/Поглед.инфо/ С наближаването на ключовата дата 17 септември, когато ще се състои гласуването за сделката с Иран в Конгреса, медиите са наводнени с мнения и анализи „за“ и „против“ споразумението.
Според едната страна, споразумението е най-доброто към днешна дата, като освен това ще задължи Иран да запази мирна ядрената си програма. Според другата, споразумението трае едва 15 години и Израел ще бъде застрашена при евентуално одобрение на сделката. И двете страни са съгласни с едно: споразумението ще промени геополитиката в Близкия Изток. Но възможно ли е това реално да се случи?
Противниците на промяната в геополитическата ситуация в региона твърдят, че сегашните позиции на държавите промотират мир, стабилност и икономически растеж, нещо, което е изключително съмнително. Тези в полза на промяната на геополитическата ситуация виждат нов свят, в който Иран става важен играч, носещ стабилност и ред. Докато този нов свят със сигурност ще доведе до подобрения в сегашната ситуация, има множество причини да сме скептични относно тези шансове.
На първо място, един от основополагащите принципи на Иран е бил съпротива срещу американското господство в региона. САЩ и Иран в основата си са в противоположните ъгли на геополитическия ред в Близкия Изток. Макар администрацията на Рухани да е по-отворена към Запада, нереалистично е да мислим, че Иран ще се откаже от независимата си външна политика и ще следва американското водачество. Иран и САЩ си кооперират по проблеми, където интересите им съвпадат (Афганистан, ИД, трафик на наркотици и други), но Иран ще продължава с политиките си, които очевидно не се харесват на американският елит.
Второ, идеята че Израел ще реагира на ядреното споразумение, като се съюзи със Саудитска Арабия е практически невъзможно. Въпреки слуховете за срещи на най-високо ниво, трудно е да видим как Саудитска Арабия, която е твърде консервативна, ще обедини усилия с Израел.
Трето, макар Русия, Иран и САЩ да влагат максимални усилия в Сирия, ситуацията остава твърде непредвидима и източник на хаос. Трудно може да се намери решение. С големи регионални играчи като Турция, Саудитска Арабия и Кувейт, гледащи на региона през призмата на религията, посветени на това да свалят правителството на Асад, двойствени относно ИД, коалиция от западни и регионални сили за стабилизирането на Сирия е малко вероятна.
Четвърто, прозорецът на възможността за промяна на статуквото в Близкия Изток ще се затвори скоро. Без значение от изхода на изборите в САЩ, имайки предвид влиянието на израелското лоби във външната политика на Щатите, следващият президент надали ще бъде толкова отворен към иранското влияние в региона. Каквото и да е постигнал Обама досега, ще бъде краткотрайно. Иран ще се принуди да се насочи на изток- към Китай и Русия.
САЩ създадоха днешния Близък Изток с инвазиите си в Афганистан и Ирак. Старият ред бе разрушен, а новият бе създаден да служи на целите на американската външна политика. Щатите, създавайки „новия Близък Изток“ ще трябва да живеят с последствията.
Превод: Евгени Рушев