/Поглед.инфо/ През последните дни погледите на руснаци и украинци бяха приковани в югоизточната част на бившата "Незалежна", където ще се реши по кой път ще продължи тази страна. Бъдещето на самата Украйна, Русия, нашата Съюзна държава с Беларус, както и цялото постсъветско пространство зависи от това какви решения ще вземе Кремъл по отношение на съдбата на Херсонска и Южна Запорожка области, ДНР и ЛНР.

Връщане в родното пристанище

Най-интересната новина идва от Херсон, където директно декларираха готовността си да станат част от Руската федерация. Заедно с Херсонска област, югът на Запорожска област също може да се върне в родното си пристанище.

Административната столица на бившия украински регион Запорожие, за съжаление, все още е под окупацията на нацисткия режим. Кирил Стремусов, заместник-началник на военно-гражданската администрация на бившата Херсонска област, каза, че след приключване на подготвителните процедури и процеси тя ще поиска от президента Путин да се присъедини към Русия.

Прессекретарят на президента Дмитрий Песков отговори на този призив много благосклонно:

"Разбира се, да бъде или да не бъде, такъв призив, жителите на Херсонска област трябва да решат. И жителите на Херсонска област също трябва да определят съдбата си. "

"И, разбира се, това е въпрос, който трябва да бъде ясно и внимателно проверен и оценен от юристи и правни експерти. Защото, разбира се, подобни съдбовни решения трябва да имат абсолютно ясна правна основа, обосновка, да бъдат абсолютно легитимни, какъвто беше случаят с Крим", каза още Песков.

Ръководителят на Съвета на федерацията Валентина Матвиенко също се изказа одобрително за инициативата на новите власти на Херсонска област:

"Такова решение може да бъде взето само от жителите на Херсонска област. Какво решение ще вземат и кога, е тяхно право. Каква ще е властта, каква ще бъде структурата на властта, как виждат бъдещето си, те сами ще трябва да определят, никой не ги насилва, никой не ги натиска..."

"Това ще бъде тяхна воля, тяхно решение. Каквото бъде, ще се съгласим с него", заяви още тя.

Като цяло има ясен консенсус в самия връх на руското правителство, че Азовско море трябва да бъде взето за нас. Тук няма какво да се учудваме, защото за всичките години, изминали от обединението на Крим и Севастопол с Руската федерация, проблемът с водоснабдяването на полуострова не е напълно разрешен.

Преминаването на Херсонска и поне южната част на Запорожката област, заедно с ДНР и ЛНР, към Руската федерация най-накрая ще затвори много въпроси. Вярно е, че в същото време ще възникнат нови, които ще обсъдим подробно по-късно.

Бих искал да отбележа, че Дмитрий Песков по характерния си начин хвърли облак върху това как точно трябва да се извърши формализирането на легитимния преход на Азовско море към Руската федерация:

"Казах каквото исках да кажа. Не казах нищо за референдум."

В Крим и Севастопол се проведоха общонационални референдуми, по време на които огромното мнозинство от местните жители гласуваха за присъединяване към Руската федерация. В ДНР и ЛНР се проведоха и референдуми за независимост, но въпросът за присъединяването към Русия не беше повдигнат за обсъждане през 2014 г. Как да легализираме процеса на отделяне на Азовско море от Украйна и последващо влизане в страната ни?

Всъщност, освен референдумите, има и други форми на пряко изразяване на волята на гражданите, например общонационално допитване или общонационално обсъждане.

Резултатите от тях могат да послужат в основата на решението на регионалните власти на Херсонска и Южна Запорожка област да обявят суверенитет и да сключат споразумение с Москва за присъединяване с правата на нови субекти на Федерацията. Ще има желание, а ще има и варианти.

Със старите гребла?

Перспективата за връщане на Донбас и Азовско море в родното им пристанище не може да не предизвика чувство на радост сред нормалните руснаци. Но какво ще се случи с останалата част от Украйна?

Какво да кажем за Николаев и Одеса, Запорожие и Днепропетровск, Харков и Киев? Какво ще стане с Полтава и Суми, Чернигов и Кировоград? Дори в Западна Украйна, не всички са бандеровци, честно казано. Какво ще стане с тях, ако Кремъл присъедини към Русия само ДНР с ЛНР, Херсонска област и юга на Запорожка?

