/Поглед.инфо/САЩ засилва натиска върху ЕС, да замени вноса на руски газ и петрол с надеждата, че Щатите ще поемат част от дела на Руската федерация, плюс участието на други регионални играчи.

„Сенатор Джон Маккейн заяви на пресконференция в Киев, че САЩ ще може да снабдява Украйна и Европа с газ в близките две години. Според него зависимостта на Европа от Русия е обстоятелството, поради което ЕС не може да засили санкциите срещу Русия“, се заявява във вестник „Спутник“.

Тази зависимост бе обект на дискусии от началото на кризата в Украйна. Въпросът бе разгледан наскоро и от неправителствената организация „Европейски съвет по външни отношения“ (ЕСВО), като сред членове ѝ са Хавиер Солана, Жан-Клод Трише, Дейвид Милибанд и Джордж Сорос. В статия на ЕСВО, озаглавена „Европейските алтернативи на руския газ“ се изследва как новият Енергиен съюз, е сътворен да „диверсифицира доставките на газ от Русия към ЕС“:

„Част от целите на Енергийния съюз са да диверсифицира доставките на газ от Русия към ЕС, която се доказа като ненадежден партньор. Русия е основен снабдител на суров петрол и газ за ЕС, и макар диверсификацията на руски газ да е реалистична в недалечен план, различни технически и политически обстоятелства трябва да бъдат отстранени.“

След това автора на статията анализира различните възможности за доставки, с техните плюсове и минуси. Някои от потенциалните държави, Ирак и Либия например, са толкова нестабилни (най-вече заради западна намеса), че е трудно да си ги представим като възможни опции. Статията отбелязва, че Израел може да е потенциален доставчик, но Тел Авив най-вероятно ще се фокусира върху вътрешни и регионални проекти.

Иран също е споменат като потенциален играч, чийто резерви на суровини са огромни. Спекулациите през последните месеци растат, относно възможността Техеран и Брюксел да осъществят енергийна сделка, чрез която Иран ще снабдява ЕС с петрол и газ. След успешните преговори за иранската ядрена програма, сделка бе осъществена и санкциите постепенно ще бъдат отменени. В една статия на Петър Лвов се отбелязва: „Секторите на петрол и газ в иранската икономика ще бъдат спонсорирани от Запада, което ще позволи на Техеран да увеличи добива на хидрокарбони. И скоро ще има възможността да снабдява ЕС с газ, чрез новоизградени тръбопроводи. Тази стъпка би била сериозен удар върху позициите на Газпром в южна Европа.“

Все още, има много пречки пред това Иран да стане доставчик. Въпреки сделката за иранската ядрена програма, много личности в Иран виждат преговарящите държави като коварни партньори, имайки предвид историята на техните намеси в иранските вътрешни дела. Например иранския главнокомандващ генерал Ахмад Раза Пурдастан заява: „САЩ може да постигнат споразумения с нас в рамките на Групата 5+1, но не трябва да гледаме позитивно на наш враг.“

Хасан Рухани заяви миналата година, че Иран все още е далеч от възможността да замени Русия като доставчик. Със западна помощ обаче, Иран може да развие енергийния си сектор бързо.

Автора на доклада на ЕСВО заключва, че „Азербайджан е най-добрия възможен отговор за стратегията на ЕС за диверсификация на газови доставки от Русия.“ Работите вече са започнати по няколко тръбопроводни проекта, които ще доставят газ от Каспийско море до турски и европейски пазари.

Транс-анадолския газов тръбопровод ще се минава от Азербайджан през Грузия до Турция и ще се свързва с Транс-адриатическия тръбопровод на гръцко-турската граница- през Гърция, Албания и Адриатическо море до Италия. Транс-адриатическия тръбопровод се очаква да започне работа през 2020 година, с капацитет 10 милиарда кубична метра на година.

Важно е за Запада да е сигурен, че Азербайджан ще продължава да сътрудничи със западните енергийни гиганти в бъдещето. Въпреки това, някои анализатори във Вашингтон подчертават, че „Американо-азерските отношения са в сериозна криза.“

Докато Запада се старае да замени Русия, руското правителство се старае да затвърждава по-близки отношения с много държави по света. Китай се готви да построи своята част от тръбопровода „Мощта на Сибир“, която ще доставя до 38 милиарда кубични метра руска газ годишно. Двете нации се готвят да построят тръбопровода Алтай, от западен Сибир до северозападен Китай. Към това могат да се добавят и енергийната сделка от април с Аржентина и споразумението, за ядрена енергия със Саудитска Арабия миналия месец.

Превод: Евгени Рушев