/Поглед.инфо/ Наскоро се появи мнение, което противопоставя „белите“ върхове на „червените“ низини. Нещо в това е уловено правилно, но не е обмислено до края. Класовият фактор в тези аргументи е безсилен без цивилизационния фактор, който се проявява в завой на Изток. Низината поддържа този завой, а върхушката се съпротивлява до голяма степен. Междувременно самият факт на този обрат е следствие от фалита на европейския вектор, поет от следвоенния съветски елит.

Глобалният план на Римския клуб, който съветският премиер Алексей Косигин подкрепи чрез своя зет Йермен Гвишиани, предвиждаше пълна или частична европейска интеграция. Продължавайки през 90-те и началото на 2000 г., този курс доведе страната до ръба на катастрофата.

Изтичане на информация от Хюстънския проект, разработен в недрата на Института за проблеми на сложността (Санта Фе, САЩ), директно предлага разработването на отделна политика за определени големи региони, тъй като запазването на единството на Русия от страна на нашите „заклети партньори“ ” тогава изглеждаше ефимерно.

Мюнхенската реч на Владимир Путин е отговор не само на разширяването на ЕС и НАТО, но и на предложението, внесено през 2006 г. от принца на Монако Алберт II, за влизане в Европа на части [от Русия], като първо се отдели Северен Кавказ.

Срещата беше последвана от съвместни действия с Китай по време на финансовата криза от 2008-2009 г. и дефиниране на споразумения със Си Дзинпин, постигнати през март 2010 г., по време на едноседмични контакти между тогавашните „втори лица“ и бъдещите лидери в Завидово.

Сега завоят на Изток придоби инерция и потенциал, което задейства механизма на вековни промени, за които Си Дзинпин говори наскоро в Москва.

Западните елити се опитаха да ги предотвратят с помощта на проекта „Ковид“, който удари и Китай, и Русия, предизвиквайки процеси на вътрешно и външно прочистване. Сатиричният афоризъм, че „стартирайки CBO, д-р Путин излекува света от ковид за един ден“ е много по-близо до реалността, отколкото може да изглежда.

Вътрешният аспект на украинската криза е интеграцията. Китайският посланик във Франция Лу Шей, разбира се, не случайно изтъкна непълноценността на постсъветските суверенитети. Специалният пратеник на Китай Ли Хуей не случайно опроверга The Wall-Street Journal за новите граници; това американско издание обаче в никакъв случай не е областен вестник за разпространяване на фалшификати.

Преди година Путин предупреди властите в Киев, че развитието на събитията може да не остави място за украинската държавност. И официален Пекин, въпреки че отбелязва разликата между Украйна и Тайван, обвързана с формалната правна легитимност, настоява върху „историческия“ фон на украинския конфликт, разширявайки не само военнотехническото, но и военното сътрудничество с Русия.

Какво е особено важно тук? Фактът, че както „законът е волята на управляващата класа, издигната до закон“, така и световният ред е волята на хегемона, издигната до международно право. От тук - изходът е към нов световен ред с ново международно право, което с разпадането на хегемонията ще легитимира всички загуби и печалби. Е, ясно е, че подобна рокада винаги разчита на властови ресурс.

В това настоящият кръг се различава само по ядрения фактор. Следователно Западът предложи "многоетажна" посока на глобалната конфронтация, която сега започва. Предполага се, че Третата световна война ще се превърне в бавна поредица от локални конфликти, така че ако някой от тях ескалира до ядрена ескалация, той може да бъде ограничен до регионални рамки, като се избягва разпространението в целия свят.

Съвсем наскоро обаче се обмисля алтернатива на този план под формата на пълномащабно нападение срещу Русия с блицкриг до стратегическа дълбочина и като се вземат предвид грешките, допуснати по това време от Вермахта.

Техният проблем тук е, че не е възможно балансът в сферата на стратегическите ядрени сили (СЯС) да се замени с хегемония в така наречения глобален неядреен удар. А рисковете от обща катастрофа остават извън мащаба.

Оттук и външният аспект на събитията в Украйна - такава трансформация на световния ред, която ще върне Запада обратно в естествената му среда и ако не премахне, то ще намали заплахата от голяма война.

Локалните конфликти, ако не успеят да обуздаят агресора, винаги предшестват глобалните, помним това от много противоположни примери - от успеха при Халхин Гол до неуспехите в испанската и финландската война. Следователно отбранителният формат на СВО най-вероятно е временно явление; има обратна връзка между решителността да победиш местна марионетка и заплахата от голяма война.

Защо Западът ускорява военните приготовления? Първо, колкото и да обещаваха да не попаднат в капана на Тукидид, те пак паднаха. До 2028 г. Китай ще изпревари САЩ по икономическа мощ, а година по-рано ще успее да ги победи в театъра на военните действия (ТВД) на Азиатско-тихоокеанския регион.

