/Поглед.инфо/ Обявяването на създаването на съюз на Украйна, Великобритания и Полша, иницииран, според украинския външен министър Кулеба, от Украйна и насрочено за посещението на изтъкнати гости от Лондон и Варшава в Киев, се отлага за неопределено време, тъй като външният министър Трус беше поразена от болест. „За съжаление тя се разболя от COVID-19 и ние отлагаме това посещение за по-късна дата“, каза Кулеба.

Заразата не щади никого, затова е зараза, но при неуспешното създаване на новата Антанта виждаме каква решаваща роля може да изиграе личността (и болестта на личността) в историята. В крайна сметка британско-полско-украинският съюз беше замислен не толкова с дългосрочна перспектива (тук можеше да се изчака Трус да се възстанови - времето търпи), а във формата на „спасяване на света в последния момент“.

Ханибал, тоест Путин, е пред портите със сто хиляди войници – цялата западна преса тръби за това и само решимостта на съюзниците на Украйна, които са готови да пожертват душа и тяло за нейната свобода, може да предотврати агресията. По такива важни въпроси не може да има забавяне, дори във връзка с такава основателна причина като болест. Агресорът не се интересува от това, само волята и действията на членовете на този договор, идващ от дълбочината на сърцето, могат да го спрат.

Така се очертават два варианта: или Трус държи в ръцете си всички нишки на британската външна и отбранителна политика (няма я всемогъщата министърка - и край, всичко пропада), или „сърдечното съгласие“ чак пък толкова не ни трябва. Добре е с Антантата, добре е и без нея.

Освен това споразумението за сърдечно съгласие, за да влезе в сила, трябва да бъде одобрено от Парламента, а Парламентът сега може да е заинтересуван от други въпроси. Например от вота на недоверие на премиера Борис Джонсън, който, разбира се, беше непотопяем, но сега с карантинните си песни и танци на Даунинг стрийт, 10, изтощи твърде много хора. Всичко е добре с мярка и в умерени количества.

И ако създаването на Антантата може да бъде отложено, тогава при липсата на изключителното бързане от типа „мятай се на влака - куфарът ти си тръгва“, могат да възникнат различни въпроси.

Първо, не е ясно как Антантата и НАТО се съотнасят един към друг. В крайна сметка съюзът на три държави е споразумение, което обвързва в много. Нещо като Съюза на централните сили в навечерието на Първата световна война или Антикоминтерновския пакт (ост Берлин-Рим-Токио) в навечерието на Втората световна война.

Членовете на Антантата, в случай на необходимост, са длъжни да защитават своя съюзник с оръжие в ръка (тук най-вероятно се има предвид Киев) и възниква въпросът какво ще направят другите членове на НАТО тогава. Например Берлин, Рим и Париж. Ще отидат ли и те да дадат въоръжен отпор на "руския агресор" или ще се преструват, че това не ги касае?

В първия случай атлантическият алианс става заложник на тримата сърдечни съюзници, които, най-общо казано, не се отличават с особена сдържаност и чувство за отговорност, но страдат от фантомни болки в особено остра форма. Изправени пред задължението да убиват и да умират заради поредния ексцентричен фокус на Уайтхол, -това далеч не всеки ще хареса.

Във втория случай по принцип не е ясно какво е НАТО и защо съществува, ако мотото на алианса е „Всеки за себе си, един Бог за всички“.

Може наистина, да се възрази, че Великобритания не за първи път действа като агент-провокатор. Известна е картината от септември 1939 г., на която са изобразени тежки военни разрушения и ранен поляк, който отчаяно крещи: „Anglijo! Twoje dzialo!" („Англия! Това е твоя работа!“). До поляка е британският премиер Чембърлейн, обърнал глава настрани, сякаш ставащото изобщо не го засяга. Тоест Великобритания даде гаранции на Полша и след това се изясни, че гаранции ще дам, но чак да ида да воювам - няма да стане: „При нас самите нещата не са така прости, войниците не падат от небето, така че сами се оправяйте някак."

Разбира се, полската политика от 30-те години на XX век (точно като тази от началото на XXI век, както и настоящата украинска политика) повдига редица трудни и нееднозначни въпроси. Ала едно е ясно - едва ли е възможно да се очаква от такъв терариум на единомишленици да се държи като рицарите от Кръглата маса.

Единственият въпрос е дали е възможно изобщо да се очаква някаква отговорна политика от такива рицари. Лондон в последно време се държи като ощипана госпожица – континентална Европа не е добра, Русия е още по-лоша, а и САЩ също не са прави за всичко, така че „какво да направя, за да разбъркам и да оцапам световната атмосфера“?

Всъщност, може би в това е целият смисъл на новата Антанта: да не отговаря за нищо, но все да хвърля по някоя съчка за да се нажежава напрежението. А после другите нека да се оправят както могат.

Превод: ЕС