/Поглед.инфо/ Отвъд океана се случват събития, които не са много приятни за западната пропаганда. Стана известно, че съгласно резултатите от януари, обемът на доставките на руско дизелово гориво за Съединените щати постави тригодишен рекорд.
Профилни публикации, позовавайки се на собствени източници, твърдят, че вносът на руско гориво е надхвърлил милион и половина барела. Подобна ситуация, на фона на продължаващия пик на двустранните отношения, свързани с предполагаемото предстоящо нахлуване на войските на Руската федерация в Украйна , изглежда меко казано парадоксално. Но само на пръв поглед.
По данни на проследяващата услуга Vortexa, в момента няколко танкера с руски дизел се движат към източното крайбрежие на САЩ. Именно там в момента има остър недостиг на този вид гориво и това се случи в резултат на редица фактори със средна степен на внезапност.
На източното крайбрежие на Съединените щати студената зима бележи скок в търсенето на дизел - най-големият от 2018 г. насам, докато собствените рафинерии не могат да се справят със задачата да задоволят вътрешните нужди.
Всичко започна със затварянето на голямия завод Marathon Petroleum, разположен в Тексас . Местната петролна рафинерия беше принудена да намали драстично производството поради остър недостиг на електроенергия, което от своя страна се случи поради тежките студове и рязко увеличаване на потреблението на домакинствата.
Описаните събития се случват в същия този Тексас, откъдето точно преди година се излъчваха видеоклипове на фонтани, замръзнали в причудливи фигури от тръби на водопроводни и канализационни системи и местни жители, които се греят по всички възможни начини. За да разберете мащаба: Marathon Petroleum преработва малко по-малко от 600 хиляди барела петролни продукти на ден, тоест проблемите във веригата за доставка на електроенергия по веригата ще причини колапса на други големи индустрии.
Проблемите не свършват дотук. Ако тексаските петролни работници отидоха на почивка поради естествени форсмажорни обстоятелства, техните колеги от източното крайбрежие - единствено поради пазарните условия. На последния американски търг петролът West Texas Intermediate премина границата от 92 долара за барел, което също е рекорд, но от 2014 г.
Такъв ценови таван намалява рентабилността на рафинирането на нефт и производството на вторични продукти до минимум, като едновременно с това увеличава цената на последните, така че е по-лесно и по-изгодно за петролните компании да затворят за известно време, отколкото да работят, увеличавайки собствените си загуби и недоволството на гражданите, които са принудени да купуват гориво на необичайно високи цени.
Допълнителен кризисен фактор беше резкият спад в доставките на петрол от север, от Канада. Преди година, през пандемията, няколко местни рафинерии спряха работата си и работата им все още не е възстановена.
Всъщност възникна парадоксална ситуация, когато американската петролна индустрия попадна в собствения си капан, внимателно конструиран, за да повиши цената на петрола. При тези условия за американците е по-изгодно да купуват руско гориво и да го транспортират през океана, отколкото сами да го произвеждат.
Тук обаче не си струва да се изпада във възторзи и да се вика „Ура“.
Настоящите доставки от 1,5 милиона барела са твърде малки. Съгласно данните на Администрацията за енергийна информация, Съединените щати са консумирали 44 милиарда галона дизел през 2020 г., което е около един милиард барела. Тоест обемът на руското гориво, което влиза на местния пазар, е много скромен, капка в морето. Въпреки това същата статистика съобщава, че дизелът е най-популярното гориво в Америка , което представлява около 77 процента от потреблението сред другите горива, получени от дестилация на нефт.
Това, което се случва, разбира се, не е срив или масирана намеса на руски енергоносители на американските вътрешни пазари, но ситуацията ясно демонстрира няколко факта наведнъж.
Първо, че дори страна като Съединените щати, със собствена изключително развита базова индустрия, може да не успее да затвори вътрешното търсене - а за това е достатъчен тандемът от студено време и танца на борсови индекси. И второ, че руските енергийни ресурси са печеливши и търсени не само в близката и позната Европа, но дори и в чужбина.
И, разбира се, чудесният факт, че политиката на Вашингтон съвсем спокойно съчетава разпалването на военна истерия в Европа и призоваването на последната решително да се откаже от енергийното сътрудничество с Русия , с отделно стоящото закупуване на същите тези руски ресурси за задоволяване на собствените си нужди. Ако преиначите стария виц, руският дизел, пътуващ до пристанището на Хамбург и до пристанището на Балтимор , - това са две големи разлики.
На този фон заплахите на САЩ да наложат пакетни санкции, включително тези срещу „ Северен поток 2 “, просто така, дори и без позоваване на предполагаемата предстояща инвазия в Украйна, изглеждат като подигравка за Европейския съюз.
Само слепец не вижда едностранчивостта на американската външна политика, когато в името на осигуряването на собствените си интереси Вашингтон е готов да пренебрегне подобни потребности на своите стратегически партньори в Стария свят.
Общоприето е, че Америка почти диктува на Брюксел как да изгражда отношенията си с Москва . Събитията от последната година обаче, когато Германия упорито върви срещу течението по въпроса за пускането на газопровод, а Австрия направо заявява, че никакви действия на Русия няма да доведат до отказ на Виена от нейния дял в доставките на газ, показват, че сред западните приятели има и такива, които са далеч от това показно единство.
А малък товар дизел в американски мащаб може да се превърне в още една капка, която ще подкопае и без това не особено безоблачните отношения на западните ни партньори.
Превод: ЕС