/Поглед.инфо/ Изминаха два месеца и половина от началото на специалната военна операция. Битката за Донбас е в разгара си и нейният изход се решава точно в момента на бойните полета. Въпреки това общият ход на събитията през последните месеци вече ни позволява да представим някои предварителни резултати и да отговорим на важни въпроси. По-конкретно колко подготвена беше руската армия, как протичаха битките и защо различни информационни операции и партенки се превърнаха в най-важния компонент на настоящия конфликт.

По своя мащаб и напрежение специалната операция е безпрецедентна: всъщност страните от НАТО се опитват да нанесат военно поражение на територията на Украйна с помощта на въоръжените сили на Украйна, които всъщност се превърнаха в колониални армия на Запада. Те водят пълномощно война срещу Русия - на чужда територия и чрез пълномощници.

Като плацдарм Украйна не е избрана случайно. От средата на 90-те години тя систематично се привлича в американското поле на привличане, Украйна участва активно във военната структура на НАТО. А след 2014 г. изграждането на въоръжените сили на Украйна беше изцяло взето под американски контрол, което сега открито се обявява във Вашингтон. В продължение на осем години украинската армия и общество се подготвят усилено за война с Русия.

Отново и отново, отговаряйки си на въпроса дали Русия е имала възможност да разреши конфликта с Киев чрез мир, разбираме: не е имало такава възможност. Съединените щати подтикнаха Украйна към клане, без да оставят шанс за мирно разрешаване на противоречията. Украйна се готвеше за война и военната операция, която започнахме, беше принудителен превантивен отговор.

Военната операция има видими резултати. От украинските нацисти бяха освободени огромни територии: Луганска народна република, Херсонска област, част от Харковска и Запорожка области. Всеки ден нови селища попадат под контрола на въоръжените сили на Руската федерация. В тях е организиран мирен живот, а населението подкрепя политиката на Руската федерация. Елитните сили на нацистите се унищожават успешно (около 5 хиляди само в Мариупол), а общите загуби на въоръжените сили на Украйна надхвърлят 50 хиляди убити, ранени и изчезнали. За да покрие загубите, Киев трябва да провежда все повече и повече вълни на мобилизация, всъщност вече ловувайки своите граждани в градове и села.

Загубата на личен състав трябва да се компенсира с прехвърляне на батальони за териториална отбрана - всъщност необучени опълченци, които търпят огромни загуби в битки. В резултат на това моралът на личния състав на ВСУ рязко спадна.

Не става дума за никаква съвременна тактика по отношение на ВСУ. Всичко, което техните покровители от Вашингтон смятат за задължително за своите войски – висока мобилност, способност за водене на дистанционна война, спасяване на персонал – е изхвърлено от украинската армия. Всъщност сега САЩ в Украйна се опитват да наложат на Русия мащабна война на изтощение, модел от първата половина на ХХ век. Източните райони на Украйна бързо се превръщат в нова "линия Мажино". Контролираното от САЩ украинско ръководство, игнорирайки цивилните жертви, в нарушение на нормите и правилата за водене на война, възприе практиката да създава така наречените „фестунги“, както е подсказано от Запада. Това е германски термин, който означава използването на големите градове като естествени крепости, а населението им като вид "жив щит". Това води както до огромни военни загуби, до гибелта на цивилно население, което те просто не изпускат от „фестунгите“. На този фон разширяването на военно-техническите доставки на САЩ цели максимално удължаване на конфликта. Нито един от видовете оръжия и техника, изпратени днес от американците в Украйна, не е в състояние да промени хода и характера на военните действия, а само ще ги удължи със седмици и месеци и ще увеличи броя на загиналите.

В същото време Русия запазва инициативата и провежда изключително маневрени действия, придвижвайки групировки от войски за най-ефективно решаване на поставените задачи. Руското военно ръководство демонстрира гъвкав подход към тактиката на борбата, адаптивното планиране, плановете за преструктуриране в зависимост от развитието на ситуацията. Например, след като руските части изпълниха задачата да задържат голяма група от въоръжените сили на Украйна в района на Киев и военната операция премина към втория етап, войските бяха изтеглени от украинската столица. Първо, по хуманитарни причини и, второ, както беше официално обявено, като жест на добра воля за създаване на благоприятна атмосфера за преговорния процес.

