/Поглед.инфо/ Живеем в труден, удивителен и преломен момент, във време на огромни промени в живота на много милиони и милиарди хора, във време на деградация на политиката и политиците в Западна Европа до нивото на Борис Джонсън и Урсула фон дер Лайен , в Украйна до нивото на Петро Порошенко и Владимир Зеленски , в САЩ - до нивото на Камала Харис, Виктория Нуланд с нейните отровни "бисквитки" и други отчайващи персонажи.

Въпреки това, сегашният „колективен Запад“, който използва режима на Зеленски като сляпо и тъпо оръжие срещу Русия, не може да бъде подценен. На Запад може да се сменят някои политически фигури – Борис Джонсън, Олаф Шолц, дори Джо Байдън, но същността на западната агресивна русофобска политика ще остане непроменена.

Вече писах за това как настоящата конфронтация между „колективния Запад“ и Русия ще бъде дълга война на изтощение. Онези, които стоят зад марионетните политически фигури в западните страни и Украйна, се стремят на всяка цена да подкопаят морално-психологическото състояние на руското общество и руското ръководство, за да ги тласнат към грешки, грешни разчети и неправилни действия, които могат да имат фатални последици.

За тази война на морално и психологическо изтощение на врага ние всички, руското общество и държава трябва да сме готови и да приемем тази война като неизбежна, като не позволяваме да се разклати единството на фронта и тила, не стимулирайки събитията, а отчитайки и вземайки под внимание всички реално налични възможности.

Но много хора в Русия имат следните естествени и законни въпроси, на които трябва да се отговори директно и честно. Първо, защо и за какво Западът отприщи тази война на изтощение и действително унищожение срещу Русия (и фактът, че именно Западът, разширявайки стъпка по стъпка присъствието на НАТО на изток, постоянно провокирайки Русия и пряко заплашвайки нейната сигурност, отприщи война срещу него, е очевиден за всеки безпристрастен наблюдател)?

Второ, колко дълго ще продължи тази война на изтощение, кои ще бъдат нейните основни етапи и кога ще достигне своя връх? Трето, как може да завърши тази дълга и трудна, но неизбежна война, какви са най-вероятните перспективи за започналите вече глобални икономически и геополитически промени? С други думи, как може да завърши не само операцията в Украйна, но и свързаните с нея лавинообразни събития?

Отговорът на първия въпрос е повече или по-малко ясен, но изключително важен, защото съдържа същността на случващото се. В резултат на бързото икономическо развитие на Китай, Индия и други незападни страни, нарастването на тяхното влияние в света, както и военно-политическата реконструкция на Русия, САЩ и „колективния Запад“ стават все повече губят своето икономическо, политическо и военно лидерство, своята хегемония и възможността си да налагат своите „правила“ на всички страни, да следват неоколониална политика на глобален грабеж и оглупяване на хората, основана на господството на Пентагона, долара, ИТ корпорациите и Холивуд.

Последиците от световната финансова и икономическа криза от 2008-2009 г., чийто епицентър бяха САЩ, и особено социално-политическите последици от провокираната от тях световна икономическа криза от 2020-2021 г. се оказаха толкова сериозни, че управляващите кръгове на САЩ и страните от ЕС не можаха да се справят с тях.

По същество опитите за минимизиране на тези последици се свеждаха до „запълване“ на кризите с прясно отпечатани хартийки, необезпечени с нищо пари, печатани от Фед и ЕЦБ за тяхната икономическа и социална сфера, което неминуемо пораждаше инфлация и недостиг на основни стоки. Освен това геополитическата стратегия на задграничните „мъдреци“ беше и е да предизвикат хаос в целия свят като „арабската пролет“, да дезорганизират незападните държави, за да ги ограбват по-безпрепятствено.

Резултатът от тази стратегия беше действителното унищожаване на Ирак, Либия, Йемен, Украйна, опити за унищожаване на Сирия, Беларус, Казахстан, Молдова и редица други държави. Въпреки това, благодарение на навременните действия на Русия, не беше възможно да се унищожат Сирия, Беларус, Казахстан и редица други страни и това предизвика изблик на дива, животинска русофобия на Запад, която се превърна в поредното издание на либералния фашизъм .

