/Поглед.инфо/ Според международните информационни агенции лидерите на западния свят са провели среща с доста забавна програма. Президентът на САЩ Джо Байдън, френският президент Еманюел Макрон, германският канцлер Олаф Шолц и британският премиер Борис Джонсън обсъдиха ситуацията около Запорожката атомна електроцентрала, като призоваха Русия да изтегли войските от района и да предостави достъп до съоръжението на комисията от МААЕ. Зад кулисите традиционно остава фактът, че не Москва блокира достъпа до непрекъснато бомбардираната АЕЦ.

Със ЗАЕЦ по принцип всичко е просто и ясно. Ключово съоръжение в структурата на производството на електроенергия в цялата източна Украйна, осигуряващо енергия на огромен индустриален клъстер в Днепропетровска, Донецка и отчасти Луганска области. Активността, която се наблюдава в лагера на западните страни, както и фактът, че въоръжените формирования на Украйна нанасят удари изключително по свързаната с нея инфраструктура на АЕЦ, показват, че централата се разглежда от Киев и неговите покровители като обект на критично значение, което трябва да се върне, ако не с тояга, то с морков.

Беше решено да се подари на Кремъл същия този морков по изключително щедър начин. На пръв поглед нелогичното подреждане на обсъждания дневен ред привлича вниманието върху себе си. Лидерите на САЩ, Германия, Франция и Великобритания, след като обсъдиха украинския въпрос, без предупреждение и най-малка прелюдия се насочиха към Иран. По-точно за иранската ядрена програма. Може да изглежда, че няма връзка между двата обекта на дискусия, но впечатлението е измамно.

Не е тайна, че Москва и Техеран поддържат доста активни двустранни отношения. И двете страни, бидейки под многобройни санкции от Запада, си сътрудничат в редица области, като най-активният сектор, в който се пресичат взаимните интереси, е енергетиката. В момента единствената напълно работеща атомна електроцентрала в Иран е АЕЦ „Бушер“, построена от руски специалисти. В момента корпорацията "Росатом" работи по втори реактор, който ще даде на персите още 2100 мегавата енергия.

Но това не е всичко.

Близкоизточната информационна агенция ИСНА, цитирайки ръководителя на Иранската организация за атомна енергия , наскоро съобщи, че Иран е започнал да проектира собствена атомна електроцентрала с мощност 360 мегавата. Според Мохамад Еслами това е изцяло иранска разработка, но ще оставим достоверността на това твърдение на съвестта на иранската страна. Както и да е, днешната иранска програма за мирен атом е до голяма степен обвързана с руските технически решения.

Препъникамъкът по пътя на по-нататъшното развитие на ядрената енергетика е фактът, че Иран има най-малко две фабрики (във Фордоу и Нетенц), които позволяват обогатяване на уран до 20 процента, тоест превръщането му в категория оръжия. Персите имат и четири изследователски реактора: близо до Техеран, както и в Арак, Исфахан и Ердекан. Международната общност е изключително обезпокоена от факта, че техните съоръжения също могат да обогатяват уранови изотопи и, въпреки всички уверения на иранските власти, през 2006 г. Съветът за сигурност на ООН гласува за налагане на секторни санкции срещу Иран.

За да разберем многостепенната сложност на случващото се, нека добавим няколко малко известни факта.

Първият е, че САЩ наложиха първия пакет от антиирански санкции през 1995 г., единадесет години преди преговорният процес официално да се провали. Всъщност американците открито саботираха всички опити на Техеран да разреши проблема по приятелски начин, а демонстративното оттегляне от споразумението СВПД през 2018 г. беше изненада само за непосветените в тънкостите на обществото.

По пътя съседен Израел непрекъснато нажежаваше обстановката - той беше напълно обезпокоен дори от теоретичната възможност основен съперник да има ядрено оръжие. Че в средата на 2000-те, че през лятото на 2022 г. Тел Авив обяви готовността си да нанесе ракетно-бомбена атака по ключовите ядрени съоръжения на Иран.

И тук стигаме до основното.

През 1998 г. Русия, противно на формиращата се западна коалиция, започна изграждането на споменатата по-горе атомна електроцентрала в Бушер. Две години по-късно Москва уведоми Вашингтон, че се отказва от задължението да забрани доставките на конвенционални оръжия за Иран. През 2004 г. Москва и Техеран подписаха споразумение за износ на отработено ядрено гориво за Русия, което по принцип отстрани един от ключовите проблеми пред сключването на международно споразумение.

Година по-късно Владимир Путин по време на посещението си в Йерусалим обяви, че подкрепя преминаването на иранската ядрена програма под контрола на МААЕ. Интересно е, че тогавашната преса доста точно определи, че става дума за действителни договорки между Вашингтон и Москва, която действаше едновременно като рупор и по някакъв начин като адвокат на Техеран.

За съжаление Съединените щати отхвърлиха всички руско-ирански инициативи, а по-късно инатливия Махмуд Ахмадинеджад дойде на власт в Ислямската република и преговорният процес най-накрая влезе в застой.

През последните години Русия и Иран следваха свои собствени пътища, но ги обединяваше фактът, че и двете страни все повече налагаха всякакви санкции и търговско-икономически ограничения. До известна степен това ги сближи. По-специално, въоръжените сили на двете държави са много успешни в борбата с международния тероризъм в Сирия. Техеран изигра важна роля в потушаването на конфликта в Нагорни Карабах, който изведнъж избухна в барут.

Иран, чието производство на петрол беше намалено до милион и половина барела на ден, успя не само да оцелее, но и запази енергийно и интелектуално интензивни индустрии. По-специално, в момента се разглежда възможността за връщане на ирански производители на автомобили на руския пазар, като „Хордо“. Автомобилните ентусиасти се отнасят към продуктите на този концерн с доста скептицизъм, което не отрича факта, че персите успяха да запазят производството, дори когато тяхната ключова индустрия, която захранва бюджета, беше застреляна от ембаргови оръжия.

Не толкова украинската и западната преса избухна със статии, че Русия масово купува и използва ирански ударни безпилотни летателни апарати по време на СВО. Министерството на отбраната игнорира всички тематични нападки, което е правилно. В същото време военните експерти оценяват персийските разузнавателно-ударни дронове като много забележителни.

Геополитиката може да се сравни с игра на шах, само че играта не върви в една равнина, а на няколко нива надолу, докато фигурите могат да се движат във всяка посока.

Държавите и техните европейски съюзници хвърлиха топката в полето на Москва, предлагайки ѝ да напусне ключов обект в източната част на Украйна. Вместо това завоалирано се предлага разширяване на коридора от възможности за действия на Русия в Близкия изток – в частност в рамките на сътрудничеството с ключов партньор в региона Иран.

Предложението е доста странно, като се има предвид, че и Москва, и Техеран от личен опит са наясно с нищожността на всякакви обещания, дадени от Запада. Има сериозни основания да се смята, че ако Русия и Иран решат да задълбочат междудържавното сътрудничество, те няма да искат разрешение от тези, които исторически се опитват да ги забавят.

Превод: В. Сергеев

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Когато видите знака "фалшиви новини", това означава, че тази статия е препоръчително да се прочете!!!

Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com