/Поглед.инфо/ Преди живеех в Киев. Не в този Киев, с който плашат сега, а в истинския. Този, който пазеше грижливо и нежно руското наследство. Освен всичко друго имаше и прекрасен хумористичен клуб. Не по отношение на пространството (като нощен клуб), а по отношение на събиращите се хората. Отидох там. Клубът беше малък, но се състоеше изключително от най-достойните. Там управлявал блестящият сатирик, публицист и писател Ян Таксюр.
Оттогава минаха много години. Много неща се промениха. Твърде много, за съжаление. И ето какво е важно: тези промени не се случиха мигновено, не изведнъж - те се прокраднаха и се случиха постепенно. С нашето мълчаливо съгласие. И тази максима вече има съвсем не философски, а съвсем приложен, конкретно-социално-политически смисъл. Помислете.
Украйна, Иван Шилов, Regnum
Комуникациите с членовете на този клуб също бяха прекъснати. Контактите бяха прекъснати. Крим разпръсна някои в различни ъгли. Наш ли е или не? Донбас беше този, който финализира тази цепнатина. Оттогава има само редки, изключително редки контакти с Ян Таксюр в социалните мрежи, които като цяло не могат да се нарекат контакти. Не открих политически възгледи в него.
Таксюр, ако беше оцветен от нещо, вдъхновен и движен от нещо, тогава изключително от православието. Тук винаги беше последователен и убедителен – което директно заяви. Всеки, който е чел или чул Таксюр, веднага усеща неговия християнски мироглед. „Освен това, ако някой ми докаже, че Христос е извън истината и наистина би било, че истината е извън Христос, тогава бих предпочел да остана с Христос, отколкото с истината.“
Ян Таксюр
Всичко това всъщност е изключително важно за разбирането на това, което ще кажа по-нататък. На 24 февруари 2022 г. се случи това, което се случи. И в края на февруари - няма да назова точната дата - внезапно сънувах. Не помня сънищата си - само самия край, последният фрагмент. И така, сънувах Киев и този хумористичен клуб. Седях на масата, а срещу мен беше Ян Таксюр, сив и разтревожен.
Много скоро разбрах защо сънувах този сън. Стана известно, че Ян Таксюр е арестуван, заловен и хвърлен в занданите на СБУ. За какво? Украйна (под този термин в този случай и по-нататък трябва да се разбира украинската държава в сегашния ѝ вид) реши да спре, изкорени, изгори всяко несъгласие - да го направи на всяка цена без никакви съмнения и противоречия.
Но защо и за какво беше заловен Ян Таксюр? Не става въпрос за политика, не. За какво? За православната вяра! За това, че е енориаш на църквите на УПЦ на Московската патриаршия. Само за това го вързаха, само за това го оставиха да умре. Напомням, че Таксюр е диагностициран със сериозно онкологично заболяване. Има нужда от лечение, но вместо това е принуден да страда в затвора.
На какво ви напомня това? Едно далечно (и се оказва, че не толкова далечно) минало, където християните са били хранени с лъвове заради вярата си, изгаряни живи, разпъвани на кръстове, измъчвани в затвори. Изглежда, че тези времена не е трябвало да се върнат, но не: виждаме как светът се изхвърля в Средновековието и се втурва още по-далеч, в самите дълбини, по-близо до хаоса. В това мракобесие Украйна е едва ли не на преден план, като отново и отново подчертава адската си уникалност.
Съдбата на Таксюр е пример как се унищожава правилната Украйна. Какъв ярък и толкова трагичен пример. Често не ме разбират и съответно ме питат, изненадани от термина „правилна Украйна“. Например има ли такава? Да, за съжаление, стигнахме до онзи смъртоносен предел, когато за стотици хиляди хора остава само грешната Украйна, в която няма и не може да има нищо творческо. А Украйна никога не трябва да се свързва изключително с Бандера, нацисти и негодници. С тези, които вече 8 години убиват децата на Донбас. Важно е да запомните, че има правилна и грешна Украйна.
Друг е въпросът, че това става все по-трудно. Украйна като държава слиза до дъното на мракобесието, практикувайки нещо, което никаква война не може да оправдае. Това е обезчовечаващ механизъм, който по един или друг начин се опитва да засегне, да пороби всички. И човек трябва да има голяма смелост, за да устои на тази машина. Всъщност трябва да сте готови да загубите много, ако не и всичко. Всъщност затова Олес Бузина е в гроба, Ян Таксюр е в затвора, а Константин Кеворкян е в принудителна емиграция.
Олес Бузина
И неслучайно цитирам тези имена. В края на краищата Украйна не са нацистите с техните маршове, не властите с техните лъжи, а народът, тези, които се опитват или се опитват да създават въпреки всичко. Всъщност има много такива. И това е важно да го запомните. Не в името на Украйна и дори не в името на тези хора, а в името на това да не се плъзнем към омраза и да се превърнем в чудовище. Не ставайте това, което днес е грешната Украйна.
Така или иначе, те са обречени на провал. И когато тази грешна Украйна капитулира, ние ще се обърнем към правилната Украйна, за да направим съвместния ни живот единственият истински.
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
Когато видите знака "фалшиви новини", това означава, че тази статия е препоръчително да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com