/Поглед.инфо/ Правителството на Япония приветства изявлението на американския посланик в Токио относно собствеността на южните острови от Курилската верига (Шикотан, Кунашир, Итуруп и архипелага Хабомаи). Това заяви генералният секретар на японския кабинет Хирокадзу Мацуно.
Е, такава е съдбата на една победена държава, разгромена, смачкана на прах от ядрени бомбардировки - да лови и след 76 години всяка дума на победителя, да се радва, да се самозалъгва, да вярва, че ще му помагат, въпреки че всъщност те отново ще го използват в голямата геополитическа игра.
Реакцията на официално Токио към американското насърчение прозвуча сутринта на 8 февруари. В навечерието, на годишнината от договора от Шимода, там, както обикновено, се скърби за така наречените северни територии, загубени в резултат на техния собствен яростен милитаризъм.
Фантомни болки измъчваха бившия премиер Шиндзо Абе, те не дават покой и на настоящия Фумио Кишида. В дистанционен формат поради коронавируса, той обеща да работи усилено, за да сключи най-накрая мирен договор, след което Москва (веднъж) обеща да обмисли прехвърлянето на няколко острова.
За тези, които внезапно се надигнаха от възмущение (как така да се „предадат няколко острова”?), Нека ви напомня, че планът на руската (съветската) дипломация, който съществува от 50-те години на миналия век, беше да постигне изтеглянето на американските военни бази от Япония. В крайна сметка от тях е толкова удобно да се обстрелват Владивосток, Хабаровск и другите ни далекоизточни градове. Всъщност Москва искаше да елиминира „непотопяемия самолетоносач“ на Съединените щати, да го превърне в относително безопасен дредноут под японски и само японскифлаг. И без никакви янки.
За такава цел не е жалко да се даде чифт острови, благоразумно завзети от нашите предци отново в името на дипломатическия пазарлък. Така, очевидно, са разсъждавали на площад „Смоленская“ /сградата на МВнР/ при комунистите.
Но тогава все пак не се получи. И едва ли ще се получи в бъдеще. Съдейки по позицията на Държавния департамент, Вашингтон не планира да отстъпва. Напротив, те решиха да вдигнат залозите, превръщайки Курилския въпрос в елемент от глобалната офанзива на САЩ срещу интересите на Русия. Японските реваншисти по този въпрос се оказаха желани съюзници.
Потомците на самураите са доста подходящ човешки материал. За енергията на тези хора може да се съди поне по опита им да щурмуват руското посолство вчера. Да, точно като Бандеровците в Киев. Във всеки случай входът и изходът на дипломатическата ни мисия бяха блокирани за известно време.
Заедно с дипломатическия демарш на официално Токио, което се оказа разстроено от, планираните от нашето Министерство на отбраната ракетни стрелби в Южните Курили, получаваме синергията на низините и върховете на японското общество, подходяща за американските планове.
Накъде върви Вашингтон сега, стана ясно от видеообръщението на американския посланик Рам Емануел, който не само подкрепи Токио по въпроса за собствеността на Курилите, но и свърза този въпрос с украинския проблем.
По американското мнение, нарушаването на суверенитета на други държави от страна на Русия не се ограничава само до „северните територии“. За да затвърди теорията си, американецът специално се срещна с украинския посланик в Токио, който му се оплака от Москва. Отново прозвуча традиционната песен за военната група, която на границите на Незалежната само чака заповед за марш-наскок към Киев.
Безумието и безскрупулността на опонентите не трябва да отвличат вниманието на Москва от същността на йезуитския замисъл, който наблюдаваме.
Говорим за формирането на единен глобален фронт на обидените от Русия, под контрола на САЩ. Каква е точно и кога е претърпяна вредата (и дали действително се е случила) няма значение. Главното е, че една или друга държава избира американската страна и започва да действа срещу Русия заедно със себеподобните си. Така и на Япония вече е наредено да разработи антируски санкции в случай на нахлуване в Украйна.
Ако санкциите, наложени от Токио след 2014 г., бяха символични – по модела „добре де, само ни оставете на мира“, сега, след стимулиращото подбутване от Вашингтон, те могат да станат по-строги. Колко строго САЩ наказват непокорните, в Япония добре помнят след скандала с корпорацията Toshiba, която през 80-те години на миналия век имаше неблагоразумието да продаде на СССР прецизни стругове.
Американците тогава решиха, че с тяхна помощ руснаците ще успеят да произведатт особено малошумни витла за своите подводници, с което успешно да занулят ядрения потенциал на САЩ (а може би трябваше да бъде занулен?).
Възмущението на янките тогава беше толкова силно, че се отрази на целия комплекс от американско-японските отношения. Сенатът проведе изслушвания за забрана на износа на Toshiba в САЩ. Японският министър на търговията трябваше спешно да лети до Вашингтон и публично да се покае от трибуната пред американските законодатели, като нарече сделката "престъпно действие", което застрашава сигурността както на Япония, така и на Запада като цяло.
Сега ситуацията по своята интензивност, уви, е подобна, ако не и по-достра от съветската. Между другото, скандалът избухна през 1987 г., а през 1991 г. Съюзът се саморазпусна, неспособен да устои на натиска.
Ето защо, говорейки за Курилските острови, Русия трябва да мисли в контекста на глобалната конфронтация и да се тревожи за стратегическата стабилност. И тук нашият съюз с Китай, поредната жертва на японския милитаризъм, става безценен. Китай сега се подготвя от САЩ да бъде превърнат в негов основен враг в бъдеще.
Пекин знае как да предприема нестандартни стъпки. Те току-що например, обещаха да продължат да подкрепят искането на Аржентина за пълно възвръщане на суверенитет над Фолклендските острови, което вбеси Лондон. Вашингтон и Токио засега премълчаха.
Е, за всяка хитрост на противника, Москва ще намери свой аргумент. Западът обича ли асиметричните схеми? И ние също можем. Например, така: у нас са Курилите, вие имате Фолклендските острови. Да поговорим?
Превод: ЕС