/Поглед.инфо/ Ако се опитате да съберете и анализирате информацията, идваща от Ирак, не е трудно да видите - напрежението в отношенията между САЩ и Иран достигна изключително опасна точка. Тези, които вярваха, че историята за убийството на генерал Касем Сюлеймани е затворена, излязла на заден план зад поредицата събития и в крайна сметка ще бъде напълно забравена, не познават персите. Иранците не забравиха и не простиха смъртта на своя национален герой, класиран сред мъчениците (паднали заради вярата). Те не смятат да оставят това престъпление без отмъщение. Груповият удар, нанесен от ракетните сили на КСИР по двете американски бази в Ирак на 5 януари, със сигурност не беше отмъщение - в Техеран беше наречен само „шамар в лицето за привеждане в съзнание“.
Иранската страна обмисля различни варианти. В този случай се вземат всички мерки, за да се избегне пряк въоръжен конфликт със САЩ. Иран има достатъчно средства за водене на опосредствана война в арсенала си, каквато вече се води в Йемен, Сирия и Ирак. Крайният резултат, който би задоволил жаждата за отмъщение, може да бъде изтеглянето на американските въоръжени сили от Ирак и отслабването на американското влияние в региона като цяло. Добрата новина за Техеран може да бъде поражението на Доналд Тръмп на предстоящите избори, а най-добрият вариант би бил да се отменят или съществено отслабят антииранските санкции и да се започне диалог на равни начала. И иранците бавно настояват за това.
Обстрелите на посолството на САЩ в Багдад, както и на военните бази, в които са разположени американските войски, се провеждаха редовно. На 6 април лагерът на компанията „Халибъртън“ в предградията на Басра разшири списъка с цели за нападение - по него бяха изстреляни пет неуправляеми ракети. Тази компания е включена в списъка на световните петролни и газови гиганти и е известна с връзки с лица от най-високите ешелони на властта във Вашингтон. Няма съмнение, че зад атаките стоят проирански пълномощници и значението на подобни предупреждения е очевидно.
През март бригаден генерал Исмаил Каани посети Ирак два пъти, като успя да смени убития Касем Сюлеймани като командир на силите за специални операции „Кудс“. Той се срещна с ръководството на основните шиитски групировки, които имат лост за влияние над ситуацията и до голяма степен зависят от Иран. Един от резултатите от преговорите беше коренна промяна в позицията на алианса „Фатах“ (лидер Хади ал-Амери), движението „Хикма“ (Амар ал-Хаким) и Коалицията за върховенство на закона (Нури ал-Малики) - те се съгласиха да бойкотират предстоящото утвърждаване в Парламента на ръководителя на правителството на Аднан ал Зурфи. Вместо този кандидат, който мнозина в Ирак смятат за американска марионетка, лидерите на трите споменати групи номинират ръководителя на иракската разузнавателна служба Мустафа Кадеми.
Американските разузнавателни агенции полагат всички усилия да проследят действията на Иран. Изглежда, че са успели да получат някаква информация, която се счита за толкова важна, че е докладвана на ръководителя на Белия дом. Тръмп каза на 2 април, че според докладите Иран или неговите пълномощници планират да атакуват американските сили или техните активи в Ирак. "Ако това се случи, Иран ще плати наистина много висока цена!" - по типичния си начин предупреди американския президент.
Заплахите не останаха без отговор - началникът на Генералния щаб на иранските въоръжени сили генерал-майор Мохамед Хосеин Бакери подчерта, че "най-силната реакция" на Техеран ще последва всяка атака на САЩ. А външният министър Мохамед Джавад Зариф заяви, че "Иран няма да започне война, но ще преподаде урок на тези, които я планират."
