срещу акта на цензура срещу РТ?), тогава тези гръмки изявления показват пълно незнание как действат дипломатическите служби в случай на огледални мерки.

Дипломатическите обичаи не са измислени от глупаци и ако днешните журналисти и политици не са чували за тези обичаи, тогава нека последват заповедта на лидера на световния пролетариат: „Учи, учи и пак учи“.

Превод: В. Сергеев