/Поглед.инфо/ „Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции (ТПТИ) не следва да се разбира като противопоставяне между европейските народи и американския народ, а като противопоставяне между мултинационалните корпорации и обикновения европейски гражданин”.
Това е едно от нещата, които Беноа Бревил, зам. главен редактор на френския месечник „Монд дипломатик”, спомена по време на представянето на книгата „Дракула срещу народите”, организирано от издателя на „Дума”, Николай Малинов, и проф. Венко Кънев - директор на българското издание на „Монд дипломатик”.
Е, Беноа, не мога да се съглася изцяло с теб. ТПТИ се договаря от Европейската комисия, от една страна и от американското правителство, от друга. Тоест, преговорите се водят от ЕК от името на европейските правителства, но американската страна е представена от правителствени делегати - представители на правителството, което именно американските граждани са формирали чрез своя глас.
И макар че моето разбиране е някак суховато, мога да разбера и какво има предвид Беноа, а именно, да напомни, че ТПТИ не е толкова стремеж на обикновения американец, който се стреми да оцелее в забързаното си ежедневие чрез педантично пресметнатия си семеен бюджет, а по-скоро въжделение на космополитните корпорации - тяхна отдавнашна жажда за все повече и повече капитал, облаги и много вероятно контрол.
Като казах контрол се сетих, че с Беноа обсъдихме и правото на мултинационалните корпорации да съдят правителствата пред международни трибунали, които няма да зависят от националните или европейската правни системи - сериозно предимство, което космополитният безнес ще придобие след подписването на споразумението.
С Беноа стигнахме и до заключението, че, въпреки че преговорите се водят от ЕК от името на европейските правителства - накрая страните членки и техните властимащи ще трябва сами да представляват себе си пред международните трибунали. От това, което е известно до момента от така или иначе тайните и задкулисни договорки на това споразумение, засега не е предвиден механизъм, чрез който страните-членки да получат какъвто и да било вид подпомагане от европейските си партньори в случай, че някоя корпорация надигне глас срещу държавно решение, заплашващо хегемонията й по един или друг начин. С други думи: ние ви показваме пътя, а пък вие сами вървете по тъмната и несигурна пътека, водеща незнайно къде. Вече представихте ли си милата ни Родина в тази ситуация - сама с позорно недостигащия за нищо бюджет срещу мултидоларовия бизнес?
Бай Въльо от Долно Нанагорнище обаче има нужда от това да преосмисли някои опорни точки в отношенията на България с Европейския съюз и сам да стигне до заключението, че е време образът на ЕС в съзнанието му да бъде деканонизиран. Той трябва най-накрая да разбере, че ЕС може да бъде не само илюзорният му спасител, но би могъл да играе и ролята на реалния му палач.