/Поглед.инфо/ Обобщавайки резултатите от изминалата година, няма как да не обърнем внимание на един парадоксален факт: в сравнение с първоначалните очаквания страната ни се справя най-добре в икономиката. Но в първите дни на СВО изглеждаше, че задържането на икономическия фронт ще бъде най-трудното нещо. Избухването на военни действия само по себе си беше шок за пазарите. И скоро страховитите санкции на Запада започнаха да се стоварват върху нас, един пакет след друг (сега ЕС вече работи по деветия пакет).

Нашите валутни активи на стойност стотици милиарди долари бяха замразени, което беше най-големият грабеж в криминалната история на човечеството. Водещи световни марки започнаха да напускат страната, сред които бяха не само евтини търговци на боклуци, но и производители на електроника, авиационна и автомобилна техника, които местните предприятия все още не могат да произвеждат.

Западът се надяваше да ни удуши с „кокалестата ръка на глада“, а самият Джо Байдън увери, че доларът струва или е на път да струва 200 рубли. Въпреки това, след рязък пролетен скок, обменните курсове се стабилизираха на ниво, значително по-ниско от това непосредствено преди СВО, и ние сякаш се чувствахме като в икономическа страна на чудесата. Новата ситуация напълно противоречи на дългогодишния опит, който ни казва, че всяко кихане, дори и на най-отдалечените от нас пазари, неизбежно сваля курса на руската валута. Оказа се, че това изобщо не е природен закон. Още по-изненадваща беше промяната в отношението ни към чуждите валути, най-вече към долара и еврото, като платежно средство. Руският капитализъм започна с желанието да продаваш всичко колкото искаш евтино - от суровини до художествени съкровища - но само за твърда валута, не за рубли. Следователно искането на Русия да плаща за газ в рубли направи революция в умовете: ами ако е възможно?

Днес, ако оставим настрана новите руски региони, измъчвани от украински обстрел, страната се готви да отпразнува Нова година, макар и без особен лукс, без излишно украсяване на градовете, но не в среда на извънредно икономическо положение. Има светлина и топлина, ще има елха и шампанско. Самолетите летят, колите се движат. Съвсем наскоро с участието на президента Путин бяха открити шест нови участъка магистрали. Например, още днес времето за пътуване между Москва и Владимир е рязко съкратено, а следващия декември обещават да отворят напълно магистралата Москва-Казан. Разбира се, инфлацията е по-висока от миналата година. Но всичко е относително. Например президентът на Казахстан наскоро каза, че инфлацията в страната му е почти 20% на годишна база, въпреки че Казахстан не провежда система за саморегулиране и не е под санкции. В същото време в Германия този показател ще бъде почти 11% до края на годината. В Русия, на която беше обещана 17% инфлация през март, крайният резултат ще бъде около 12%.

Така през 2022 г. руската икономика спечели битката за оцеляване. Но това не е достатъчно. Все още бих искал да постави цели за развитие - и не само да постави, но и да ги постигне. Но възниква въпросът: възможно ли е да се развива икономиката в условия, когато страната преминава на военна основа, когато обемът на военните разходи рязко нараства? Нима "оръжия вместо масло"?

На пръв поглед скептицизмът изглежда оправдан: военните разходи са очевидно непродуктивни разходи, много военни продукти трябва да бъдат унищожени и изразходвани. Да разчиташ, че военно-промишленият комплекс (ВПК) ще се превърне в локомотив на икономическото развитие, е все едно да вярваш в историята на барон Мюнхаузен, че се е измъкнал от блатото за косите. Световният опит обаче говори друго. Най-показателният пример са САЩ, които преодоляха Голямата депресия не толкова благодарение на Новия курс на Рузвелт, а благодарение на военните поръчки, които нахлуха в икономиката след влизането на страната във Втората световна война. Ще успее ли Русия да повтори този път? Така или иначе, няма друг вариант. Първо, защото на СВО трябва да бъде сложен край. Второ, защото предишният икономически модел все пак не осигуряваше на страната стабилен и качествен растеж.

Какво представляват инвестициите във военно-промишления комплекс? Това са преди всичко инвестиции в индустрията, а не в „купувай и продавай“, не във виртуални спекулации и не в умопомрачителни дигитални забавления. Това е шанс за възраждане на традиционните индустриални центрове на Урал, Поволжието, Сибир и други региони на страната, за приток на финансови и човешки ресурси в тези центрове.

Но индустрията е различно нещо. Метал или необработен дървен материал за продажба в чужбина също са промишлени продукти. В същото време армията днес изисква сложни и модерни продукти. И не говорим само за хиперзвукови ракети и други чудеса на военната техника. Дори леката промишленост за военни цели трябва да е наистина напреднала. Военни униформи, бронежилетки, раници, обувки - всичко това трябва да отговаря на най-добрите световни стандарти, да е изработено от най-добрите материали. В този случай не комфортът на потребителя, а животът на боеца зависи от технологичното ниво на продуктите. Освен това режимът на мобилизиране на индустрията предполага засилен контрол, който, надявам се, няма да позволи, както в миналото, китайските потребителски стоки с преетикетиран продукт да бъдат представяни за вноснозаместващ продукт.

Военно-промишленият комплекс се свързваше с технологичното лидерство още в съветско време. Имаше легенди за специални (секретни) военни технологии, както и за космически технологии. Можем да се надяваме, че тази традиция на технологично лидерство все още не е загубена и може да бъде продължена на нова основа.

Нуждата на страната от сложни индустриални продукти ще има две последици: търсенето на квалифицирана работна ръка и търсенето на интелект. Това може да обърне тенденциите, които се наблюдават от началото на 90-те години на миналия век, когато професорите бяха принудени да търгуват в магазини на едро, а здрави млади хора се изсипваха като пазачи в магазините.

Военните поръчки се превръщат в лоста, който ще позволи на икономиката да премине от компрадорски режим към режим на самодостатъчно национално производство. В същото време, разбира се, за израстването на нов интелектуален слой, който ще изведе страната в бъдещето, ускореното развитие на военно-промишления комплекс може да послужи само като начален импулс, тъй като този процес изисква дългосрочно целенасочено работа, включително както преориентирането на образователната система, така и преструктурирането на културната сфера, която най-накрая трябва да започне да излъчва творчески ценности към обществото.

Превод: В. Сергеев

Абонирайте се за Youtube канала на новото музикално предаване "Рефлексии" и ще преживеете прекрасни мигове с музиката на Барока: https://www.youtube.com/watch?v=HoGUFCffd70

Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com