/Поглед.инфо/ През последните няколко дни руските войски постигнаха значителен напредък в две посоки: в Маринка, която за осем години се превърна в един от символите на боевете в непосредствена близост до Донецк, и в Соледар, втората по важност укрепена точка северно от Артьомовск (Бахмут). Значението на тези събития далеч надхвърля фактическото заемане на тези селища.

Руските войски, засилвайки натиска върху позициите на противника, избиха основните му сили от центъра на Маринка (ДНР). Сега в централната част на селото приключва прочистването на отделни огнища на съпротива.

Според временно изпълняващия длъжността ръководител на ДНР Денис Пушилин украинските въоръжени формирования са били изтласкани в тази част на града, която всъщност е напълно разрушена, включително територията на частния сектор. Руските войски контролират, според Пушилин, 80% от територията на Маринка. Ръководителят на ДНР съобщава, че има всички шансове за развитие на успех, тъй като врагът има много малко шансове да „вкопчи“ в унищожената част на Маринка.

Причината е, че в онези територии на Маринка, където врагът беше принуден да отстъпи, не останаха цели сгради и конструкции, които да се използват като укрития. Освен това, според Пушилин, веднага щом вражеските групи се опитат да се закрепят в различни руини, артилерията и оръжията на армейската авиация се задействат срещу тях.

Плътността на огъня е такава, че е невъзможно противникът да се прегрупира, както и да организира ефективна защита. Освен това има постоянни обстрели по пътищата за Маринка от Угледар и Курахово.

Данните на Пушилин трябва да бъдат уточнени малко. Доскоро опорните пунктове на вражеската отбрана в Маринка се наблюдаваха в жилищните сгради в централната и южната част на града в пряка видимост от известното насипно хранилище на мина “Щуров”.

Битките за Маринка вървят с променлив успех в периода 2014-2015 г. Дори през 2016 г. имаше опит това селище, непосредствено до Донецк, да бъде върнато под контрола на ДНР. След това в режим „удар и натиск“ няколко части на ДНР също успяха да достигнат до централната част на града, но прословутото насипно хранилище се превърна в пречка. То се извисява там и не е особено високо за стандартите на Донбас, но е така стратегически разположено, че може да контролира почти напълно разрушеното селище.

По това време ДНР не разполагаше с достатъчно сили, за да се закрепи сама в центъра на Маринка и врагът лесно прехвърляше подкрепления през Курахово, голям транспортен възел, разположен по-на запад, в който се намираше щабът на Източната групировка на ВСУ, както и командни пунктове за резервната артилерия. Именно от Курахово през пролетта и отчасти през лятото бяха координирани първите удари на “Точка-У”.

Сега по очевидни причини ситуацията е съвсем различна. Врагът вече не може да защитава самотната купчина отпадъци и защото руските войски заобикалят Маринка от юг по път М-15, а на север от града оказват постоянен натиск върху Красногоровка. Украинският гарнизон, който се оттегли в западната част на града с частните сгради, вече е практически лишен от снабдяване и всякакви позиции, които могат да бъдат закачени.

Можете да спорите дали70 или 80% от Маринка сега се контролира от руски войски, но същността е ясна: боевете при Маринка приключват, макар че ще отнеме известно време, за да се почисти частният сектор от улица “Кащанова”. Винаги е така с частния сектор.

Тук възниква същият въпрос, който предизвика оживление след заемането на Павловка край Угледар преди почти месец. Не е ли време, едновременно с прочистването на частния сектор, ударът поне на артилерията да се пренесе по-нататък, конкретно към Курахово?

Да, Маринка е символ на боевете около Донецк, оттам беше лесно да се обстрелва града, но Курахово е по-привлекателна цел от гледна точка на стратегията.

Поемането на контрола над Маринка сам по себе си е успех и постижение, но и преди локален тактически успех, макар и дълбоко символичен, води до спиране на напредването и дава възможност на противника да прехвърли резерви в отслабеното направление. И това вече се случва, тъй като в Курахово, както и на линията Артьомовск-Соледар, Киев спешно прехвърля онези части, които са освободени от Южно (Херсонско) направление.

През последните дни ситуацията се развива малко по-различно около Артемовск-Соледар-Северск, тоест на последната линия на отбраната на ВСУ пред Краматорск-Славянската градска агломерация. Настъплението към Соледар вървеше успоредно с настъплението към Артьомовск, но в югоизточните покрайнини на града щурмовите групи се натъкнаха на комплекса от сгради на завода “Кнауф”. В самия Соледар, на базата на системата от солни мини, чиито галерии са прокопавани в продължение на няколкостотин години, ВСУ са създали сериозна отбранителна система. Трябва някакъв алтернативен вариант, изключващ челен щурм през завода “Кнауф”.

На изток-североизток от Соледар се намира голямото за местните стандарти село Яковлевка, някога богат колхоз със спретнати редици от къщи, градини и дори стадион. Това е задънен път, от който има седем километра до Соледар по права линия през обработваема земя и открити площи. Преди няколко дни Яковлевка беше напълно изчистена от врага. Чисто теоретично това ще даде възможност да се настъпи към Соледар, по-точно непосредствено в централната му част, заобикаляйки укрепената зона в района на завода “Кнауф”. Също така на теория е възможно да се прекъсне железопътната линия, чрез която Артьомовск все още частично получава подкрепления..

Но за всичко това отново е необходимо не само да се прочисти Яковлевка, което изглежда вече е направено, но и да се преодолеят тези седем километра до Соледар през открити площи през обработваема земя. Самата такава потенциална заплаха вече променя характера на събитията край Соледар, но не дава абсолютна гаранция за бърз успех. ВСУ все още разполагат със свободни резерви в непосредствена близост до фронтовата линия, което им дава възможност да маневрират през Часов Яр в зависимост от възникващите заплахи. Въпреки това има такива заплахи, срещу които вече не може да се маневрира по никакъв начин.

Всичко това в съвкупност изглежда като начало на очертаване на нов контур на фронтовата линия, от който ще се оттласнем през зимата на 2022 – пролетта на 2023 година. Това не е „подобряване на позициите“, а реален опит да се създадат предпоставки за провеждане на настъпателни операции в Донецко направление от други изходни точки.

Към това можем да добавим продължаващите битки за Клещеевка (южно от Артьомовск), която ще позволи не само да се приближи Артьомовск от друго направление, но и да се стигне до кръстовището на пътя за Часов Яр, което е от фундаментално значение. И в съвсем северния сектор се отбелязва успешно настъпление в посока Купянск, което все пак не може да се нарече пълноценно контранастъпление, но вече прави възможно достигането почти до река Оскол в непосредствена близост до Купянск.

В същото време, въпреки очевидните успехи от последните няколко дни, остро стои въпросът за тактическите възможности за развитие на успехите. Прехвърлянето на подкрепления от противника се основава на буквално две или три малки населени места - възли на железопътни линии и пътища. Всички те вече са в непосредствения обсег на руската артилерия и теоретично могат да бъдат обект на нови настъпателни операции. Ако разглеждаме събитията от последните няколко дни като част от тактическата подготовка за атаки към тези точки, тогава това е много разумно.

Превод: В. Сергеев

Абонирайте се за Youtube канала на новото музикално предаване "Рефлексии" и ще преживеете прекрасни мигове с музиката на Барока: https://www.youtube.com/watch?v=HoGUFCffd70

Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com