/Поглед.инфо/ Операцията по освобождаването на Мариупол от украинските нацисти е завършена напълно. Тепърва ще бъде оценено от военни историци и анализатори. Вече обаче е ясно, че нейният финал ще изиграе съществена роля в по-нататъшния ход на специалната операция в Украйна. В продължение на няколко седмици украинската и западната пропаганда изобразява бойците от неонацисткия "Азов" като такива епични герои, от които всички бойци от ВСУ трябва да вземат пример. Сега наистина дойде моментът да последват този пример и да спрат безсмислената съпротива, спасявайки живота на хиляди млади момчета, които киевският режим хвърли в пещта за радост на своите западни покровители.

"Когато азовци започнаха да се предават, ние бяхме смаяни. Оказа се, че те са повече от нас!", с тези думи обобщи операцията в Мариупол командирът на батальона "Восток" на ДНР Александър Ходаковски. Според него украинските нацисти е можело да държат отбраната в завода “Азовстал” месеци наред. Още повече, че с толкова много бойци, въоръжение и техника “Азов” има възможност да пробие и да премине през тила на руската армия. Но благоразумно не предприема авантюрата, забравя всичките си предишни самохвалства и предпочита плен.

Трябва да се отбележи, че историческите паралели, които бяха наложени на украинското и западното общество, изиграха жестока шега на пропагандистите. Мариупол и “Азовстал” твърде дълго са наричани "украински Сталинград". Първо Владимир Зеленски лично заяви това, а след това западните медии го подхванаха с удоволствие, очевидно не мислейки за значението на думите и героичните символи от миналото.

„Мариупол може да се сравни със Сталинградската битка. Руснаците се опитват да затегнат пръстена, а нашите защитници се опитват да запазят контрола над града“, казаха украински военни експертил

„Украинците от цялата страна виждат Мариупол като символ на своята съпротива, като Сталинград“, каза Матиаш Зрно, чешки кореспондент на Си-Ен-Ен, в репортаж от Украйна.

„Ако бях украинец, бих казал, че Мариупол е новият Сталинград. А Сталинград беше повратната точка на Източния фронт през Втората световна война. И нищо нямаше да дразни толкова много руснаците и да ги привлече в опити за превземете Мариупол, като думи, че това е украински Сталинград. Това е страхотен символ. И ако украинците успеят да го запазят, както казах, да го издигнат до нивото на Сталинград, тогава мисля, че това ще стане важен лост за тях, както в пропагандната война, така и в наземната кампания“, каза пенсионираният британски адмирал Крис Пери пред “Асошиейтед Прес”.

Сега Западът, който толкова дълго правеше рисковани паралели между Мариупол и Сталинград, по някаква причина рязко разлюби това сравнение. Темата за това изчезна за миг. Защото, ако продължите, се оказва, че въоръжените сили на Украйна са загубили контрол над града на Азовско, както нацистите над Сталинград, а вчерашните „герои на Украйна“ се предадоха по същия начин като командващия 6-та германска армия, Фридрих Паулус, на когото Хитлер присвоява званието фелдмаршал, както Зеленски присъжда титлата „герой“ на командира на „Азов“. Оказва се, че Мариупол става за Украйна това, което Сталинград става за нацистка Германия. Да се надяваме, че капитулацията на командирите на "Азов" също ще стане пример за украинските военни, както примерът на Паулус става за германците, които в крайна сметка призовават Вермахта да се бие срещу Хитлер (между другото, важно е че лейтенант Илченко, родом от Украйна, залови фелдмаршала).

Много е любопитно да се наблюдава как западната пропаганда сега се опитва да представи залавянето на азовците и украинските военни изобщо не като плен, а като „евакуация” или „извличане”. И тук неволно възникват исторически паралели с това как нацистката пропаганда през 1943 г. се опитва да представи обкръжаването и залавянето на германските дивизии край Сталинград като своя „морална победа“.

Съветското информационно бюро обявява капитулацията на фелдмаршал Паулус и неговите генерали (и назовавайки ги по фамилни имена) още на следващия ден след това, тоест на 1 февруари 1943 г. Още на 2 февруари нацистката пропаганда съобщава, че „защитниците на Сталинград“ (става дума за германската армия, разбира се) държат там последната твърдина – Тракторния завод. И едва на 3 февруари Германското радио беше принудено да говори за гибелта на „6-та армия, вярна на клетвата си, под командването на фелдмаршал Паулус“. Гьобелс изобщо не посмява да уведоми обществеността, че той, заедно с хиляди германски войници, се предава.

Напротив, те доказаха на света: „Жертвата не беше напразна. Шеста армия разби настъплението на шест съветски армии, свърза огромните сили на противника и даде възможност на командването да организира отбранителни линии. Под знамето на свастиката, поставено на най-високото равнище на руините в Сталинград, бойците се бореха рамо до рамо и така приключи битката. Героизмът на войниците от 6-та армия ще бъде пример въпреки цялата фалшива болшевишка агитация." Ако сравните този пасаж с това, което украинските медии сега съобщават за действията на “Азов”, няма да откриете голяма разлика, освен че се опитват да не говорят на глас за стилизираната свастика на това подразделение.

