/Поглед.инфо/ Идеологическите експерименти на Франсис Фукуяма и изисканите алтернативи

Един от идеолозите на съвременния радикален либерализъм, Франсис Фукуяма, публично погреба мечтите за глобална общност и обяви необходимостта от въвеждане на нов политически модел.

Още през 1989 г., когато Съветският съюз наближаваше своя упадък, Франсис Фукуяма, американец от японски произход, работещ в Държавния департамент на САЩ, публикува статия в списание The National Interest, озаглавена „Краят на историята?“, възвестявайки неизбежното създаване на универсален и неоспорим либерален демократичен модел в целия свят. Световната история според Фукуяма трябваше да свърши дотук.

Три години по-късно Фукуяма разширява статията в книгата си „Краят на историята и последният човек“. В нея той обяви планетарния триумф на либералната демокрация и провъзгласи, че идеологическите конфронтации, философията и изкуството са нещо от миналото.

„Последният“ или постисторическият човек на Фукуяма е същество, което не вярва в нищо и не признава нищо освен собствения си комфорт. Друго свойство на „последния човек“ е, че той е загубил способността си да изпитва благоговение. Според Фукуяма социокултурната еволюция на вида „разумен човек“ е трябвало да приключи на този етап.

Предвестникът на „края на историята“ остава безспорен авторитет за неолибералните глобалисти от 90-те години насам. Още в началото на 2000-те обаче стана ясно, че неолибералните пророчества не се сбъдват.

Започва „нелибералното” възстановяване на Русия, успехът на модела на китайската политическа икономия стана очевиден и светът на исляма премина във все по-радикална опозиция на Запада. Идеологическите страсти кипяха и в Европа. Дори съмишленици либерали започнаха саркастично да наричат Фукуяма „обърканата Касандра“.

Още по-ярко се очерта кризата на либералния глобализъм на фона на последните украински събития. Широк съюз на западните демокрации и неонацизма от типа на бандеровщината, замесени във враждебност към Русия и всичко руско, доведе Фукуяма до значителна идеологическа промяна.

Това отново е опит да се наложи идеята за края на историческото развитие, но под формата на националлиберализъм (друго име на националсоциализма от 30-те години на миналия век).

Статията на Фукуяма „Своя страна. Либерализмът се нуждае от нация." Човекът, който някога обяви, че е настъпил „краят на историята“, сега е принуден да признае, че самата природа на либерализма е духовно дефектна, създавайки идеологически вакуум и разцепвайки човешката общност.

В украинския пример на Фукуяма има хибрид от либерализъм и национализъм (нацизъм). Той пише:

„Те [украинците] ясно дадоха да се разбере, че… са готови да умрат за либералните идеали (??? – автор.), но само когато тези идеали са вкоренени в страна, която могат да нарекат своя.“

Да не гадаем къде американски японец, живеещ на другия край на света, е открил сред необандеровците готовност да умрат за „либералните идеали“.

Ако по-рано преследване и убийство на журналисти в Украйна, лишаване от свобода без съд и разследване по обвинения в държавна измяна, изтезания на затворници, потискане на каквото и да е единодушие не можеха да бъдат забелязани от Запада, сега Западът, чрез устата на Фукуяма, предлага моралната реабилитация на украинската система след Майдана.

Те казват, че целите на либерализма са „напълно съвместими със света, разделен на национални държави“, и „не си струва да търсим противоречие между либералния универсализъм и необходимостта от национални държави“.

Фукуяма

„Певецът на „края на историята“ Фукуяма отново смени обувките си и предложи да замени исторически рухналите глобализъм и неолиберализъм с въвеждането на идеологията на националния либерализъм. Да се чете: модерно издание на фашизма, където под прикритието на стари мантри за либерализма се оправдава необходимостта от системен национализъм и силна държава.

"Но какво да кажем за неолибералния глобализъм, с който те хранеха останалия свят през последните 30 години? И това вече го няма. Загина в исторически ров. Сега трябва да измислят такива идеологически конструкции като националния либерализъм“, коментира блогърът Борис Рожин модернизираната концепция на Фукуяма.

Е, нацизмът и либерализмът не са толкова далеч, колкото някои си мислят. Днес това се потвърждава от случващото се в Украйна и от общата „украинска мъгла“, която обхвана западната общност. И само културно-историческа алтернатива може да спаси човечеството от нова версия на „края на историята“, която, изглежда, Русия получи шанс да формира през 2022 г.

Превод: СМ