/Поглед.инфо/ Пролетта на 2022 г.: Светът бръмчи за специалната военна операция на Русия в Украйна. Но нещо подобно вече се е случвало...
Днес Западът обяви икономическа война на Русия. Тя се изразява в сурови санкции от страна на САЩ, Великобритания, ЕС и присъединилите се към тях държави: блокиране на системата СУИФТ за редица руски банки, изземване на значителна част от международните резерви на Руската федерация, окончателна забрана за транзакции с ценни книжа на руския държавен дълг, блокиране на завършения проект “Северен поток - 2", забрана за износ и внос на широка гама от стоки, закриване на кореспондентски сметки на руски кредитни организации в западни банки и затваряне на въздушното пространство за Русия граждански самолети.
Западът вече заплашва Москва с прекъсване на дипломатическите отношения. Информационната война срещу Москва се нажежава. Страните от НАТО вземат решения за доставка на смъртоносни оръжия на Украйна. Биологични оръжия могат да бъдат използвани срещу Русия. Западът активизира дейността на петата колона, която създава и подхранва през тридесетте години от съществуването на Руската федерация.
Понякога се казва, че този натиск от колективния Запад върху страната ни е безпрецедентен. Не мисля така. Събитията отпреди век свидетелстват: за нас е имало и по-тежки времена. Имам предвид най-малко историята от 1918-1922г. Ето какво преживява Съветска Русия през онези години:
1. Интервенция. Тя се осъществява както от страните на Централните сили и техните съюзници (Германия, Австро-Унгария, Османската империя), така и от страните от Антантата и техните съюзници (Великобритания, Франция, Италия, САЩ, Австралия, Канада, Гърция , Полша, Румъния, Япония). Интервенцията продължава от 12 януари 1918 г. до 20 май 1922 г.
2. Гражданска война в Русия. Загубите на червените и белите на бойните полета през 1918-1922 г. се оценяват на близо два милиона души. Приблизително 2 милиона други наши граждани емигрират
3. Икономически санкции срещу Русия от Запада. През декември 1917 г. САЩ прекратяват търговските отношения със Съветска Русия, а през 1918 г. към тях се присъединяват Англия и Франция. След края на Първата световна война и сключването на Версайския договор (28 юни 1919 г.) Върховният съвет на Антантата обявява пълна забрана на всякакви форми на икономически връзки със Съветска Русия. Германия се присъединява към икономическата изолация на РСФСР, принудена да се съобразява с решенията на страните победителки. Санкциите на Антантата оказват сериозно влияние върху външната търговия на РСФСР: ако през 1918 г. оборотът ѝ е 88,9 милиона рубли, то през 1919 г. е 2,6 милиона рубли.
Големи жертви на бойните полета, висока смъртност на цивилното население, загуба на част от територията на Руската империя, пълен срив на социалната сфера (здравеопазване, образование, култура), срив на икономиката, глад. През 1918г. -1919 г. БВП на Русия пада наполовина. През 1921 г. нивото на БВП е едва 38% от нивото от 1913 г. Количеството налична храна на глава от населението е намаляло почти наполовина.
За да дадат на хората почивка от дългата поредица от изпитания, започнали с влизането на Русия в империалистическата война през 1914 г., болшевиките въвеждат сериозни промени в икономическата си политика през 1921 г. Военният комунизъм (режимът на държавно управление на икономиката с минимизиране на доходите на населението до ниво на оцеляване) е заменен от НЕП (нова икономическа политика). В съвременния смисъл това е преход към либерален модел на пазарна икономика. С течение на времето НЕПще бъде заменен от друга политика (през 1921 г. контурите на бъдещата икономическа политика все още са неясни).
И Западът определя основната си цел по отношение на Русия да установи пълен контрол над нея, превръщайки я в своя собствена полуколония. Преходът на Съветска Русия към НЕП се възприема на Запад като знак, че болшевиките са дали „слабост“, че вътре в Русия ще се появят буржоазни елементи, които ще се превърнат в пета колона. И трябва да окажете натиск върху Русия, за да се свалят болшевиките. Инструментът на този план е международна икономическа конференция, която кани Русия и ѝ представя ултимативни искания.
Изненадващо, 100-годишнината на Генуа идва в момент на рязко влошаване на отношенията между Русия и колективния Запад. Но тогава в Генуа съветската делегация също изпитва невероятен натиск от бившите си съюзници от Антантата (Великобритания, Франция и Италия). Болшевиките обаче не отстъпват. Освен това те обявяват пред колективния Запад своите принципи на руската вътрешна и външна политика. Западът иска да организира екзекуция за Русия, но не успява по нито една точка от ултиматума си.
