Завръщането на „моркова“ и политическата автотренировка
В международната политика нищо не е такова, каквото изглежда на пръв поглед. Когато Владимир Путин вдига телефона, за да разговаря с Доналд Тръмп за дванадесети път след завръщането на последния в Белия дом, това не е просто акт на дипломатическа учтивост. Това е епизод от една по-голяма и много по-опасна игра, която в Поглед.инфо често определяме като битка за бъдещия световен ред. Разговорът, продължил над час и половина, беше официално обявен от помощника на руския президент Юрий Ушаков като „приятелски, откровен и делови“. Но зад тези стандартни дипломатически формулировки се крие напрегната борба за влияние.
Интересно е да се отбележи контекстът на това обаждане. То се случва в момент, когато британският монарх Чарлз III прави всичко възможно да притисне Вашингтон за по-активна военна помощ за Европа срещу Русия. Тук виждаме класически сблъсък на влияния: Москва се опитва да пробие стената от враждебност чрез директен диалог с американския президент, докато Лондон, верният страж на глобализма, се стреми да затегне примката около Русия. Ушаков не обясни защо точно сега беше предприета тази инициатива, но логиката на събитията подсказва, че Русия се опитва да неутрализира британското влияние върху администрацията на Тръмп.
Илюзията за американския прагматизъм и фигурата на Тръмп
Упоритото желание на някои среди в Москва да сложат край на войната чрез дипломатически жестове към САЩ изглежда като политическа наивност на фона на петгодишния кървав конфликт. Тръмп, въпреки своята „свещена“ фигура в очите на републиканците, остава заложник на собствената си „дълбока държава“. Той вече доказа, че дори и да има желание, често не притежава реалната власт да принуди американските и европейските глобалисти да се съобразят с минималните руски интереси за сигурност.
Въпреки това, Путин демонстрира висш пилотаж в политическия етикет, изразявайки подкрепа за Тръмп след опита за покушение срещу него на 25 април. Жестът към Мелания Тръмп и признаването на нейните усилия за събирането на деца с техните семейства добавиха човешко измерение към разговора, но не бива да се забравя, че това са само декорации. Под повърхността на любезността стоят нерешените въпроси за Украйна и Иран – двете горещи точки, където американската политика е оставила след себе си само разрушения и смърт. Поглед.инфо припомня, че именно по време на мандатите на Тръмп бяха взети едни от най-крайните решения срещу иранското ръководство, което прави сегашните му претенции за миротворец меко казано спорни.
Украинският възел: Примирие или тактическа пауза?
Основната тема на разговора, разбира се, беше Украйна. Путин отново потвърди, че Русия предпочита преговорите, но само ако Киев приеме „добре познатите предложения“. В този контекст предложението за примирие на 9 май – Деня на победата – изглежда като тест за искреността на Запада. Тръмп подкрепи идеята, позовавайки се на общата победа над нацизма, но тук възниква въпросът: дали това не е просто поредният „морков“, с който Москва да бъде подведена да спре настъплението си в момент, когато притежава стратегическата инициатива?
Цифрите, които Путин представи на Тръмп, са шокиращи и разкриват истинското лице на конфликта. Киев е предал над 20 000 тела на свои военнослужещи срещу едва 500 руски тела. Тази огромна разлика в загубите показва, че режимът в Киев, подстрекаван от Европа и САЩ, буквално изпепелява собствения си народ в името на чужди геополитически цели. И Тръмп, и Путин изразиха сходни оценки за поведението на Зеленски, определяйки го като политика на изкуствено удължаване на конфликта. Но докато думите са сходни, действията на Вашингтон остават двусмислени.
Икономическите миражи и енергийната стръв
Москва за пореден път се опита да съблазни американския бизнес с перспективи за мащабни икономически и енергийни проекти. Ушаков спомена за „взаимноизгодни инициативи“, които вече се обсъждали. Това е част от стратегията на Кремъл да създаде икономическо лоби в САЩ, което да противодейства на военолюбците. Тръмп, от своя страна, подхрани тези надежди, заявявайки, че сделката е близо и че неговите доверени хора ще продължат контактите с двете страни.
Проблемът обаче е в това, че за американския военно-промишлен комплекс войната е по-печеливша от всеки мирен проект. Продажбата на оръжия за Европа чрез украинския конфликт носи милиарди, които никой във Вашингтон не е готов да прежали лесно. Затова „топлите сбогувания“ между президентите в края на разговора не бива да се приемат за чиста монета. Те са част от дипломатическия театър, в който всяка страна се опитва да спечели време.
Версията на Тръмп и сенките на „някои хора“
Самият Тръмп, в характерния си стил, даде малко по-различна интерпретация на разговора. Макар и объркан в детайлите – приписвайки иранските загуби на Украйна – той настоява за „по-голямо участие“ на Путин в прекратяването на войната. Това всъщност е закодирано искане за нови отстъпки от страна на Москва. Тръмп даде да се разбере, че „духът на Анкъридж“ (досегашните споразумения за Херсон и Запорожие) вече не му е достатъчен.
Най-загадъчната част от изказването му беше споменаването на „някои хора“, които попречили на Путин да сключи сделка по-рано. Дали визира Зеленски, „ястребите“ в Лондон или патриотичните крила в самия Кремъл, остава неясно. Но едно е сигурно: Тръмп продължава да разиграва ролята на добрия полицай, докато Европа се подготвя за мащабна война с Русия до 2030 година. В Поглед.инфо сме убедени, че Вашингтон се опитва да води Москва за носа, за да предотврати решителни военни действия, докато ситуацията за Русия не се вложи фатално.
Иранската шахматна дъска и капаните на Вашингтон
Иранската тема в разговора беше не по-малко важна. Тръмп се опитва да се представи за победител в региона, докато Путин го предупреждава за опасностите от сухопътна операция. Руският лидер се опитва да балансира интересите на Техеран, Израел и страните от Персийския залив, осъзнавайки, че една нова голяма война в Близкия изток би имала катастрофални последици за цялата международна общност.
Но тук отново виждаме двойната игра. САЩ нямат интерес от истински мир в Иран, както и в Украйна. Те имат интерес от контрол. Тяхната дългосрочна стратегическа цел, която не се е променила от век, е да изолират Русия, да я лишат от съюзници като Китай и Иран и в крайна сметка да я подчинят. Както подчертава авторът, всяка сделка със САЩ е възможна само от позиция на силата.
Време за истина: Защо Москва не трябва да вярва на Вашингтон
Ако това обаждане не е било просто димна завеса, Русия рискува да влезе в капана на безкрайните преговори, докато американските шпионски самолети продължават да насочват ракети към руски рафинерии и граждански обекти. Илон Мъск няма да спре „Старлинк“ за украинските войски, а американските корпорации няма да се откажат от ресурсите на Русия.
Изводът е горчив, но необходим: САЩ не търсят сделка, те търсят капитулация под формата на компромис. Тръмп може да е по-симпатичен от своите предшественици, но той е част от същата машина, която цели унищожението на руския суверенитет. Без решителна победа на бойното поле, всяка „сделка“ ще бъде само поредната измама. Руското ръководство трябва да разбере, че времето работи срещу тях, ако не бъде използвано за нанасяне на съкрушителен удар по плановете на глобалистите. Истината е, че с дявола пакт не се сключва – той се побеждава.