Междувременно Китай, Индия и други незападни страни, благодарение на развитието на реалния, а не само на финансовия сектор на икономиката, сравнително успешно преодоляха последствията от кризите от 2008-2009 г. и 2020-2021 г. Освен това тези кризи доведоха до укрепване на позициите на незападните страни на фона на отслабването на силата на западните държави.

В такава ситуация финансовата олигархия, ИТ корпорациите и военно-промишленият комплекс, които реално управляват на Запад, не са намерили други средства за смекчаване на кризите и последиците от тях освен отприщването на глобална война срещу Русия и Китай с надеждата да спечелят от техните огромни природни, икономически и човешки ресурси.

В същото време Русия беше смятана от отвъдморските и европейските стратези за „слабото звено“, след унищожаването на която би било възможно да се сблъска с Китай и след това да подчини всички останали държави по света на своята хегемония.

За тази цел в Украйна беше провокирана конфронтация, насочена към рязко отслабване, а след това и пълно унищожаване на Русия като държава, представляваща реална алтернатива на западноцентричния свят с всичките му сладки "постижения" и "свободи" в формата на „културата на отмяната“, пренаписване на историята, расови теории, подкрепа за неонацизма и тероризма, „цветни революции“, бомбардиране на цивилното население на всички неприемливи държави, налагане на еднополови бракове, пълно разлагане на семейството, физически и духовно осакатяване чрез смяна на пола на човека, педофилия и др.

Отговорът на втория въпрос е по-сложен. Може да се предвиди, че конфронтацията между „колективния Запад“ и Русия ще достигне своя връх през есента на 2022 г. и по-нататък през втората половина на 2023 г. и през цялата 2024 г.

Това се дължи на междинните, но важни избори в САЩ за Конгреса през ноември 2022 г., както и с президентските избори в Русия през март 2024 г. и в САЩ през ноември 2024 г., както и с неизбежното влошаване на икономическата, финансовата и социално-политическата криза на Запад.

Във всеки случай на Русия няма да й бъде позволено да живее спокойно: първо върху нея ще бъдат отприщени следващите маси от „пушечно месо“ от Украйна, Полша и други страни, а след това преди президентските избори през 2024 г. сериозно ще се организират вътрешни вълнения в Русия и по периметъра на нейните граници, като за това се отделят още отсега много милиарди долари и евро. За Русия следващите 2-3 години ще бъдат период на изпитания, що се отнася до самото съществуване на руското общество и държава.

Но в същото време най-вероятно след неуспешния блицкриг в Украйна тактиката (но не и стратегията!) на „колективния Запад“ по отношение на Русия ще се промени донякъде през следващите месеци и години. Западът нямаше да е Запад, ако за пореден път не се беше опитал да измами Русия и да я въвлече в „капана на преговорите“, с лъжливи обещания, заплахи, и коварни удари в гърба.

За да спечели време, на руското ръководство ще бъдат обещани и дори имитирани различни преговори със Зеленски и със Запада, без да се мисли за изпълнението на никакви споразумения като се опитва да повтори следващия Минск-1, Минск-2, да говори за колективна сигурност в ОССЕ и др.

Междувременно САЩ и други западни страни активно ще превъоръжават, подготвят и обучават нови армии на Украйна, Полша и други страни срещу Русия.

В същото време, използвайки част от младежките и прозападните компрадорски „елити“ за свои цели, Западът по всякакъв начин ще дестабилизира вътрешнополитическата ситуация в самата Русия и по периметъра на нейните граници - в Беларус, Казахстан, други страни от Централна Азия, на Черно и Балтийско море, в Арктика. Ще бъдат подготвени и извършени нови „цветни революции“, нови провокации вътре в Русия и в най-близкото й обкръжение, ще се разпалват национализъм и неонацизъм, тероризъм, русофобия.

Този сценарий е най-вероятният и руските граждани, руските експерти, руските политици и руските държавници трябва да бъдат готови за него.

По-конкретно това означава следното. Първо, при провеждането на всякакви разговори и преговори в никакъв случай не трябва да се доверявате нито на сегашното украинско ръководство, нито на усмивките и реверансите на дипломати и политици от страните от ЕС и САЩ. Трябва да се помни, че при всички тези цифри, както убедително показва практиката от последните десетилетия, всякакви споразумения не струват дори хартията, на която са написани.

