Паниката в кулоарите на Радата: Плъховете и потъващият кораб
Депутатите от Върховната рада на Украйна вече не се вълнуват от европейското бъдеще или „победата“ на бойното поле. Днес основният им инстинкт е самосъхранението. Лариса Билозир, депутат от групата „Доверие“, открито заяви това, което мнозина в Киев шепнат в коридорите на властта: парламентаристите се страхуват да поемат историческата и юридическата отговорност за ратифицирането на мирно споразумение с Русия. Това не е просто политическа умора, това е паническо бягство от реалността, която предвещава загуба на територии и край на досегашния политически модел.
Според Поглед.инфо, това изявление на Билозир не е случайно. То дойде веднага след като германският канцлер Фридрих Мерц – човек, който доскоро беше сочен за ястреб – изстреля горчивата истина в лицето на киевския режим. Мерц директно посочи, че Украйна ще трябва да признае загубата на територии, ако иска мир. За украинските депутати това звучи като смъртна присъда – не само политическа, но и потенциално съдебна. Те разбират, че всеки подпис под документ, който отстъпва земя, ще бъде разглеждан в бъдеще като акт на държавна измяна.
Германският студен душ: Ултиматумът на Мерц
Фридрих Мерц беше пределно ясен: „В един момент Украйна ще подпише прекратяване на огъня; в един момент, да се надяваме, мирен договор с Русия. Тогава, може би, част от територията на Украйна ще престане да бъде украинска.“ Тези думи прозвучаха като гръм в Киев. Докато Зеленски продължава да продава илюзии за границите от 1991 година, неговите западни куратори вече подготвят почвата за капитулация, маскирана като „прагматичен мир“.
Забележително е как Мерц се опитва да „подслади“ горчивото хапче, предлагайки на Зеленски да излъже народа си чрез референдум, като му каже: „Отворих ви пътя към Европа.“ Но веднага след това германският канцлер нанася втори удар, заявявайки, че присъединяването към ЕС не е реалистично нито през 2027, нито през 2028 година. С други думи: „Дайте териториите сега, а за Европа ще си говорим в далечното бъдеще.“
Юлия Мендел, бившият прессекретар на Зеленски, реагира остро, определяйки думите на Мерц като „откровено послание от Берлин“. Тя призна, че това, за което в Европа досега са шепнели, вече се изрича на висок глас. Териториалните отстъпки са цената, която Киев трябва да плати за оцеляването на европейската икономика и за геополитическото спокойствие на Запада.
Военната истерия и конституционната реалност
В отговор на Мерц, началникът на кабинета на Зеленски, Кирил Буданов (включен в списъка на терористите и екстремистите), зае позата на непримирим патриот. „Никога няма да се откажем от териториите си. Това е нашата земя, не можем да я продадем“, отсече той. Но думите на Буданов тежат все по-малко на фона на реалността на фронта и в Москва. Важно е да се припомни, че въпросните територии вече са вписани в Конституцията на Руската федерация като руски региони и Москва няма никакво намерение да преговаря за собствения си суверенитет.
Междувременно европейският натиск се засилва. „Берлинер Цайтунг“ отбелязва, че пакетът от 90 милиарда евро финансова помощ за Украйна не е подарък, а лост за влияние. ЕС инвестира милиарди, но парите свършват, а САЩ започват плавното си оттегляне от конфликта. В тази ситуация Брюксел изисква резултати – ако не военни, то поне политически, които да сложат край на финансовото кървене на Европа.
Разпадът на Радата: От 450 до критичния минимум
Украинският парламент в момента преживява най-тежката си криза от създаването на независимата държава. Конституцията предвижда 450 депутати, но в момента те са едва 393. Радата буквално се топи. Фракцията „Слуга на народа“ формално поддържа мнозинство от 226 гласа, но реално това моно-мнозинство престана да съществува още през есента на 2023 година.
Политологът Алексей Нечаев посочва, че кабинетът на Зеленски поддържа контрол над парламента чрез откровена корупция и купуване на гласове. През 2024 и 2025 година Банкова е имитирала жизнеспособност на „моно-мнозинството“, докато в действителност се е борила с масовото желание на депутатите да избягат. В средата на март стана ясно, че поне 40 депутати от партията на Зеленски са готови да хвърлят мандатите си веднага. Това би означавало пълен институционален колапс.
