/Поглед.инфо/ В Европа напомниха на Русия за издигнатия от САЩ ултиматум за запазването на Договора за ликвидиране на ракетите със среден и малък обсег. Както заяви външният министър на Германия Хайко Маас, Русия трябва „да се разоръжи така, че това да е доказуемо“, намеквайки за секретната крилата ракета 9М729. Защо европейците препредават гледната точка на САЩ и издигат ултиматум, чиито условия Москва не може да изпълни, колкото и да иска?

Външният министър на Германия Хайко Маас призова Москва да отстъпи пред американците в спора за съблюдаването на Договора за ликвидиране на ракетите със среден и малък обхват (ДРСМО). Според него Русия уж „е нарушила договора, когато е разработила и започнала да внедрява във войските си крилата ракета“ с наземно базиране и сега Москва трябва „да се разоръжи така, че да бъде доказуемо“.

„Ключът за запазването на ДРСМО лежи в Москва“, подчерта Хайко Маас.

Както е известно, САЩ искат от Русия да измени характеристиките на крилатата си ракета 9М729 (Според класификацията на НАТО – SSC-X-8). В експертната общност е прието да се нарича „сухопътен вариант“ на крилатата ракета с морско базиране „Калибър-НК“. Според американците ракетата може да поразява цели на разстояние  повече от 500 км. (според договора, под забрана попадат всички ракети с обхват на полета 500-5500 км.)

В Русия никога не се е съобщавало за изпитанията на ракетите 9М729. Във Външно министерство само подчертават, че изделието напълно отговаря на изискванията на договора и разполагането се „осъществява в строго съответствие с нашите международни задължения“. Както говори заместник-външният министър на Русия Сергей Рябков, „ние никога не сме отричали, че се провежда работа в сферата на усъвършенстването на нашето ракетно въоръжение“.

„Но проблемът е, че ракетата с индекс 9М729 никога не е изпитвана за обхват, забранен от договора“, твърди Рябков.

Междувременно в Москва нееднократно са издигани насрещни претенции по адрес на Вашингтон. Първото притеснение е предизвикано от плановете на САЩ да разположи в Румъния универсалните комплекси Aegis Ashore, приспособени за пуск не само на противоракети, но и на ударни крилати ракети с голям обхват, което противоречи на ДРСМО.

В частност в Румъния и в Полша американците са разположили установки Мк-41, които, както смятат в Русия, могат да изстрелват не само противоракети, но и крилати ракети „земя-земя“. Също така САЩ активно използват ударни безпилотни летателни апарати с дълъг обхват Predator и Reaper, които, според руските военни, напълно попадат под определението на ДРСМО за крилати ракети.

Напомняме, че за първи път в САЩ обявяват съществуването в Русия на забранените ракети през 2014 г. За това съобщи тогавашният президент Барак Обама. В НАТО няколко години не споделяха подобни опасения, но есента на миналата година ситуацията се промени коренно. През октомври, на заседание на министрите на отбраната на страните-членки на Алианса, генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг заяви, че Русия нарушава ДРСМО, изпитвайки крилати ракети 9М729.

„Помня 70-те и 80-те години , когато ние в Норвегия силно се вълнувахме по повод разполагането на съветските ракети SS-20 (РСД-10 „Пионер“ са унищожени в съответствие с Договора) и не искам това да се повтаря“, заяви Столтенберг и допълни, че ДРСМО „стана голямо постижение и ние искаме от Русия да го следва, да бъде прозрачна в това отношение“.

В началото на декември миналата година, на среща на министрите на външните работи на НАТО в Брюксел, държавният секретар на САЩ Майк Помпео издигна ултиматум към Русия – в течение на 60 дни (до февруари 2019 г.) да пристъпи към съблюдаване на задълженията по договора. В противен случай САЩ ще  излязат от ДРСМО. П-късно МВнР на Русия нарече подобни ултиматуми неприемливи.

В Кремъл неведнъж са подчертавали, че Русия не е нарушавала задълженията си по договора и остава привързана към споразумението. Така американците поискаха от Русия неизпълнимо, издигайки ултиматум-задънена улица. Всичко това сочи, че Вашингтон е измислил повод за разбиване на РДСМО. В средата на декември, на разширено заседание на колегията на Министерството на отбраната, президентът на Русия Владимир Путин заяви, че излизането на Вашингтон от ДРСМО може да доведе до срив в цялата система за контрол над въоръженията и неразпространението на оръжията за масово поразяване.

Подписаният през 1987 г. ДРСМО забранява на Русия и САЩ да притежават балистични ракети с наземно базиране и крилати ракети с обхват от 500 до 5500 ракети. Опасността на тези ракети е във възможността да се нанесе взаимен мигновен обезоръжаващ ядрен удар.  Времето на полета е толкова късо, че противникът няма възможност на адекватен удар. От съветска страна се ликвидират ракетите РСД-10, Р-12, Р-14, ОТР-22, ОТР-23, а от американска „Пършинг-1А“, „Пършинг-2“ и BGM-109G (крилатата ракета „Томахоук“ с наземно базиране). Към 1991 г. ракетите са ликвидирани, а до 2001 г. се водят взаимни инспекции.

Според оценката на директора на Съвета по външна и отбранителна политика Фьодор Лукянов, Маас „просто повтаря условията, издигнати от Щатите“. „Това е несамостоятелна позиция на Германия. Това е позицията на НАТО, което се е съгласило с аргументите на Вашингтон, че Русия нарушава договора. В частност се използва конкретен вид ракети. Това бе обявено от Помпео, това го заяви още преди оставката си Матис (бившият министър на отбраната на САЩ). Европейците препредават същата позиция“, заяви Лукянов пред „Взгляд“.

Експертът допълва, че може да се издигат различни хипотези къде е смисълът за САЩ да късат ДРСМО. Съгласно едно от предположенията, основната задача на Вашингтон не е никак свързана с Европа и дори касае Русия косвено, а е ориентирана преди всичко към азиатския театър на военните действия. В бъдеще, за сдържането на военната мощ на Китай, САЩ ще се нуждаят от ракети със среден и малък обхват.

„Навярно това е така, но това не променя силно нещата. А Германия по принцип, както и другите европейски страни, не са загрижени за Азия, а за това, че в Европа може да се възроди надпреварата с ядреното оръжие… В този смисъл Хайко Маас е искрен с желанието си да запази ДРСМО, но както се е случвало и преди, Европа няма единна позиция“, обобщава експертът.

Превод: В.Сергеев