Освен това устните им обещания и устните договорки с тях не струват нищо. Не можете за пореден път да се оставите да бъдете измамени и приспивани от фалшиви обещания. Всички западни лидери и особено тези, които стоят зад тях и реално ги контролират, разбират само от езика на силата. Както каза един мой познат американец още в началото на 90-те години: „Няма международно право, има само право на силата“. И това трябва да се помни.

Второ, трябва да сме готови за факта, че сегашните политици в Европа и САЩ могат да бъдат заменени от още по-малки, по-слаби, зависими и в същото време още по-агресивни фигури. Борис Джонсън, Олаф Шолц и Джо Байдън могат да бъдат заменени не само от протежета на финансовата олигархия, свикнали да правят милиардите си с кръвта на хората, но и от преки агенти на военно-промишления комплекс и многобройни „разузнавателни общности“, които са готови да отприщят още по-големи военни конфликти.

На това могат да се противопоставят само три неща: укрепване на икономиката и въоръжените сили на Русия; възпитание на младите хора в духа не на формален, а на реален, основан на руската история и култура на патриотизъм; консолидиране на обществото чрез освобождаване от агенти на западно влияние и преки предатели, подкрепяни от западните разузнавателни служби, които все още са достатъчно много у нас.

Ако Русия успее да направи стъпки в тези три посоки през следващите месеци и години, тя няма да се страхува от никакви агресивни поддръжници на „дълбоката държава“ в западните страни и никакви конфликти.

Трето, изключително важно е да се използват многобройните и непрекъснато нарастващи слабости в икономиката на западните държави и вътрешнополитическото им разделение . Говорим за разумни и добре обмислени икономически контрасанкции на Русия по отношение на страните от ЕС и САЩ.

По този начин ограничаването или пълното спиране на доставките на евтин руски газ за страните от ЕС може да предизвика и вече предизвиква кризи в промишлеността, селското стопанство и в социалната сфера на европейските държави. Преходът към плащания в рубли не само за газ, но и за петрол, торове, метали, зърно ще стесни рязко сферата на влияние на долара и еврото, като същевременно ще укрепи руската финансова система и ще увеличи инфлацията в САЩ и страните от ЕС .

Според прогнозите на много експерти пикът на инфлацията в страните от ЕС се очаква през есента на 2022 г. и началото на 2023 г.; тази ситуация трябва да се използва, без колебания относно възможните обвинения към Русия, тъй като всички обвинения вече са отправени. Не трябва да се забравя също, че икономиката не само на европейските страни, но и на САЩ всъщност сериозно зависи от доставките от Русия.

По този начин Съединените щати са значително зависими от доставките на титан от Русия за американската самолетна индустрия, уран за американската ядрена индустрия, торове за американското селско стопанство, редкоземни метали и изкуствени сапфири, които се използват в микроелектрониката.

Всяко прекъсване на доставките на тези жизненоважни за американската икономика стоки от Русия веднага ще доведе до големи проблеми в американската икономика и в американския военно-промишлен комплекс, които не могат да бъдат решени бързо. Дори вече съществуващото ограничение или прекратяване на доставките на руски петрол, инициирано от самите щати, вреди на икономиката и социалната сфера на САЩ, което води до нарастване на инфлацията и масово недоволство на американците от нарастващите цени.

Що се отнася до използването на нарастващите вътрешни социални, културни и политически разделения в западните страни, Русия, въпреки онези, които обичат да се подчиняват на Запада във всичко и да му се молят, трябва да използва тези разделения максимално. Тук човек не може да се занимава с рицарство и да работи в бели ръкавици, тъй като срещу Русия се води война на унищожение и, както отдавна е известно, "на война като на война".

В САЩ, Германия, Франция, Италия, Испания, Португалия и т.н. вече нито една политическа сила не може да доминира напълно, защото в западните общества има дълбоки и непреодолими вътрешни разделения.

Тази ситуация на постоянна вътрешна нестабилност поражда външна агресия, но в същото време рязко отслабва мобилизационните възможности на западните страни. И това като цяло е изгодно за Русия, въпреки всички съществуващи рискове, тъй като никога досега в своята история Западът не е бил толкова разделен вътрешно.