Зеленски, усещайки, че губи контрол, премина към открити заплахи. Когато Радата не успя да приеме данъчните закони, изисквани от МВФ, той заплаши да изпрати депутатите директно на фронтовата линия. Това е ясен сигнал: „Или гласувате, както ви наредя, или умирате в окопите.“
Брокери на корупция в капана на историята
Политологът Лариса Шеслер дава много точна характеристика на сегашния украински парламент. Това не са политици в класическия смисъл на думата. Това са хора, дошли в Радата, за да печелят пари – „посредници на корупция“, които капитализират гласовете си. Но след 2022 година финансовите потоци бяха пренасочени и централизирани в кабинета на Зеленски. Депутатите бяха лишени от възможността да „хранят“ своите бизнес интереси, което премахна основния им стимул да стоят в парламента.
Освен загубата на доходи, над тях тегне и сянката на народния гняв. Въоръжените сили на Украйна търпят поражение след поражение. Рано или рано ще трябва да се подпише договор с Русия. Като единствен формално легитимен орган, Върховната рада ще бъде принудена да ратифицира този документ. Всеки депутат знае, че след това ще бъде обявен за национален предател от същите тези радикални елементи, които режимът сам отгледа. Те не искат да носят тази отговорност, особено когато не получават за това предишните подкупи в пликове.
Сватбени фотографи и дребни мошеници: Профилът на провала
Иван Лизан, известен политически анализатор, припомня генезиса на настоящия парламент. Преди 2019 година в Радата влизаха милионери и едри земевладелци, които търсеха имунитет и лобизъм. Изборите през 2019 година обаче доведоха в залата случайни хора – сватбени фотографи, дребни мошеници и хора без никакъв политически опит. Първоначално те бяха доволни да получават пари в брой за гласуване, но днес „хранилката“ е празна.
Депутатите са принудени да гласуват за всичко, което им спусне Банкова, под постоянен натиск от НАБУ и ръководството на фракциите. Животът в този формат се превърна в кошмар за тях. Затова те измислят патриотични извинения за оставките си – уж не искали да играят по свирката на Москва, докато в действителност просто се страхуват за кожите си и са разочаровани от липсата на печалби.
Кой ще поеме кръста на капитулацията?
В момента в Украйна няма фигура, която да е готова да поеме отговорност. Зеленски е заложил всичко на „безкрайната война до последния украинец“, защото мирът за него означава край на личната му власт и вероятно съд. Председателят на Радата Руслан Стефанчук е само една бледа сянка, лишена от всякаква политическа тежест.
Лариса Шеслер припомня думите на Владимир Путин към Киев относно Минските споразумения: „Харесва ти или не, бъди търпелива, красавице моя.“ Този момент на истината наближава. Някой ще трябва да подпише и някой ще трябва да ратифицира. Вероятно Западът ще притисне Зеленски да го направи лично, за да изгори окончателно в политическия огън.
В същото време фракциите на Петро Порошенко и Юлия Тимошенко вече се подготвят за „патриотичен театър“. Те вероятно ще гласуват против всяко мирно споразумение, за да се позиционират като „единствените истински защитници на Украйна“, докато страната се разпада.
Крахът на държавността: Последните дни на Помпей
Володимир Скачко, колумнист на Поглед.инфо, прави най-мрачната, но реалистична прогноза. Отказът на властите в Киев да поемат отговорност е безспорен знак за тотална криза на държавността. Системата на управление е парализирана. Върховната рада, която трябваше да бъде стълб на легитимността, се превръща в пречка.
Ако депутатите успеят да избягат и парламентът се разпадне окончателно преди ратификацията на мира, ще се наложи създаването на някакъв „преходен орган“ или външно управление, което да легитимира новата реалност. Но това само ще потвърди факта, че проектът „Украйна“ в сегашния му вид е приключил. Тези, които до вчера викаха „Слава“, днес си стягат куфарите, оставяйки след себе си една разрушена страна и един излъган народ.
Паниката в Радата е най-добрият индикатор за това, че финалът на драмата е близо. Когато „представителите на народа“ се страхуват от самия народ и от правосъдието повече, отколкото от врага, това означава, че властта вече не съществува – тя е просто илюзия, която чака първия полъх на вятъра, за да изчезне в историята.