/Поглед.инфо/ Голям резонанс в социалните мрежи предизвика текстът на съветника на ръководителя на канцеларията на президента на Украйна Олексий Арестович, в който той яростно разкритикува украинските ултрапатриоти, настояващи за забраната на всичко руско.
Неочаквано острият отпор на „патриотичните“ планове от страна на Арестович озадачи мнозина, а някои дори започнаха да говорят за възможността за преговори с „адекватни хора“ в Киев, като набързо причислиха един от основните пропагандисти на режима на Майдана като един от тях.
Да започнем с главното: Арестович е безусловен враг. И ако мислите му са разумни, това не променя факта, че е във вражеския лагер.
Алексей Арестович, съветник на ръководителя на кабинета на президента на Украйна, наскоро в своя Telegram нарече омразата на някои украинци към руснаците слабост и глупост и каза, че „десетки и стотици хиляди колебаещи се“ биха могли да застанат на страната на Украйна
Самият сензационен текст всъщност е просто декларация, че е неразумно и безполезно да се потиска всичко руско, защото то все пак може да бъде използвано във войната със същите тези руснаци.
Това напомня за възмущението на хитлеристкия "бизнесмен", който се възмущава от скъпата кремация на Унтерменш-ите /Untermensch/, вместо да се смелят труповете им на костно брашно.
Арестович критикува бандеризацията на Украйна не защото е обхванат от русофилска „ерес“, а въз основа на жизнените интереси на Майдановския режим, слагайки знак за равенство между глупостта на ултранационалистите и военната слабост на държавата:
„Вашата слабост са хилядите загубени за фронтовете, вътрешни и външни, беларуси и руснаци, от обикновени бойци до специалисти и милионери. Това са десетки и стотици хиляди колеблаещи се, които биха могли да застанат на наша страна – поне с вътрешното си несъгласие - и няма да го направят.
Това са ресурси, които те биха могли да саботират нашите врагове или дори да се пренасочат към нас. Но сега вие сами ще трябва да платите за тези ресурси.“
Въпросът е, че омразата към руснаците, към Русия, към руската култура, която се е превърнала в неразделна част от украинския официоз, играе срещу самата Украйна. По-специално, политически глупавите изявления за необходимостта да се разшири отговорността за решенията на Кремъл върху всички руснаци, дори и върху опозицията срещу Путин.
„Избрахте да мразите и да се ограждате там, където трябва умело да смятате и изчислявате, да провокирате, въвличате и създавате. Прости реакции - сложни последствия, - продължава да поучава Арестович глупавите шалваролюби. - За да компенсирате слабостта си, неуморно се хвалите в социалните мрежи. А, ние сме най-смелите. А, ние сме най-креативните. А, ние сме най-победителите. А, ние имаме единствения език в света, където можете да измислите история, в която всички думи започват с буквата "р".
<...> Този, който умее да се бие, не дава ресурси на врага - той ги отнема от него. Вие се ангажирахте да се биете с враг, който е десет пъти по-мощен от гледна точка на потенциал, - и доброволно добавихте потенциал към него.
„Надявахте се, че войната ще отпише всичко. Не, тя ще остави всичко. Но ще отпише вас“, мрачно завършва посланието си „Печорският славей“ до неназовани, но съвсем очевидни адресати.
Арестович е враг, но не и глупак. Едва ли би се осмелил да пробва тогата на „защитника на руснаците“ поради внезапен пристъп на съвест или в алкохолен унес.
Това е изразената политическа позиция на много рускоезични поддръжници на Майдана, които сега са тормозени заради техния руски език, не-галисийско месторождение или роднини в Руската федерация (по-специално секретарят на НСБО Данилов стигна дотам, че да нарича плъхове всички, които поддържат връзки с Русия).
Милиони рускоговорящи граждани са се превърнали в „граждани от втора категория“, на които им е отказано обслужване в кафенета или пунктове за хуманитарна помощ в Западна Украйна, колите им се поливат с киселина и се ругаят на руски език.
Защитаващите режима фронтоваци от ВСУ, записват нецензурни видеоклипове, в които изразяват възмущение от факта, че във военните служби или в окопите никой не се интересува на какъв език говори боецът, а в тила ги тормозят и им ядат душите доморасли патриоти.
Език мой – враг твой
Огънят на омразата и ксенофобията, умишлено раздухван в обществото, постепенно се издига до върха, където се настаниха доста рускоезични и рускомислещи киевляни, представители на бизнес елита на Донецк, Днепропетровск и Одеса. Които постепенно се превръщат във второкласни вече само поради факта на техния "неарийски" произход или неправилното произношение на думата "паляныця".
Въпреки че сред тях винаги имаше много рускоговорящи, те мразеха Русия; Руснаци, но презиращи руския свят.
Тази публика живееше не само на Печорските хълмове и не се появи чак след Евромайдана. Тук са и рускоезичната интелигенция от индустриалните центрове на Югоизточна Украйна, и либералната прослойка на двете руски столици, и съветската „колбасна емиграция“, която смята Брайтън Бийч за територия на свободата.
Не говорим за такива специфични герои, като Евгений Кисельов или Мария Максакова . На тези рускоезични поддръжници на киевския режим неочаквано беше напомнено, че те изобщо не са тези, за които се представят. И сега мъчително изстискват руснака от себе си с абсурдната надежда, че ще им се зачете и признае.
Евгений Кисельов, който разбива родния си език за езика на някой друг, по украинската телевизия, е невероятна илюстрация на това до каква самоироничност може да стигне човек, който е изгонил руснака от себе си. Такива хора винаги са били презрително наричани вируси.