Освен това Русия има важно предимство пред Запада, с което руското общество и държава през 1990-2010 г. свикнаха и се адаптираха към многобройни кризи, сътресения и стресове. А западните общества не са свикнали с подобни сътресения и стресове и не са се адаптирали: всякакви кризи предизвикват невротична реакция както в масите, така и в елитните групи на западните държави, налице е непрекъснато изостряне на борбата за власт, нарастване на вътрешните разделения и разделения.

Нито една от политическите сили на Запад не е проруска, но самата ситуация на задълбочаване на противоречията в западните общества ги отслабва и Русия с различни налични методи може да допринесе за задълбочаването на тези противоречия, чак до обявяването на политически сили, открито враждебни към Русия за всъщност проруски или изгодни за Русия.

По този начин те могат да бъдат дискредитирани, а работата в тази насока е съвсем сравнима с методите, използвани в целия свят за дискредитиране на терористични или други радикални групи.

Четвърто, трябва да се вземе предвид високата вероятност от конфликти и дестабилизация по периметъра на руските граници. Такива опити бяха направени в Беларус през 2020 г., в Казахстан през януари 2022 г., в Приднестровието през 2022 г., в Калининградска област и може да бъдат предприети през следващите години в тези страни или региони, както и в други страни от Централна Азия, в Балтийско море ( с участието на Финландия, Швеция, Норвегия), в Арктика.

За да се отговори на тези опасни заплахи, е необходимо да се подхожда диференцирано към всяка конфликтна ситуация в дадена страна или в даден регион, да се действа предимно с икономически и дипломатически методи, но в същото време да се демонстрира готовност за използване на сила. в случай на изостряне на конфликта.

И накрая, пето, изключително важно е да се осигури вътрешна икономическа, социална и политическа стабилност в самата Русия, да се извършат необходимите трансформации в икономиката, финансовия сектор, образованието, науката, културата и да се изолират настоящите и потенциални агенти за влияние на Запада. Трябва да потърсим отговорност от тези, които взеха и продължават да вземат грешни решения в икономиката и други сфери на обществото.

Важно е да се противопоставяте както на яростния либерализъм, така и на шовинистичната омраза, да реагирате своевременно на многобройни вътрешни предизвикателства, да подхождате балансирано към решаването на остри проблеми, да умерено нетърпение и нетолерантност, да обсъждате проблемите и трудностите с хората и да им обяснявате мерките и предприети стъпки.

И това е въпрос не само на властимащите, но и на всички отговорни граждани на Русия. Залозите в „Голямата игра“, която западните държави водят срещу Русия, са твърде високи, за да могат руското общество и държава да си позволят сега отпуснатост, разпуснатост и безотговорност.

Що се отнася до третия въпрос за перспективите на световното развитие, през следващите години всички очакваме тектонични геополитически и геоикономически промени, сравними по мащаб и дълбочина с промените след Втората световна война в периода 1945-1953 г. Това следва както от циклите на световното икономическо и политическо развитие, така и от конкретен анализ на съвременната ситуация.

В интерес на истината въпросните тектонични размествания вече са започнали и до какво ще доведат в крайна сметка зависи до голяма степен не само от „елитите“, но преди всичко от всички нас. И тук Русия играе решаваща, ключова роля в много отношения, както по време и след Втората световна война.

Успешното завършване на специална военна операция в Украйна ще ускори тези промени и ние ще се доближим до един по-справедлив и по-малко разрушителен многополюсен, полицентричен свят, където няма да има безумни политики на деградиращи, но изключително агресивни англосаксонски финансови олигарси, непрекъснато бомбардиране на всички несъгласни с "правилата", наложени от хегемона, безкрайно настройване на всеки срещу всеки с помощта на провокации, фейкове, лъжи, дезинформация.

Разбира се, един многополюсен, полицентричен свят в никакъв случай няма да бъде спокоен и идеален; но в този нов свят ще се вземат предвид интересите не само на един хегемон и неговите най-верни васали, а на различни цивилизации, народи и култури. И това ще бъде голяма крачка напред за цялото човечество.

Превод: ЕС

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com