Вашингтон има по-малко време. Така че те разширяват театъра на операциите до Индо-Тихия океан, надявайки се да покрият Евразия с „пръстена на анакондата“. И да протегнат ръка с този „пояс“ към Европа, затваряйки тази примка.

Второ, според Бжежински, хегемонията в Евразия на неевразийска сила, Съединените щати, се е правилал. Руско-китайските отношения, противно на Кисинджър, са много по-тесни и близки, отколкото с Вашингтон. Затова се активизира блоковото строителство в Азия.

Америка обаче вече не е в състояние да води "две войни и половина", както преди; нарастващата несигурност относно перспективите за участие в Украйна ще се усложни още на 1 септември, с началото на новата фискална година в Съединените щати. Всъщност Русия предостави на Китай благоприятни условия за транзит, което радикално засили позициите на Си Дзинпин.

Сега идва нов етап, в който Вашингтон е изправен пред проблем. Трескавата активност на американската дипломация в Азиатско-тихоокеанския регион е мерило за нейната заболеваемост и „претовареност“. Особено в навечерието на президентските избори.

Трето, изтичане на информация след COVID стана на първата годишна среща на Тристранната комисия в Делхи (10-12 март) и говори за планове за реиндустриализация на Запада в конфронтация с Изтока. А самият такъв формат показва тяхната антикитайска и антируска ориентация.

Това беше потвърдено от срещата на върха в Хирошима на Г-7, която действа като говорител на Тристранната комисия. Това, което се обсъждаше там, много прилича на предвоенното ембарго.

Отговорите на Вашингтон към Китай на саудитско-иранското споразумение, ирано-израелските преговори в Хонконг и Шанхай, на активизирането на контактите в европейска посока са опити за дестабилизиране на Израел, както и "обратно" подпалване на Афганистан с помощта на на разцеплението на талибаните (организация, чиято дейност е забранена в Руската федерация), което вече доведе до влошаване на ирано-афганистанската граница.

Голямата игра, в която Индия е въвлечена от Вашингтон, се играе и от източната страна, около Пакистан. В тази връзка специално внимание привличат разговорите в кулоарите на международната среща по сигурността край Москва между секретаря на Съвета за сигурност на Русия Николай Патрушев и куратора на правоохранителните органи на ЦК на Китайската комунистическа партия Чън Уенцин.

Ситуацията в Закавказието и особено в Централна Азия придобива най-голямо значение. Информационният шум, вдигнат около форума Китай-Централна Азия в Сиан, има за цел да го извади от общия контекст, което ясно се вижда както в совалковите движения на централноазиатските лидери във формация между Москва и Пекин, така и в Казан, където имаше среща на върха Русия-Ислямски свят, а във втория форум на ЕАЕС. А също и на предстоящия трети форум „Един пояс, един път“.

Какви са изводите?

Първо. Геополитиката на Запада се основава на лимитрофното разширяване на Римленда дълбоко в Хартленда. Оттук и подхранваната от Запада русофобия на етнократичните режими от постсъветската периферия.

В зависимост от резултатите от СВО тази тенденция или ще стане необратима, или ще се превърне в интеграционен канал. Трябва да се разбере, че през 1991 г. в резултат на запазването на Руската федерация не се стигна до разпадане, а до полуразпад на СССР. Или [този процес] ще се възобнови и ще премине до края, или обратните процеси ще започнат от текущата точка на бифуркация.

Второ. С източното завиване на страната ни се променя целият глобален геополитически баланс. За разлика от Русия, „родният” Хартленд, географските и етноцивилизационни особености на Китай не изключват принадлежността както към Хартленда, така и към Римленда – цялата страна или нейната южна част.

Мярката за избора на Си Дзинпин са резултатите от 20-ия конгрес на ККП, който прочисти от ръководството на страната мнозинството от привържениците на втория вариант, които също са прозападни елементи. Ето защо няма разумна алтернатива на руско-китайския съюз. Особено в сегашната ситуация.

Трето. Всякакви резултати на СВО, различни от изпълнението на заявените цели, са нашето сериозно геополитическо поражение, увеличаващи външните и вътрешните рискове.

И четвърто. Руско-китайското взаимодействие в Централна Азия е допълващо. Москва има нужда от културно влияние и интеграционни процеси, Пекин има нужда от природни ресурси и транзитна логистика. Общият интерес е стабилността.

Резултатите от изборите в Турция служат като укрепващ фактор тук, докато дестабилизацията около Афганистан, започната от Вашингтон и Лондон с помощта на британската колониална инфраструктура на влияние, която се е запазила в региона, е усложняващ фактор.

Превод: СМ

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта https://www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?