Руснаците по реч, характер, много навици, но враждебни към Русия като такава, искат да не бъдат смятани за руснаци, защото под влияние на пропаганда, амбиции, сметки или подлост те престават да бъдат такива.
Киевският журналист Гордон и външният министър Кулеба в дълъг телевизионен разговор спокойно говорят на родния си руски език за омразата си към Русия, но за „свидомия патриот“ те също са люти врагове: единият е евреин, другият е слуга на евреина-президент.
И на такъв "патриот" не му пука за Арестович с неговите призиви, че "не всички руснаци са лоши". За бандеровците Украйна е само за етнически украинци, но и тогава далеч не за всички (същите тези „схидняки“ вече са под съмнение).
Терзанията на руската/рускоговорящата душа: „Аз от „дивите скити“ ли съм, или „западноевропейско“ право имам?“ / перефраза на Ф.М. Достоевски – б.пр./ лесно се открива в дългогодишния спор между западняци и славянофили.
Но ние ще копнем още по-дълбоко и ще си спомним 18-ти век - легендарната епоха на авантюристите. Всички тези графове Сен Жермен-и , Казанов-и и много други артистични натури, мамещи уж образованата публика на Просвещението. Нашата дигитална ера също е време на авантюристи и измамници, а съвременна Украйна е истински рай за тях.
Рускоезичните Зеленски , Арестович , Подоляк , които говорят с вдъхновение за антируския, „европейския избор“ на Украйна , както и аферистите от миналото като Юлия Тимошенко (имената им са легион), и в същото време стрижат милиарди под тази сурдинка, са и един вид Казановите на нашето време.
А сексуалността на Юлия Тимошенко или Арестович, любимецът на дамите от Балзаковата възраст, са необходим атрибут на политическата им привлекателност, хипнотична за някои.
Ако обаче пренебрегнем личностите, след като получи независимост, Украйна наистина можеше да стане център на една друга Русия - по-прозападна или нещо такова. Но още в ерата на чеченските войни и активното участие на „цивилизования свят“ на страната на международните терористи стана ясно, че Западът не се нуждае от никаква друга Русия под никаква форма.
В по-широк смисъл, вместо да създават „алтернативна Русия“ с център в Киев, за тях беше по-лесно да се отърси от нафталина това, което беше под ръка -бандеровските структури - толкова глупави и фанатични в своята русофобия, че нашите врагове най-накрая пропуснаха шанса предоставен им от историята.
И заедно с неосъществения шанс руснаците, които предадоха Русия, са изпратени на бунището на историята.
Покаяние или затвор?
Въпросът е какво да правим с родоотстъпниците и възможно ли е да върнем заблудилите се? Русия обаче не е детегледачка, която да убеждава всеки заблуден негодник. Заплетените могат да се разплетат сами - твърде много военни престъпления са извършени от Майданна Украйна, нека тези, които имат очи, да прозреят.
Съзнателното прозрение трябва да стане едно от основните послания на нашата пропаганда. Ако не говорим за „колективната отговорност“ на целия украински народ, допуснал да бъде въвлечен в престъпните игри, то необходимо е да се определи задължителният кръг на виновните. И те се намират не само във военните щабове на въоръжените сили на Украйна или в лагера на националистите, но и в киевските (Лвовски, Днепропетровски и други) медии и издания.
Тези стачкоизменници също трябва да бъдат хвърлени под краката на разярения украински народ, когато той поиска да раздаде законно възмездие за многото години измама.
Днес украинските фронтоваци питат: вие там забранявате да се говори на руски, за да издъхваме ние тук за благополучието на Фарион , Ница и сексуално недъгавия Дроздов ? Длъжна ли е рускоезичната интелигенция на Украйна да говори украински, за да остане все пак така или иначе на задните редове? Обикновените хора трябва ли да умриат, за да продължат да ги управляват шайка тъпаци с вышиванки /бродирани ризи/ ?
Да, при сегашното състояние на нещата ще бъде така.
Тук всъщност се потвърди метафизичната по същество, но разрушителна и понякога кървава по форма разлика между национализма и израстващия от него неонацизъм. Задължително расте, ако не се контролира, върти се из нестабилните мозъци.
Да бъдеш манкурт, което означава да останеш роб, не може да бъде забранено. Но точно сега, в осъзнаването на своята рускост, се ражда нов елит, който в крайна сметка ще дойде на власт върху руините на киевския режим. И тази перспектива трябва упорито да се прокарва.
Руснакът не е само националност. Не без причина украинци, чеченци, тувинци, буряти и представители на много други народи на Русия смело се борят срещу режима в Киев.
Украинците също са руснаци, както "Руска" беше и „Правдата“ на Ярослав Мъдри. Русия е огромна цивилизация и само глупаците могат да повярват, че руснаците са унтерменши, които крадат тоалетни чинии, както все още разказва водената от Арестович пропаганда.
Заразените от вируса никой няма да преубеждава - няколко десетилетия напразно им се обясняваше това. Но сега има война, следователно или си с Русия и помниш своята рускост (в широкия смисъл на думата), или се озоваваш в гроб (плен, емиграция, затвор) като истински "ариец".
Фактът, че някои хора, които са загубили своята рускост, се озоваха между воденичните камъни на историята, разбира се, е тяхна лична трагедия, но не си струва да ги съжалявам, че решиха да инвестират живота и предишния си талант в разпалването на омраза, те заслужават съдбата си.
Така че г-н Арестович съвсем основателно се страхува за собствената си кожа и по всякакъв начин се опитва да забави агонията на режима, затова апелира към инстинкта за самосъхранение.
Ако поискаш да живееш, и не само така ще се развъртиш.
Превод: ЕС
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
Когато видите знака "фалшиви новини", това означава, че тази статия е препоръчително да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com