/Поглед.инфо/ Руската експортна марка петрол “Урал” поскъпна от 92 долара за барел за първи път от есента на 2014 г. Надмина дори еталонния петрол “Брент”, което е необичайно. Освен това цената на петрола в рубли за първи път достигна 7000 рубли, което никога досега не се е случвало. Тази уникална комбинация от скъп петрол и слаба рубла е изключително полезна за Русия, но е опасна за икономиката на САЩ.

В сряда борсовата цена на руския експортен петрол “Урал” продължи да расте след “Брент”, в района на Средиземно море достигна 92,38 долара за барел, а в Северозападна Европа - 91,25 долара, като и двете стойности бяха най-високите от 1 октомври 2014 г. насам, разказва Диана Мухамезянова, ръководител на отдела за износ на петрол на международната ценова агенция “Аргус”.

Необичайно е, че руският петрол стана по-скъп от този “Брент”, въпреки че ситуацията обикновено е точно обратната. “Брент” в сряда вечерта струва над 90 долара за барел за първи път от 13 октомври 2014 г., но в четвъртък котировките паднаха, въпреки че цената на марката все още надхвърля 88 долара.

Друг необичаен фактор е съвпадението с отслабването на рублата поради геополитиката и скъпия петрол. „Петролът е на своя осемгодишен връх, рублата е на най-ниското си ниво от две години. В резултат на това барел “Брент” струва 7 хиляди рубли - такова никога не се е случвало преди. Това би трябвало невероятно да зарадва Министерството на финансите, защото наред с покачването на петрола и падащата рубла се увеличават и непредвидените приходи от бюджета“, казва анализаторът на “Екзант” Владимир Ананиев.

Защо рублата отслабна? Причината е интензивността на геополитическата конфронтация между Запада и Русия и заплахата от ескалация на военния конфликт в Донбас.

Какво кара петрола нагоре все повече и повече? Геополитиката, разбира се, също оказва влияние върху петрола. Това са повишените рискове от ескалация на напрежението на руско-украинската граница, което застрашава доставките не само на руски газ, но и на петрол. Нервност добавя и турбулентната ситуация в Средна Азия: през януари йеменските бунтовници атакуваха петролно хранилище в ОАЕ, изстрелвайки няколко дрона и ракети.

Важна роля в растежа на петрола играят фундаментални фактори, тоест съотношението на търсенето и предлагането. Високото търсене (страхът от новия щам на вируса бързо отшумя) е съчетано със загриженост за предлагането. Все още има недостиг на петрол на пазара, за което “Уолстрийт Джърнъл” обвинява организацията ОПЕК+, ръководена от Русия. Защото картелът обеща да увеличи добива на петрол, но не изпълнява тези публични задължения, което допринася за бързия растеж на световните петролни пазари. През декември членовете на ОПЕК+ увеличиха производството едва с 250 000 барела на ден, или 60% от това, което обещаха да осигурят преди един месец. Като цяло картелът изпомпва 790 милиона барела на ден по-малко от публично заявените си цели, според Международната агенция по енергетика. Припомняме, че през 2020 г. ОПЕК+ намали производството на петрол с 9,7 милиона барела на ден, което по това време беше сравнимо с 10% от световното търсене. Поради това картелът се съгласи да възстанови обема на износа, като обеща да увеличава производството с 400 хиляди барела на ден всеки месец, докато се върне към нивата на производство преди коронавируса.

Западните банки залагат, че петролът ще продължи да расте. Така “Морган Стенли” и “Голдман Сакс” смятат, че “Брент” ще достигне 100 долара до третото тримесечие. “Банк оф Америка” потвърди тази седмица прогнозата си за цената на петрола “Брент” до 120 долара за барел до средата на 2022 г. Но в крайна сметка барелът ще се върне до средните 80 долара, след като достигне своя пик в средата на 2022 г., казват те.

“ДжейПи Морган” смята, че петролът може да скочи до 150 долара в случай на война между Русия и Украйна и намаляване на доставките на петрол. Това е два пъти средната цена на черното злато през четвъртото тримесечие на 2021 г. Подобна история е много опасна за Съединените щати, тъй като покачващите се цени на петрола исторически са били честа причина за рецесии в страната, пишат икономистите на “ДжейПи Морган” Джоузеф Луптън и Брус Касман. Когато цените се покачиха до 150 долара за барел през 2008 г., механизмът на световната финансова криза беше задействан. Този път, според експертите на банката, цените на петрола може да се повишат рязко заради геополитическо напрежение. Важно е при такъв сценарий покачването на котировките на черното злато да се наслагва върху вече високата инфлация и забавянето на световната икономика поради новата вълна на пандемията.

Очакванията на анализаторите на “Ситигруп” обаче са в противоречие с оценките на големите инвестиционни банки. Те вярват, че е възможно увеличение на цената до 100 долара, но то ще бъде мимолетно и очакват цените на петрола да паднат с повече от 27% от настоящите нива до средно ниво от 65 долара за барел до четвъртото тримесечие на 2022 г.

„Геополитиката създава рискове от прекъсване на доставките или от Близкия изток, или от Казахстан или Русия, което повишава котировките. В близко бъдеще е вероятно известно връщане на петрола, но като цяло възходящата тенденция е силна и през годината е възможно петролът да се консолидира близо до сегашните нива“, каза Ананиев.

Пикът на цените на петрола може да бъде достигнат сега, в началото на годината, и тогава цената ще се забие в тунела от 70 до 90 долара за барел, смята Александър Купцикевич, водещ анализатор във “ЕфЕкс Про”. Защото рисковете от забраната на Русия да продава енергийните си ресурси в Европа намаляха, а доларът силно се засилва на международния пазар поради затягането на политиката на Федералния резерв. Според него приблизително този диапазон би бил оптимален както за производителите на петрол (достатъчно скъп, за да реализират голяма печалба), така и за потребителите (петролът няма да създаде допълнителен инфлационен натиск).

Обменният курс на рублата отслабва. Основният фактор, който влияе върху това сега, е геополитиката. „Най-лошият сценарий за рублата е пълноценна военна операция в Украйна и сурови западни санкции. Тук събитията стават непредсказуеми, може да се правят само аналогии с периода 2014-2016 г., когато рублата поевтиня с десетки процента“, казва Ананиев. Ако няма война, няма да има рязко укрепване на рублата.

„Прогнозите за обменния курс на рублата от 65 за долар не могат да се приемат сериозно. Реалният свят е по-сложен от чисто икономическите модели. Може да няма война, но напрежението ще бъде с нас завинаги”, обяснява Ананиев.

„По-склонен съм да видя намаляване на „геополитическата премия“ в рублата. Валутите обаче са многофакторен модел, а рублата се влияе и от разликата в паричната политика на Федералния резерв и Централната банка, както и от динамиката на приходите от износ. Освен това в геополитиката е нереалистично да се очаква пълно съгласие и оттеглянето на тази премия от рублата. Следователно за руската валута като една амбициозна, но реалистична цел изглежда обменен курс на долара от 74 рубли до края на първото тримесечие “, заключва Купцикевич.

Превод: В. Сергеев