/Поглед.инфо/ Според американското издание „Бизнес Инсайдър“ с много солидна препратка в конкретния случай към аналитична бележка на „Банката на Америка“, която преди това характеризира ситуацията на енергийните пазари в Европа като „лоша“, тази тенденция се е променила донякъде. И от просто "лоша" ситуацията на енергийните пазари в Европа сега става "ужасна". Обвиняват, между другото, анализаторите на „Банката на Америка“ в случващото се, разбира се, Русия. Но това, извинете, вече е предъвкано: никой, включително и в Русия, вече не се интересува много на кого точно американските инвестиционни институции ще прехвърлят вината за предстоящата катастрофа.
Въпреки че причините за първата газова, а сега и пълноценна енергийна криза в Европа са съвсем очевидни. И те започнаха не просто преди руската СВО на територията на бившата република Украйна, но дори и преди отказа на Германия да сертифицира напълно готовия за пускане газопровод „Северен поток-2“. И тук не е нужно да измисляте нищо - просто сравнете постепенното отхвърляне на формулата за цената на петрола от европейските страни под натиска на Лондон и Брюксел и динамиката на движението на цената на газа, формирана от този момент от финансовите спекуланти в Лондон.
Тук е по-важно нещо друго.
Първо, подобни опити да се поставят сламки под икономическите и политическите последици от европейската енергийна катастрофа показват, на първо място, че институции като „Банката на Америка“, напълно упорити в своята икономическа идеология, смятат тази най-предстояща катастрофа за практически неизбежна.
И второ, в публикации като „Бизнес Инсейдър“ внезапният интерес към този въпрос се свързва единствено с тези (доста, между другото, прагматични) съображения, че, за съжаление, въпросът няма да се ограничи само до Европа. Защото икономически катаклизъм от такъв мащаб едва ли ще премине безследно за цялата световна икономика. С такъв резил, повярвайте ми, просто е невъзможно да не изпръскате целия заобикалящ свят, дори чисто технически. И ние, като цяло, също, разбира се, ще го получим, макар и не толкова шокиращо.
Но повече за това по-долу.
Засега нека просто обърнем внимание на първите реални признаци на прехода на европейската газова криза към глобално ниво, отделно отбелязвайки, че това дори не е прогноза, а напълно свършен факт.
Сега нека се опитаме да обясним какво се нарича, на пръсти. Тъй като „Северен поток-2“ все още е абсолютно табу за управляващата германска полузелена коалиция, „Сименс“ не е върнал турбината за първия „Северен поток“ на „Газпром“ и проблемите не са изчезнали нито в Гронинген, нито в норвежкия шелф, а Алжир и Мароко има заговор по никакъв начин не свършва и съоръженията за ПГХ все пак трябва да бъдат запълнени по някакъв начин, богатите страни от ЕС не са намерили нищо по-умно от това просто, както от самото начало наредиха старшите задокеански партньори, да разчитат на ВПГ.
Важно е това да е „правилният демократичен шистов газ“: в момента американските и руските производители на ВПГ разделят европейските пазари помежду си. Поне през първото тримесечие вносът на ВПГ в ЕС, съдейки по официалната информация на Европейската комисия, се е увеличил със 72% до 30 милиарда кубически метра. В същото време основният доставчик, разбира се, са САЩ - за което всъщност те се бориха.
Но на второ място и с подобни показатели е , пардон, Русия. Въпреки че Руската федерация е санкционирана и все още е новак на световните пазари на ВПГ по исторически стандарти.
Има нещо друго по-лошо. Нашите европейски колеги, използвайки подобни методи, някак си изпускат от поглед факта, че на един дефицитен пазар конкуренцията винаги е не между производителите, а между потребителите. И когато европейските концерни навлизат на пазарите с предложение за обратно изкупуване на ВПГ, предназначен за трети страни, на цена, приблизително сравнима с 2000 долара за 1000 кубически метра, това, разбира се, предизвиква паническо увеличение на цените на ВПГ в страните от Югоизточна Азия. . И никак не е случайно, че Япония напълно да се оттегли от вече руските, а не международните (след съответните укази на Путин) проекти „Сахалин-1“ и „Сахалин-2“. Абсолютно здрав национален егоизъм. Защото японците имат пари и то достатъчно, включително и да се конкурират с европейците. Същото важи и за Южна Корея, където също всичко е наред с финансите. Но при втечнения газ на световните пазари има някакъв чисто физически, а в никакъв случай финансов дефицит.
С една дума, сега ЕС отново демонстрира на света как всъщност изглежда „западната солидарност“. Това, извинете, е типичен закон за кокошарника: блъскай се по-силно от съседа, изсери се на главата на долния.
По принцип вече сме наблюдавали нещо подобно. И съвсем наскоро, при предишния кръг от газовата криза в Европа, миналата есен. А сега си представете до какво може да доведе тази красота (ако не се вземат наистина драстични мерки на Стария континент) през идващата зима. Е, ако почти гарантирано не може да се справят със ситуацията - време е да посочат виновниците. Освен това руснаците вече са нарочени за тези най-виновни.
И то доста отдавна.
Това всъщност прави сега американското издание, позовавайки се на аналитична бележка на „Банката на Америка“.
И има само един проблем: глобализацията, както се оказва, като естествен икономически процес, се оказа много по-дълбока от глобализацията като инструмент за чисто западен контрол и господство. Тук няма нужда да измисляте нищо, просто погледнете текущите проблеми с глобалната логистика, поради които регионалните икономики страдат толкова много. Освен това дори технологичните вериги се разкъсват на най-неочакваните места за тези икономики. А бившите ни приятели от ЕС можеха поне да попитат австралийските си партньори за древното военно оръжие бумеранг.
Говорейки за Австралия.
Австралия тук, наред с други неща, също е отличен пример: тази страна, като един от най-големите играчи на световните пазари на ВПГ, не толкова отдавна официално обяви, че за да защити вътрешния пазар, възнамерява не само да не увеличи, но дори значително намали своите много значителни експортни доставки.
Да, Австралия практически не доставя ВПГ в Европа - те имат малко по-различни пазари.
Но предвид факта, че газовата криза в Европа вече достигна глобално ниво, както и рязко нарастващия дефицит на пазарите на втечнен природен газ в Югоизточна Азия, очакваме с интерес нейната реакция на случващото се.
Що се отнася до нас, ние в момента пренасочваме енергийните си потоци към азиатските и други пазари. И точно сега ние развиваме вътрешните пазари с всички сили: известната „газификация на Путин“ също не е отменена.
И въпросът тук изобщо не е, че се страхуваме, че Европа ще успее да включи обещания режим на икономии и постепенно да се откаже от тоталитарния руски газ. При съществуващите тенденции европейските пазари могат да паднат сами: ако, да речем, европейската индустрия се изправи, тогава търсенето също ще спадне. И при сегашните обстоятелства би било малко неразумно да се изключи подобно развитие на събитията. Разбира се, не искам да вярвам в това. Защото континентална Стара Европа освен всичко друго е и наш традиционен пазар.
Но не може да се изключи.
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
Когато видите знака "фалшиви новини", това означава, че тази статия е препоръчително да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com