/Поглед.инфо/ Специалният кореспондент на KP.RU Александър Коц разказва за това как съюзническите сили напълно поеха контрола върху Пески и започнаха офанзива срещу вражеските укрепени райони в село Первомайское.

Ако осемгодишната обсада на Донецк беше нещо като огромната паст на някакъв звяр, то Пески беше най-големият му зъб, впил се в сърцето на Донбас. Някогашният престижен вилен район на областния център се превърна в синоним на смъртоносна заплаха, която жъне своята реколта през всичките тези осем години - живота на цивилните жители на Донбас.

Оттук, практически от предградията, се извършваше постоянен артилерийски обстрел на столицата на ДНР. Същото населено място беше разглеждано от командването на въоръжените сили на Украйна като плацдарм за щурма на самия Донецк. При сериозна атака от летището до центъра на града на танк – разстоянието е до 15 минути.

Опитайте се да си представите това невидимо усещане за постоянна опасност, в което децата израснаха и тръгнаха на училище, звуците на експлозиите, които са станали познат фон, ежедневните траурни новини ... Днес тези хора въздъхнаха с облекчение. Една заплаха по-малко. И от факта, че това се случи някак случайно, като малка чертичка в фронтовия доклад на Министерството на отбраната, все още е трудно да се повярва.

Овладяването на Пески, естествено дава не само психологически и терапевтичен ефект. Оттук е възможно да се развие настъплението както към Карловка, нараствайки броя на квадратните километри към западната граница на ДНР, така и на север - към Водяни, който се намира в покрайнините на Авдеевка и е един от ключовете към превземането на този град. Загубата на това село ще затрудни сериозно логистиката на противника.

През последните няколко дни работя в района на Пески, наблюдавайки как 11-ти полк на ДНР и танковият батальон „Сомалия“ изтръгват селото от врага улица по улица. Щурмоваците в плътна градска битка разчистват къща след къща, артилерията обилно поръсва позициите на въоръжените сили на Украйна, намиращи се само на десетки метри от нашите войски.

Танковете думкат както с пряко насочване, така и с „навесен“ огън /по балистична крива/. Във втория случай танкът играе ролята на артилерия, само че остава неуязвим за противобатарейните системи, с които Украйна е снабдена в изобилие от западните си партньори.

Ето един многотонен колос излиза от убежището и по познатия му маршрут тръгва към позициите пред Пески. Три изстрела, отстъпва обратно към горичката, където зеленината все още прикрива техниката.

По какви цели работите в момента? - питам командира на танковата рота от 11-ти полк „Сухой“.

- Работим по планирани цели, по точки, откъдето противникът корегира огъня. Това е нашият приоритет номер едно в момента. Провеждат корекциите за огъня по нашата пехота, за нашите огневи точки. Унищожаваме ДОТ-овете.

- Разстоянието до врага е доста голямо. Как успявате да го улучите?

- Имаме опит вече, научени сме, знаем как се бие „навесно“. В момента целите ни не са в Пески, а в Первомайское, следващото село.

- Отдавна ли воюваш?

- От 2015г.

Какъв беше преди войната?

- Учех.

- Танковете сериозна заплаха ли са за врага?

- Наскоро гледах видео, питаха „укропа“: кое е най-ужасното оръжие за вас? Той казва: не, най-лошото е, когато танковете работят. Защото те вижда. Танкът работи в повечето случаи с пряко насочване, с директен огън. В началото беше много трудно. Учихме се, учихме се вече в битките. Преди това се готвехме за едно, но всъщност се оказа съвсем различно. И в резултат на по-нататъшните действия ние плавно продължихме напред. Продължихме напред и научихавахме все повече и повече.

Когато започнаха първите укрепени линии на отбраната, първият път, вторият се учехме, беше тежко, сега при третата и четвъртата линии, вече е много по-лесно и разбираш повече врага: как ще действа, какво ще прави. Може да затяга боя или, напротив, веднага да ви потисне.

- Вашите момчета, танкистите местни ли са?

- Не, не всички. Някои са от Донбас, други са от Украйна.

- А кой е от Украйна?

- Аз, например, аз съм от Житомир.

- Как попаднахте тук?

- През 2014 г. родителите ми дойдоха тук да се бият. А аз бях там, бях на 17 години, луд младеж, всички скачат и аз скачам по митингите. Скачах, скачах и след това се срещам и общувам с родителите си, те ми казват: ето това е така, това изобщо не е така. А всъщност по телевизията разказват съвсем друго. Като например, „сепарите“ изяждат и последното куче, подмокрят се и т.н.

И така мислих, мислих, мислих, изоставих тези мои прекрасни приятели, които сега са в Десния сектор, в Азов, някога бяха футболни ултраси, сега всичките са полукриминални. Обаждат ми се, пожелават „щастие, здраве“.

Искаш ли да ги поздравиш?

- Приятели, ще се срещнем скоро. Надявам се вече да сме се видели. Но при всички случаи ще се срещнем скоро.

- През коя година дойдохте тук от Житомир?

- През 2015 г. Веднага отидох в танковите войски. По това време бях стрелец-оператор в 9-ти полк. Това беше в Мариуполското направление.

- А защо танковете? Гражданска специализация?

- Не, изобщо не е свързано. Хареса ми и реших да се пробвам. Седнах при стрелеца. Опитах. Сега вече съм едър и як, но тогава бях малък, слаб. Дадоха ми униформа, от модела "Флора". А тя ми е голяма, ти пътуваш в танка, тангентата те бие по врата. Нервничиш, вълнението е огромно. Но само до първия изстрел - и тогава вече разбрах: това е, ще бъда тук. Нито пехотата, нито артилерията вече не представляваха интерес.

Танкът избълва облаци дизелов дим и се втурна към огневата позиция - за да разрушава укрепения район в Первомайское, осигурявайки напредването на нашите войски.

Превод: ЕС

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Когато видите знака "фалшиви новини", това означава, че тази статия е препоръчително да се прочете!!!

Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com