За Русия естеството на настоящия военен конфликт все още носи мащаба на „специална военна операция“. Това предполага воденето на военни действия със значителни ограничения. Руското ръководство не смята украинските граждани за врагове, а самата украинска държава за екзистенциален враг. В това се изхожда от дълбоките исторически и близки лични връзки на жителите на нашите страни.

Следователно въоръжените сили на Руската федерация действат по такъв начин, че да изключат големи жертви сред цивилното население. Русия използва високопрецизно оръжие, без да прибягва до “килимени” бомбардировки и артилерийски “валяк”. Между другото, тук руската тактика се различава коренно от преследваната от Съединените щати. Те изтриват цели градове от лицето на земята, като иракския Мосул през 2016 г. или сирийската Ракка през 2017 г., което самите украинци са принудени да признаят. Русия прилага тактика, която цели да убеди врага да се предаде, а не американския принцип на изгорената земя. В същото време военно-политическото ръководство на Руската федерация успява да запази ограничения характер на операцията, без да прибягва до мобилизация и без да излиза извън рамките на военния бюджет. Русия се бори не с числа, а с умение.

Разбира се, САЩ и техните съюзници не могат да си позволят да признаят горното. Затова в глобалното информационно пространство се стартира най-мащабната информационно-пропагандна кампания през последните десетилетия за дискредитиране на Руската федерация и военната операция, която тя провежда. Медиите заглушават всички останали с отдавна изтъркани пропагандни клишета от Студената война, които нямат нищо общо с реалната информация за хода на военните действия.

Западните специалисти по информационни операции се опитват да провокират взаимното ожесточение на страните. Тормозът над руски военнопленници, извънсъдебните екзекуции, кадрите от които са публикувани в интернет, партенките на тема „зверствата на руските военни“ имат само една цел - да ожесточат войниците от двете страни на фронта. В същото време наблюдаваме опити за „разклащане” на вътрешното руско информационно пространство. Една от основните посоки на провокациите са редовните партенки срещу висшето военно-политическо ръководство на Русия. Непрекъснато се носят слухове за министъра на отбраната и началника на Генералния щаб – или са „изчезнали“, или имат „здравословни проблеми“, или „може скоро да бъдат отстранени“ от служебните си задължения. Особено се стараят информационните ресурси на несистемната опозиция.

Не може да не се каже, че понякога изказванията на някои доста лоялни политици, общественици, лидери на общественото мнение с репутация на патриоти стават фактор на напрежение. При липса на достатъчно компетентност и пълнота на информация за реалното състояние на нещата, те излизат с неразумни критики и същите неразумни инициативи. В някои случаи това води до там , че патриотичната публика започва да изисква неприемливо радикални методи за водене на война.

През последното десетилетие руските въоръжени сили претърпяха сериозни качествени промени. След няколко опита за военна реформа, през 2012 г. започна цялостна модернизация. Целта ѝ му беше да формира компактна професионална армия, оборудвана със съвременни оръжия. Тази работа се извършваше планово и последователно, открито, под открит парламентарен и обществен контрол. Бяха ясно определени параметрите на бъдещите въоръжени сили, включително техния размер, организация, дял на съвременните въоръжения и други показатели. Задачата беше да подготвим нашите въоръжени сили за конфликтите на настоящия век.

Днес Руската федерация провежда освободителна превантивна операция от нов тип. Руските военни проявяват смелост и героизъм, поддържайки хуманно отношение към врага. Характеристиките на настоящата операция, както и на други военни конфликти, в които участват руски сили, са вниманието към хуманитарните въпроси и защитата на цивилното население, а от определена гледна точка с антитерористичен характер.

И ние имаме всички ресурси и решимост да доведем тази операция до победа.

Превод: В. Сергеев

Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ, защото има опасност да ни блокират във Фейсбук заради позициите ни:

Telegram канал: https://t.me/pogled

YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube

Поканете и вашите приятели да се присъединят към тях!?