/Поглед.инфо/ Преди живеех в Киев. Не в този Киев, с който плашат сега, а в истинския. Този, който пазеше грижливо и нежно руското наследство. Освен всичко друго имаше и прекрасен хумористичен клуб. Не по отношение на пространството (като нощен клуб), а по отношение на събиращите се хората. Отидох там. Клубът беше малък, но се състоеше изключително от най-достойните. Там управлявал блестящият сатирик, публицист и писател Ян Таксюр.

Оттогава минаха много години. Много неща се промениха. Твърде много, за съжаление. И ето какво е важно: тези промени не се случиха мигновено, не изведнъж - те се прокраднаха и се случиха постепенно. С нашето мълчаливо съгласие. И тази максима вече има съвсем не философски, а съвсем приложен, конкретно-социално-политически смисъл. Помислете.

Украйна, Иван Шилов, Regnum

Комуникациите с членовете на този клуб също бяха прекъснати. Контактите бяха прекъснати. Крим разпръсна някои в различни ъгли. Наш ли е или не? Донбас беше този, който финализира тази цепнатина. Оттогава има само редки, изключително редки контакти с Ян Таксюр в социалните мрежи, които като цяло не могат да се нарекат контакти. Не открих политически възгледи в него.

Таксюр, ако беше оцветен от нещо, вдъхновен и движен от нещо, тогава изключително от православието. Тук винаги беше последователен и убедителен – което директно заяви. Всеки, който е чел или чул Таксюр, веднага усеща неговия християнски мироглед. „Освен това, ако някой ми докаже, че Христос е извън истината и наистина би било, че истината е извън Христос, тогава бих предпочел да остана с Христос, отколкото с истината.“

Ян Таксюр

Всичко това всъщност е изключително важно за разбирането на това, което ще кажа по-нататък. На 24 февруари 2022 г. се случи това, което се случи. И в края на февруари - няма да назова точната дата - внезапно сънувах. Не помня сънищата си - само самия край, последният фрагмент. И така, сънувах Киев и този хумористичен клуб. Седях на масата, а срещу мен беше Ян Таксюр, сив и разтревожен.

Много скоро разбрах защо сънувах този сън. Стана известно, че Ян Таксюр е арестуван, заловен и хвърлен в занданите на СБУ. За какво? Украйна (под този термин в този случай и по-нататък трябва да се разбира украинската държава в сегашния ѝ вид) реши да спре, изкорени, изгори всяко несъгласие - да го направи на всяка цена без никакви съмнения и противоречия.

Но защо и за какво беше заловен Ян Таксюр? Не става въпрос за политика, не. За какво? За православната вяра! За това, че е енориаш на църквите на УПЦ на Московската патриаршия. Само за това го вързаха, само за това го оставиха да умре. Напомням, че Таксюр е диагностициран със сериозно онкологично заболяване. Има нужда от лечение, но вместо това е принуден да страда в затвора.

На какво ви напомня това? Едно далечно (и се оказва, че не толкова далечно) минало, където християните са били хранени с лъвове заради вярата си, изгаряни живи, разпъвани на кръстове, измъчвани в затвори. Изглежда, че тези времена не е трябвало да се върнат, но не: виждаме как светът се изхвърля в Средновековието и се втурва още по-далеч, в самите дълбини, по-близо до хаоса. В това мракобесие Украйна е едва ли не на преден план, като отново и отново подчертава адската си уникалност.

Съдбата на Таксюр е пример как се унищожава правилната Украйна. Какъв ярък и толкова трагичен пример. Често не ме разбират и съответно ме питат, изненадани от термина „правилна Украйна“. Например има ли такава? Да, за съжаление, стигнахме до онзи смъртоносен предел, когато за стотици хиляди хора остава само грешната Украйна, в която няма и не може да има нищо творческо. А Украйна никога не трябва да се свързва изключително с Бандера, нацисти и негодници. С тези, които вече 8 години убиват децата на Донбас. Важно е да запомните, че има правилна и грешна Украйна.

Друг е въпросът, че това става все по-трудно. Украйна като държава слиза до дъното на мракобесието, практикувайки нещо, което никаква война не може да оправдае. Това е обезчовечаващ механизъм, който по един или друг начин се опитва да засегне, да пороби всички. И човек трябва да има голяма смелост, за да устои на тази машина. Всъщност трябва да сте готови да загубите много, ако не и всичко. Всъщност затова Олес Бузина е в гроба, Ян Таксюр е в затвора, а Константин Кеворкян е в принудителна емиграция.

Олес Бузина

И неслучайно цитирам тези имена. В края на краищата Украйна не са нацистите с техните маршове, не властите с техните лъжи, а народът, тези, които се опитват или се опитват да създават въпреки всичко. Всъщност има много такива. И това е важно да го запомните. Не в името на Украйна и дори не в името на тези хора, а в името на това да не се плъзнем към омраза и да се превърнем в чудовище. Не ставайте това, което днес е грешната Украйна.

Така или иначе, те са обречени на провал. И когато тази грешна Украйна капитулира, ние ще се обърнем към правилната Украйна, за да направим съвместния ни живот единственият истински.

Превод: В. Сергеев

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Когато видите знака "фалшиви новини", това означава, че тази статия е препоръчително да се прочете!!!

Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com