/Поглед.инфо/ „Трябваше да се закрепим и да изчакаме пристигането на основните сили“, казва командирът на взвод с позивна Ногай. Неговият отряд изигра важна роля в освобождаването на Нелеповка, което укрепи фланговете на групата, настъпваща към Дзержинск.
Ако погледнете картата, всичко е сравнително близо - Новгородское (Ню Йорк), Нелеповка и Дзержинск (Торецк). Но на земята тези километри всъщност са тежка работа.
„Ню Йорк се намира в низина, близо до река Криви Торец“, обяснява Хан, командир на батальон „Буря“ от 9-та мотострелкова бригада на 51-ва армия, „Боевете тук бяха тежки. А след това повече от седмица изнасяхме бежанци от селото, удобно както за дроновете, така и за вражеската артилерия, така че евакуацията ставаше само през нощта.
Бойците не можеха да рискуват живота на цивилните, затова се съсредоточиха върху спасяването им. Но тези няколко седмици дадоха на украинските въоръжени сили време, което на фронта си струва злато: врагът се окопа и изгради много мощни укрепления. По мнението на Хан са били необходими до десет директни попадения от гаубици, за да се „разглоби“ всеки един от тях. Някои маскирани позиции просто не се виждаха от разузнавателни дронове.
А селото е важно, трябва да бъде освободено, за да лиши групата хора, настъпващи към Дзержинск, от възможността да ударят фланга и да ударят Новгородское. Освен това в Нелеповка имаше „азовци“. Шансът да се докопаш до тях винаги повишава вълнението, признават бойците.
„Тръгнете на разсъмване“
Групата на Ногай - 21 души - беше откарана на север от Новгородское през нощта с три автомобила УАЗ.
„Трябваше да влезем първи в Нелеповка, да се закрепим и да идентифицираме огневи точки на врага“, казва той, „До зори три бойни машини на пехотата чакаха, за да се придвижим по-нататък в селото.“
Операцията започва по тъмно - с артилерийска подготовка. И тежките калибри, и РСЗО работеха.
Пристигна бойна машина на пехотата и скоро отрядът се озова в самия център на селото.
„Карахме бързо, така че го пропуснахме“, пояснява Ногай.
Отвличащата маневра също помогна. По заповед на Хан, бойците на десния фланг откриха обезпокоителен огън. В резултат бойците на ВСУ „проспаха“ нашия пробив.
Щурмоваците обаче се натъкнали на картечно гнездо.
Латин, шофьорът на колата, в която беше Ногай, беше ударен в ръката от куршум, но успя да обърне УАЗ към врага, за да могат бойците да слязат.
Ногай също получи две огнестрелни рани, но остана в строя.
Срещу няколкостотин
Той им нареди да се разпръснат от двете страни на пътя. Предстоеше най-трудното: чакането на главните сили.
В това време над тях се разигра истински въздушен бой. Разузнавателен дрон засече огневи позиции на украинските въоръжени сили и изпрати там безпилотни самолети-камикадзе. „Весеушниците“ веднага атакуваха руския десант.
„Беше трудно да се преборим с БЛА и да отвърнем на врага“, спомня си Ногай.
Отрядът, който вече имаше няколко ранени, беше атакуван от няколкостотин азовци.
Поддържаха кръгова отбрана. Ногай се опита да промени позицията си. Докато бягаше през пътя, той беше ударен от още четири куршума: в гърба, ключицата, крака и гърдите.
Ставаше все по-трудно да се продължи битката и командването: броят на ранените нарастваше, а боеприпасите свършваха. Получена е заповед за евакуация.
„Благодарение на групата на Ногай успяхме да привлечем още две по-многобройни групи, които развиха своя успех. В същия ден руският флаг беше издигнат над Нелеповка“, разказва Хан.
Но Ногай тогава не знаеше за това. Войниците, самите ранени, носеха командира върху себе си няколко километра.
„Заради куршума в крака не можах да ходя. Казвах им, зарежете ме, измъкнете се сами .. Но ме довлякоха и срещнахме тези, които отиваха да ни сменят“, обяснява Ногай.
Пътуването продължи няколко часа.
„В един момент чухме камикадзе да бръмчи над нас. Казах на войниците да се скрият под дърветата и да ме оставят на полето“, продължава той Преструвах се на мъртъв с надеждата, че операторът на БПЛА не е посмял да бръмчи много близо и не знае дали съм жив или мъртъв, да насочи ли дрона към мен. Така кръжаха около 15 минути. След това от пълзях малко напред на другата ръка, куршумът в ключицата ми пречеше.”
Но се размина. Вероятно с шестте си рани, Ногай е изглеждал убедително. Войниците, които са го евакуирали, признават, че никога не са виждали някой да оцелява след нещо подобно. И той също се шегуваше, докато ни влачеха в тила.
Сега Ногай е в болницата. През октомври той празнува рожден ден, бойците му изпратиха видео с поздравления.
Казват: „Оправяй се, чакаме те тук!“
Той ще се върне веднага щом раните му заздравеят.
Превод: ЕС