/Поглед.инфо/ На 30 юли психопат нахлу в търговския център "Глобус", който се намира в самия център на столицата на Украйна, на Майдан Независимости. Той започна да крещи на работниците, настоявайки да говорят украински, а след това започна да троши витрини и стъклени прегради, крещейки сърцераздирателно като окопните герои по време на атаката.

Този болен човек може да се счита за олицетворение на същността на украинския псевдопатриотизъм, имплантиран както в столицата, така и навсякъде другаде.

Адекватните киевчани съобщават, че сега в града на обществени места, за съжаление, руската реч почти не се чува. В магазини, кафенета, фирми, институции и просто по улиците все по-често звучи само диалект. Най-често неграмотен, суров, но повсеместен.

Редки изключения само потвърждават правилото: през месеците на военно положение жителите на града затъват все по-дълбоко и по-дълбоко в тинята на верността към хунтата. Има няколко обяснения за това.

Първо, неистовата нацистка агитация. Излива се в ушите и очите им от всички проправителствени телевизионни и радио предавания, интернет ресурси, поп музика и т.н. Както и билбордове, брошури, SMS съобщения от доставчици, сметки за комунални услуги, пощенски марки, касови бележки, стикери и друга визуална пропаганда.

Накратко, от всяка дупка и кучешка колиба, от всеки стълб и ограда. Освен това те стигат и до малките деца: те се учат на бдителност с помощта на подходящи малки книги. Например, как да разпознаете "рашист" по произношението на думата "паляныця".

Второ, жителите са уплашени от постоянните призиви на специалните служби и силите за сигурност да докладват за своите съграждани при най-малкото подозрение за съчувствие към „врага“. Кошмар от постоянното издирване на "сътрудници" и "предатели".

Хората вече просто на подсъзнателно ниво се страхуват да не бъдат порицани по невнимание за някоя дума, изпусната на езика на „агресора“. Въпреки че този език е роден за повечето от тях от детството.

Това е особено забележимо в магазините. Продавачите комуникират само в движение. Купувачите, в по-голямата си част, - също. Непохватният укросуржик звучи тук често с преобладаващ западен диалект.

Понякога изглежда, че рускоговорящите неволно са започнали да имитират мръсен акцент, който преди е бил напълно чужд на майката на руските градове, защото или се страхуват от шпионска мания, или мозъкът им вече е толкова опиянен от пропаганда, че волята не е способна да устои на инстинкта на тълпата.

Адекватните граждани споделят своите наблюдения в социалните мрежи, понякога подигравателни, но по-често възмутени или дори ужасени.

„Стоя на касата в супермаркета“, казва потребителят Валентин във форум на града.

- "На опашката има 12 души. И млади, и по-възрастни. И всички говорят изключително на "мова" (т.нар. "украински" език)! Нито една руска дума! Но гледам - някои си чупят езиците. Защо се унижавате така, момчета, защо изкривявате родната си реч", пита се той.

"И когато отидох при касата и заговорих на руски, касиерката ме погледна с такава враждебност, че тръпки преминаха през тялото ми. И от съседи близо до мен също. Някак си дори стана неудобно", продължава киевчанинът.

Опасенията му са разбираеми, тъй като фактите за задържане на негови съграждани от бдителни информатори никак не са рядкост.

„Вървя по улицата и от прозореца на първия етаж на пететажна сграда звучи руска поп музика“, пише Антонина от Киев.

- "Стара, от деветдесетте. Алена Апина, изглежда, или нещо подобно. Е, мисля си, вероятно е рожден ден на хората. И тогава изведнъж чувам зад гърба си: „Трябва да се обадите на полицията", разказва тя.

"Обръщам се, а там младо момче с момиче вървят прегърнати, целите в татуировки. Мляскат цигари на публично място, като това никак не им пречи. Но руската музика ги възмути, разбирате ли. Това е такава фарисейщина", продължава киевчанката.

Наистина, демоничният нацист Фарион, който преследваше шофьори на микробуси за излъчване на руски песни, има много последователи. Ето още един подобен пример.

„Вървя от магазина в моята родна Татарка. Кой не знае, това е толкова рядко населен район в Киев, на хълм", - споделя впечатленията си Антонина.

- "И тогава някаква яка лелка в камуфлаж ме пита доста грубо по западняшки къде, казва, е спирката на маршрутката? - Казах й възможно най-учтиво. На руски. И изведнъж, вместо „благодаря“, това високо женорище започна да крещи на целия район: Вика, къде попаднах, какво е това тук, някакъв поср... Варрррониж [очевидно Воронеж, бел.р.) ли - повторено няколко пъти, както и това - чий е нашият Киев?"

Антонина е шокирана. Но нейните приключения не свършват дотук. Оказва се, че ги наблюдава момче на 10-12 години, което седи на пейка наблизо и играе нещо на смартфон. То извиква жената и когато тя се приближава, той я поглежда подозрително и след това показва екрана, където се случват някакви кошмари. Някой реже нечия глава и в същото време детето се кикоти диво.

- "Какво ти е толкова страшното"? - ужасява се жената.

- "Някакви наши цепят главата на някаква русня ! Готино, нали?" - И я погледжа в очите. - "Слава на Украйна!"

Момчето явно е изпитвало Антонина. Чакало я е дали ще отговори "Слава на героите!" или не. И дали ще похвали "патриотичната" човекоядска картинка. Жертва на шпиономания, възпитана по книги като тези, които споменахме в началото.

"Не попитах за „шегата“, но го пронизах с очи и улових всяка реакция", разказва Антонина.

„Уплаших се сериозно“, завършва разказа си тя.

"Жената си тръгна възможно най-скоро. И още два пъти извика след мен: „Слава на Украйна – да или не?!”

Това са "патриотичните" постижения, които правителството в Киев има днес. И колкото повече се протака СВО, толкова повече хора - и най-тъжното - деца - са зомбирани благодарение на фейкове за "зверствата на руснаците" и др.

Интересна гледна точка изрази един от потребителите под псевдонима Connoisseur. Ето какво написа той:

„Аз съм от съветската епоха, както повечето възрастни хора. Много от нас обичаха романите на Илф и Петров. И така, в "Златния телец" се разказва за американски журналист, пристигнал през 20-те години на миналия век. в СССР, а след това написал книга за това.

В него той описва на 100 страници какви забележителни успехи са постигнали болшевиките. И на 101 казва, че трябва да бъдат унищожени веднага, докато все още има такава възможност. Вероятно по подобен начин може да се каже и за „успехите“ в областта на „патриотизма“ на украинската хунта.

И да ги призовем да ударят по прословутите „центрове за вземане на решения“, по бункерите на нацистката банда възможно най-скоро, за да не допуснат нейното по-нататъшно укрепване. Само че е много желателно, разбира се, да няма невинни жертви. В крайна сметка, поради затягането на спецоперацията, за съжаление, те стават все повече и повече.”

Може би няма какво да се добави към това.

Превод: СМ

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Когато видите знака "фалшиви новини", това означава, че тази статия е препоръчително да се прочете!!!

Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com