Администрацията на Тръмп сега е в много трудна ситуация: проблемите с Китай и Саудитска Арабия, цените на петрола и, разбира се, коронавирусът, които са последвани от спад в производството, безработицата и други трудности, са преплетени в една топка. И всичко това шест месеца преди президентските избори, чийто резултат до голяма степен зависи от ефективността на действията на Белия дом пред толкова сериозни предизвикателства. На този фон други въпроси, които наскоро бяха представени като геостратегически важни, избледняват на заден план. Във Вашингтон вече не споменават глобалната кампания срещу тероризма, талибаните вече не се считат за противник, а намаляването на военния контингент в Афганистан е почти уреден въпрос.
Подобно се развива и ситуацията в Ирак. През последните две седмици американците изтеглиха войските си и прехвърлиха четири военни бази на иракската страна – „Ал Каим“ в западната част на провинция Анбар, „Каяра“ (провинция Ниневия), К-1 (Киркук) и“ „Такадум“. Последната, разположен в Хабания (на 70 км западно от Багдад), е една от най-големите въздушни бази в страната и е в състояние да приема всякакъв тип самолети.
В същото време американските въоръжени сили си запазват правото да използват такива големи съоръжения като въздушната база „Баяд“ (65 км северно от Багдад), две летища в иракската столица, голямата армейска база „Таджи“ и други. Става дума за преразпределяне и прегрупиране на сили и активи, а изтеглянето на войските не се планира, въпреки резолюцията на иракския парламент от 5 януари 2020 г.
В допълнение към преразпределението - и това показва, че сили и активи се приближават към границите с Иран - се извършва преразпределение на функциите. Тръмп многократно изискваше партньорите от НАТО да вземат по-активно участие в операциите, а генералният секретар Йенс Столтенберг обяви на 2 април: „Министрите на външните работи на Алианса се съгласиха да засилят мисията си за обучение в Ирак, да въведат част от подготовката, която провежда международната коалиция, включително обучение за офицери, чиновници и федерална полиция. " По-рано Столтенберг заяви, че иракските военни вместо от силите на международната коалиция, ръководена от САЩ, ще бъдат обучени от представители на НАТО.
Обявеното привличане на партньори в блока обаче предизвика предпазлива реакция сред военните. Бундестагът на 25 март одобри удължаването на участието на ФРГ в мисията в Ирак, но съществено коригира мандата. От 31 март немските бойни самолети "Торнадо", разположени в Йордания, спряха разузнавателни полети над Ирак. На 29 март оперативното командване на Бундесвера информира Комитета по отбраната на Бундестага за изтеглянето на по-голямата част от германския контингент от Ирак, коронавирусът е формалната причина.
Чешката република изтегли всички свои войски (30 войници и офицери) от Ирак „поради значителни ограничения на оперативните задачи“, а говорителят на министерството на отбраната генерал-майор Йозеф Копецки добави: „Причините включват заплахи за сигурността, настоящата епидемия от коронавирус и планираното преструктуриране на мисията“.
Ситуацията с коронавируса в Ирак не е толкова заплашителна, че спешно да се евакуира военният персонал със самолет. Според Министерството на здравеопазването на страната на 7 април са регистрирани 1031 случая на болестта, 64 пациенти са починали, 344 пациенти са се възстановили. Властите обаче въведоха най-строгите мерки - въздушният трафик беше напълно спрян, границите бяха затворени (с изключение на товарния транспорт), а в цялата страна имаше комендантско време. Ограниченията не се отнасят за служители на правоприлагащи органи, държавни банки, лекари, комунални услуги, дипломати и доставка на стоки от първа необходимост и храна.
Всички протести, обхващащи повече от половината от страната, бяха забранени и стигнаха до нула за голямо облекчение на властите. Според потребителите в интернет, „ако нямаше вирус, той трябваше да бъде измислен“. Освен това в интернет се разпространява голямо количество дезинформация, част от която е насочена към предизвикване на паника и дестабилизиране на ситуацията. Подметнат е слух, че карантината в Ирак ще бъде удължена след 19 април, стигащи до там, че под ограничения ще попадне и мюсюлманският пост Рамадан (началото му се очаква на 25 или 26 април).
Превод: В. Сергеев