/Поглед.инфо/ Честно казано, не разбирам много защо нашата общественост беше разтревожена от това как се предадоха бойците от “Азовстал”. През 1942 г. край Сталинград няма такъв шум за пленените германци. Явно, защото няма блогъри. Няма и интернет.

Като цяло предаването е много утилитарен, но опустошителен процес. Многократно сме били свидетели как блокирани на някое място терористи се предават. Изнасят си ранените, изглеждат нещастни, гледат всички с ужас, сякаш очакват, че ще бъдат убити.

Те не са убивали, но тогава никой не се ги жалеше. Нямаше блогъри, така че никой не бързаше да твърди, че затворниците ще бъдат незабавно разменени за някой там. Те просто бяха качвани в автобуси, хвърляни в камиони и откарвани под ескорт, вързани и с белезници.

Навсякъде в такава ситуация всичко е едно и също. Врагът, който се е предал, вече е пародия на врага. Някои хора пишат в социалните мрежи защо изобщо трябва да бъдат вземани в плен. Трябва да се ликвидират на място. Бих попитал такива хора: сами ли ще ги застрелвате? Седейки на дивана близо до телевизора, е лесно да се говори за справедливо възмездие. Но готови ли сте да извършите именно вие това възмездие?

Е, ще дойдете в Украйна и ще кажете на момчетата, които се бият там: вие не разбирате нищо тук, но аз знам какво да правя с екстремистите. Извадете ги един по един, ааз ще ги довърша. Дори хипотетично да си представите такава картина, сигурен съм, че няма да ви бъде позволено да се разпореждате с живота на други хора. Дори ако това е животът на враг. Има закон и съд.

За щастие, жителите на Донбас са наясно с това, а те имат собствени сметки с тези мръсници и имат право да им търсят тази сметка.

Мнозина вероятно са забелязали, че във видеото с освобождаването на бойците от “Азовстал” те изобщо не изглеждат изтощени, шокирани, смачкани. Това са все още доста способни хора. И те се предават, защото вероятно нещо се е пречупило вътре в тях. Дойдоха разочарованието и осъзнаването: няма смисъл да продължаваш да се борят, камо ли да умират Дори за идеята. “Азовците” не са някакви случайни, а ако щете елита, знамето на цялото Бандеровско движение. Освен това най-тренираните, убедени бойци. Неслучайно се биеха ожесточено три месеца, включително почти два месеца в обкръжение. Но бяха победени. Не супер-войници, а от най-обикновени миньори, работници. Разбира се, с помощта на нашите специални части, с помощта морските пехотинци. Разбиха "Азов" и тази "пречупеност" в затворниците се вижда ясно. Те не напускат мазетата с вдигната глава, както някога нашите моряци напуснаха Севастопол. Изглеждат уморени – не толкова физически, колкото психически съсипани. Загубиха и разбират, че вече не играят в това първенство.

Как трябва да се отнасяме към тях? Отговорът може да има само един – по закон.

Процесът на напускане на екстремистите от “Азовстал” е започнат и, разбира се, ще продължи. Вече е в ход. Някъде се предават на малки групи от 5-8 човека. Някъде - цели отряди. През цялото време има съобщения за това. Освен това очевидци разказват как екстремистите разчистват собствените си експлозивни капани, преди да се предадат. Тоест те не планират да ги използват в даден момент. Това също показва, че тези хора вече са решили всичко за себе си.

Отново видях блогърите да разсъждават за съдбата на лидерите на "Азов" и командирите на ВСУ. Уж, че трябва да предпочетат съдбата на капитаните, които отиват на дъното заедно с потъващите кораби. Казваха, че някои няма да напуснат “Азовстал” и вместо срамен плен ще изберат куршум в слепоочието.

Не мисля, че ще се решат. Тези хора имат много причини да оправдаят действията си. Те ще кажат, че са изпълнявали заповедта на Върховния главнокомандващ или както се казва там в Украйна. Че са държали до последно. Човек има хиляди обяснения защо трябва да продължи да живее. И едно достатъчно, за да умре. И мисля, че именно това “едно” го няма сред командирите.

Те отлично разбират, че няма смисъл да стрелят, след като са се предали на врага, изпратили са му в плен цял гарнизон. Особено когато животът предстои. Дори в затвора или с кирка в ръка за възстановяване на разрушени градове. Но - живот. И съм сигурен, че ще го изберат. Вече го избраха.

Превод: В. Сергеев

Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ, защото има опасност да ни блокират във Фейсбук заради позициите ни:

Telegram канал: https://t.me/pogled

YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube

Поканете и вашите приятели да се присъединят към тях!?