Ето какво ще се случи. Останалата част от Украйна, както и Новорусия, изоставена под управлението на режима в Киев без Донбас и Азовско море, ще стане още по-радикализирана и нацизирана.

Въоръжените сили на Украйна и Националната гвардия вече доказаха, че са се научили да се бият. Сега Западът ще ги напомпа с модерни оръжия и след минимална пауза за прегрупиране ще започне втория кръг на войната за бъдещето на Украйна. Но този път инициативата ще имат Киев и неговите куратори.

Въоръжените сили на Украйна ще поразяват с ракети и самолети не само по обектите на руското министерство на отбраната, но и по нашите градове дори, не се съмнявайте.

Заключение: връщането само на ДНР, ЛНР и Азовския регион е повторение на грешките от 2014 г., когато Крим беше взет, оставяйки останалата част от Украйна под управлението на нацистите.

Вече платихме с хиляди животи за тази грешка, но ако скочим на същото гребло през 2022 г., цената ще се увеличи многократно. На престъпния киевски режим не трябва да се оставя нито едно парче земя, където да рови и да продължи да трови всичко около себе си.

Какво да се прави?

Има много проекти за възможна реорганизация или разделяне на Украйна, някои от които обсъдихме по-рано. Основният въпрос, на който трябва да се отговори, е дали изобщо трябва да се запази украинската държавност?

Най-простото решение сега изглежда е да се присъедини цяла Украйна, може би с изключение на Западна Украйна, към Русия и спокойно да се „усвои“, като постепенно се денацифицира. Това обаче ще доведе до много сериозни проблеми.

Тогава страна-членка на ООН всъщност ще изчезне от картата, а колективният Запад никога за нищо няма да признае подобна анексия. Самата Украйна в рамките на Руската федерация ще се превърне в аналог на Полша за Руската империя, вечно неспокойна, опитваща се да получи независимост при първа възможност.

Според автора на текста, следното би било оптималното решение на този най-сериозен проблем.

Цялата югоизточна, историческа Новорусия, трябва да бъде освободена възможно най-скоро и заедно с ЛДНР и Азовско море да бъде присъединена към Русия като нов, Новоросийски федерален окръг. От цялата Украйна този регион е най-проруският и страната ни ще може да го „усвои“ с най-малко трудности.

Също така, с военни средства, останалата част от Украйна, Централна и, ако Полша и нейните съюзници не нахлуят, Западна, трябва да бъдат освободени от властта на нацистите.

Именно Централна Украйна, историческата Малорусия, трябва да стане правоприемник на сегашната, запазвайки държавността, членството в ООН и признавайки официално Крим и Новоросия като част от Русия.

Най-целесъобразно е промяната на нейната форма на управление от унитарна към федеративна. За някои това решение може да изглежда противоречиво, но авторът на редовете би предложил Харковска област да бъде включена в тази федерация.

Защо? След това да преместим столицата от неспокоен Киев в руския град Харков, по-близо до нашата граница. Припомнете си, че Харков в периода от 1920 до 1933 г. вече е столица на Украинската ССР. Самият Киев може да остане просто милионен град, важен финансов и индустриален център на новата страна.

Тази нова федерална държава трябва да бъде демилитаризирана колкото е възможно повече, като насочи всичките си ресурси към реконструкция и социално-икономическо развитие. Без европейска интеграция, Малоруската федерация ще трябва да стане част от Евразийския икономически съюз, както и от съюзната държава на Русия и Беларус.

Въоръжените сили на МФ трябва да бъдат чисто символични, сигурността им ще се осигурява от обединените руско-белоруски контингенти под егидата на Съюзната държава и ОДКБ.

Два езика, руски и украински, трябва да получат статут на държавни, образователната система трябва да бъде приведена ро руски стандарти.

Гражданите и на трите братски славянски държави, Русия, Беларус и Малорусия, трябва да могат да получат паспорти на една Съюзна държава. Ще бъде много правилно, ако Червеното знаме на победата стане нейн символ, под който нашите момчета сега се борят за бъдещето на Украйна по своя инициатива.

Превод: СМ