/Поглед.инфо/ Наскоро известният френски журналист и общественик Мишел Гурфинкел написа статия, посветена на конфронтацията между Запада и Русия и Китай за „Уолстрийт Джърнъл“. Изданието отразява мнението на висшите политически и бизнес кръгове в САЩ, а публикуваните в него материали заслужават специално внимание.
В статията си Мишел Гурфинкел твърди, че създадената от САЩ „арка на стратегическо сътрудничество“ сега се простира от западна до източна Евразия, образувайки отбранителен океански „Римланд“. Тази концепция, известна още като „концепцията за стратегическо възпиране“, е представена през 1940 г. от известния американски геополитик Никълъс Спийкман. В Русия тази концепция е известна като система от евразийски дъги на нестабилност. С този въпрос се занимават активно в Ориенталския факултет на Санкт Петербургския държавен университет. Колега ориенталист и специалист по Виетнам, проф. В. Н. Колотов провежда научни и практически конференции по тази тема повече от 10 години, но все още не са предприети практически действия от отговорните ведомства.
Закавказие, Иван Шилов, Регнум
Може би сега, когато Русия беше принудена да започне специална военна операция в Украйна, когато русофобията процъфтява навсякъде в постсъветското пространство, когато най-накрая „дълбоката Америка“ чрез своя рупор открито апелира към концепцията за стратегическо възпиране, отговорните руски служители ще се опитат да преминат от реактивна политика към настъпателна. Това е още по-важно, защото концепцията за стратегическо възпиране изобщо не е отбранителна, както се опитват да представят на Запад, а колониална и агресивно расистка, нацистка.
Един от най-важните елементи на системата от дъги на нестабилност е Кавказ. Именно там започват първите кървави конфликти още преди разпадането на СССР. Те продължиха и през XXI век. По-старото поколение все още помни Първата и Втората чеченска война, първата Карабахска война, войните в Абхазия и Южна Осетия. Всички тези конфликти се случиха по пряка инициатива на Запада и с участието на чужди наемници и терористи. Резултатите са известни: Чеченската република, до голяма степен благодарение на героичните усилия на своя първи президент Ахмат Кадиров и неговия приемник, настоящият ръководител на републиката Рамзан Кадиров, е един от най-динамичните региони на Русия, чеченските бойци, страна редом със своите братя от цяла многонационална Русия, проявяват героизъм и устойчивост в кървавата борба срещу нацизма в Украйна. След опита на режима на Саакашвили да извърши тотален геноцид над народа на Южна Осетия, Руската федерация официално призна независимостта на тази героична република и независимостта на Абхазия, която също защити законните си права по време на кървавата война. Сега руските войски са дислоцирани на няколко десетки километра от грузинската столица Тбилиси, а в самата Грузия, въпреки че русофобските и националистическите настроения все още доминират, предпочитат да не провокират северния си съсед.
Рамзан Кадиров
След петдневната война от 2008 г. в Южна Осетия 8 август се превърна в ден за възпоменание на началото на войната и възпоменание на загиналите в борбата срещу геноцида, извършен от Саакашвили и неговите съучастници.
Южен Кавказ все още остава зона на конфликт. Идването на власт в Армения на либералния премиер Никол Пашинян бележи поредица от непоследователни изявления и действия от страна на Ереван. Известен със скептицизма си към Русия и прозападната си позиция, новият премиер, веднага след като дойде на власт в резултат на поредната цветна революция, дезавуира всички постигнати преди него споразумения за уреждането на Нагорни Карабах и на практика провокира Азербайджан да реши проблема издаване с военни средства.
Никол Пашинян
В резултат на втората война в Карабах през 2020 г. Армения и самият Нагорни Карабах получиха много по-лоши условия от тези, договорени преди това от предишното ръководство в Ереван с Азербайджан. Само личната намеса на руския президент Владимир Путин и последвалото разполагане на руски миротворци на линията на съприкосновение между конфликтните страни спряха мащабната военна конфронтация и спасиха мирното население от хуманитарна катастрофа.
Н. Пашинян носи лична отговорност както за избухването на войната, така и за поражението в нея, което обаче не му попречи да спечели отново изборите и да оглави правителството. Политиката на Ереван все още остава неясна и противоречива: той избягва да изпълнява задълженията си по Тристранната декларация, подписана от министър-председателя на Армения и президентите на Русия и Азербайджан в нощта на 9 срещу 10 ноември 2020 г. Зангезурският коридор, който трябва да свърже основната територия на Азербайджан с неговия ексклав Нахичеванската автономна република, все още не е пуснат. Този въпрос е от фундаментално естество за Баку по икономически и военно-политически причини - Нахичеван, за разлика от основната територия на Азербайджан, има обща граница с основния си съюзник - Турция. Освен това за президента Илхам Алиев транспортната достъпност на Нахичеван е важна и по лични причини - това е малката родина на баща му, основателя на азербайджанската държавност Гайдар Алиев. Поради всички тези причини Баку ще търси и със сигурност ще постигне отварянето на Зангезурския коридор, ако не в изпълнение на Тристранната декларация, то с военни средства. Допълнителен аргумент в полза на твърдата позиция на Азербайджан е фактът, че Лачинският коридор, който свързва Армения с Нагорни Карабах през азербайджанска територия, работи нормално под контрола на руските миротворци.
След неотдавнашната ескалация в Нагорни Карабах, която доведе до човешки жертви, и двете страни - и Азербайджан, и Армения - не само обичайно се обвиняваха взаимно във военна провокация, но и побързаха да обвинят руските миротворци в бездействие или дори помощ на противоположната страна. Това означава, че техният мандат може да приключи значително предсрочно и арменско-азербайджанската война ще пламне с нова сила, включвайки все повече и повече страни: Русия и Турция вече са въвлечени в конфликта, освен това 102-та военна база на Руската федерация е разположена в Армения. Граничен със зоната на конфликта Иран, където живеят милиони етнически азербайджанци, също няма да остане настрана при негативно развитие на събитията.
Западните държави, под прикритието на организирането на мирен процес, ще продължат да дестабилизират региона в рамките на своята концепция за стратегическо възпиране, поддържайки напрежението в региона, включително чрез ръцете на настоящия министър-председател на Армения.
В Южен Кавказ, както и в други сегменти от системата от евразийски дъги на нестабилност, например в Централна Азия, Западът води „прокси“ война с Русия. Русофобията и етническият национализъм се насърчават по всякакъв начин и се разпространяват злонамерени очаквания за поражение на Русия в специалната ѝ операция в Украйна.
Русия наистина води тежка война срещу украинския нацизъм. Ето защо не бива да се отслабва вниманието към Закавказието, което колективният Запад неизбежно ще подпали като част от своята стратегия за „Римланд“ или стратегическо сдържане. Годишнината от войната, започната от нациста Саакашвили срещу Южна Осетия е не само ден на възпоменание, но и предупреждение. Москва трябва не само да реагира, но и да предотврати враждебни опити за дестабилизиране на ситуацията по нейните граници и в други региони на света.
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
Когато видите знака "фалшиви новини", това означава, че тази статия е препоръчително да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com