А ултиматумът беше следващият.
1. Да се обяви за нищожен декретът на Съвета на народните комисари на Съветска Русия от 21 януари (3 февруари) 1918 г. за анулиране на държавните заеми на царското и временното правителство, доколкото се отнася до външните задължения за тези заеми. Към момента на издаване на указа външните дългове по заемите възлизат на около 16 милиарда златни рубли. До началото на конференцията в Генуа тези дългове, като се вземат предвид натрупаните лихви, нарастват до 18,5 милиарда златни рубли (без задълженията към Германия, които възлизат на 1,35 милиарда златни рубли).
2. Отмяна на национализацията на чуждестранни активи в руската икономика и възстановяване на правата на чуждестранните инвеститори. Като алтернатива - изплащане на справедливо обезщетение на чужденците за национализирано имущество. В началото на 1917 г. активите на чуждестранните инвеститори се оценяват на над 2 милиарда златни рубли (основни инвеститори: Франция, Великобритания, Белгия, Германия).
3. Премахване на въведения през 1918 г. държавен монопол на външната търговия.
По време на преговорите позицията на съветската делегация е гъвкава. Напримере обявено, че правителството е готово да изпълни задълженията си по дълговете на царското и временното правителства, но със закъснение и при отпускане на заеми от Запада на Съветска Русия. Западната страна не е доволна от това. Предложен е вариант за предоставяне на бившите инвеститори на активи, притежавани преди от тях на концесионна основа (използване на активи за определен период с ясен работен график и възможност за удължаване на концесионния договор между съветската държава и чуждестранен инвеститор с положителна резултати). Въпреки това и тук Западът недоволства. Съветската страна отхвърля предложението на Запада за замяна на държавния монопол върху външната търговия с външнотърговски протекционизъм.
И в истински шок за Антантата се превръща насрещното искане на съветската делегация. В продължение на няколко месеца това искане се подготвя в Москва. Ето неговата същност: колективният Запад трябва да покрие огромните загуби, които Русия понася в резултат на военна намеса и търговско-икономическа блокада в периода от началото на 1918 г. до началото на Генуезката конференция. Сумата от тези искове, внимателно изчислена от специалисти в Москва, надхвърли 39 милиарда златни рубли. Това е почти два пъти повече от претенциите на Запада за задълженията на Русия по заемите и кредитите от царското и временното правителство. И като вземем предвид нашите искания към Германия, размерът на исковете достига 50 милиарда златни рубли.
Съветската делегация, намирайки се на конференцията в "неприятелска" среда, успява да овладее инициативата. Повече от едномесечна конфронтация между колективния Запад и Съветска Русия завършвас нулево равенство. Плановете на геополитическите опоненти на Русия да я поставят на колене се провалят.
Може дори да се каже, че конференцията приключва в наша полза. В град Рапало близо до Генуа в резултат на тайни преговори между делегациите на Германия и Съветска Русия е сключен Рапалският договор. Страните взаимно се отказват от компенсации за военни разходи, военни и невоенни загуби, разходи за военнопленници, въвеждат принципа на най-облагодетелстваната нация при осъществяването на взаимните търговско-икономически отношения. Германия признава национализацията на германската собственост в РСФСР и анулирането на царските дългове от съветското правителство.
Сближаване на Съветска Русия и Германия - такова нещо западните политици не могат дори да сънуват в кошмарите си.
Уроците от Генуа за Русия днес са многообразни. На първо място, опитът на нашата делегация на конференцията показва, че е възможно и необходимо да се "удържи на удара", преминавайки от защита към настъпление. Необходимо е, както казват в съветско време, да можем да играем на междуимпериалистическите противоречия.
Има смисъл да се чудим защо Западът толкова упорито търси премахването на държавния монопол върху външната търговия от Москва и защо Москва категорично отхвърля това искане. Уви, Руската федерация днес няма такъв монопол, но той е жизненоважен, ако искаме да спечелим икономически войни със Запада.
И накрая, Съветска Русия преди сто години отправя искания за компенсация за щетите, причинени ни от търговско-икономическата блокада на Запада. И защо днес да не направим оценка на загубите, понесени от Руската федерация от икономически санкции, и да не представим сметката на Запада?
Превод: В. Сергеев