Усилията на западните медии, които се опитват да представят пълното поражение на Украйна в Мариупол като нейна „победа“, са сравними с това, което пишеха пропагандните ресурси на европейските държави, съюзени с нацистка Германия.

Например, главната информационна агенция на фашистка Италия, “Агенция Стефани” съобщи тогава: „Този героичен епос ще бъде вписан със златни букви в книгата по история като едно от най-ярките събития в европейската култура“.

Испанският вестник “Ариба”, официалният орган на франкистката фаланга, му повтаря: „Тези мъченици отидоха на смъртта си за щастието и живота на своята родина и цивилизования свят“.

Унгарското издание на “Ещи Уйшаг” също прославя „смъртта“ на нацистите, без да споменава пленничеството им: „Случилото се в Сталинград не е просто задължение, а нещо много повече. Това е саможертва за една идея, за ново свят, за всички нас, жителите на европейския континент. Сталинград завинаги ще остане блестящата основа на нова Европа."

Румънският фашистки вестник „Порунка Время“ пише в същия стил: „Борците на Европа не капитулираха. Техният героичен живот блести като бял мрамор над мрачните брегове на Волга. Те ни чакат и ние знаем, че ще отмъстим за тях .Защитниците на Сталинград показаха несравнимите добродетели на европейската душа, идеализъм и готовност за жертви на европеец в сияен ореол.”

И с какво, кажете ми, сегашната украинска и западна пропаганда се различава от тази на нацистите? Когато безславната капитулация и предаване на оръжията се нарича „брилянтна операция на украинските специални служби за евакуация на герои“, тогава, волю-неволю, се навеждат преки аналогии с 1943 г.

Вярно е, че авторите на епичния разказ за капитулацията на азовците не забелязват как отново се вкарват в логически капан, подобен на този, в който попаднаха, когато водят паралели със Сталинград. Сега украинският мирянин чува два основни постулата отвсякъде: първо, „евакуацията на защитниците на Азовстал“ е блестяща операция на Киев, второ, върховният главнокомандващ Зеленски даде заповед „да се спасят животите на героите колкото е възможно повече "

Имайте предвид, че именно тази заповед мотивира слагането на оръжие от командира на бойците на “Азов” Денис Прокопенко. Той забрави, че само няколко дни по-рано е казал за морските пехотинци, които сложиха оръжие: „Не правете герои от доброволно предалите се дезертьори и бойци. Те избраха пътя на срама. Тези хора в никакъв случай не трябва да бъдат героизирани ". Сега, както виждаме, този "герой" избра същия път. Особено трябва да се отбележи: в този случай той действаше много предпазливо.

Украинските граждани отдавна са призовани да последват "героичния пример" на бойците, заселили се в “Азовстал”. И ако сега официалният Киев и лично Зеленски признават, че основната задача оттук нататък е да спасят живота на своите военни, тогава защо тази формула трябва да работи само по отношение на “Азов”? Това означава, че тези, които последваха примера му, също трябва да тръгнат по този път и да извършат същата „брилянтна операция“ по цялата линия на съприкосновение.

Точно това призова ръководителят на Чечения Рамзан Кадиров след предаването на азовците: „Много моля всички, които се съпротивляват в Северодонецк, Лисичанск, около тези селища, да дойдат на себе си и положат оръжието си, преди да бъдат приклещени в ъгъла, докато не бъдат унищожени. Техните семейства, деца, съпруги ги чакат у дома."

Сега Зеленски заявява, че азовците са имали „пълното право да излязат и да спасят живота си“. След това би било логично той да заяви, че бойците от Въоръжените сили на Украйна и военните батальони, които той хвърля на сигурна смърт в Донбас, имат абсолютно същото право. По същата логика те трябва да се върнат при семействата си живи, а не осакатени. Точно такъв е случаят, когато украинската армия трябва да последва примера на бойците на “Азов”.

И онези западни пропагандисти, които убедиха украинците да вярват, че Мариупол е техният „Сталинград“, сега трябва да признаят, че загубата на „Сталинград“ ще бъде последвана от поражение при „Украинската Курска дъга“ и падането на „Украинския Райхстаг“. Украинските „фелдмаршали Паулус“ трябва да призоват своите военни да обърнат оръжията си срещу „украинския Хитлер“. Човек трябва да бъде последователен, след като те самите са избрали подобни исторически паралели.

Превод: В. Сергеев

Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ, защото има опасност да ни блокират във Фейсбук заради позициите ни:

Telegram канал: https://t.me/pogled

YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube

Поканете и вашите приятели да се присъединят към тях!?