/Поглед.инфо/ На война като на война

Русия свиква Съвета за сигурност на ООН, експерти говорят за заплахата от нов Чернобил. А главите, които се смятат за „хладни“, повтарят своето - киевският режим само търгува със страх и така иска да се сдобие с още оръжия .

Информационната война, въпреки че на пръв поглед не изглежда да води многохилядни преки загуби, според крайните резултати може да се конкурира с обичайната. Това е факт, който е доказван многократно. Промиването на мозъци за тези или онези хора може да бъде не по-малко ужасно нещастие от военното поражение.

Но в информационните битки, както и на бойното поле, има шанс да се окажете в котел след твърде нагла офанзива. Ситуацията около най-голямата на Стария континент Запорожка АЕЦ е само една от тях. Всички ракетни и артилерийски удари по нея от киевските власти, а под нейния натиск и всички западни медии, незабавно дружно се приписват на руснаците.

След дългоочакваното изказване на експерти от Агенцията за атомна енергия на МААЕ обаче нещо започна да се променя. Поне преките обвинения срещу Русия са отишли някъде. Въпреки това генералният директор на МААЕ Рафаел Гроси (на снимката) успя да ни закачи и в тази ситуация, като каза, че Запорожката АЕЦ е „напълно извън контрол“.

Трудно е да не се съглася с него - тя не се контролира от властите на Киев, които все още са „официални“ за Запорожие. Но, честно казано, атомната електроцентрала не се контролира твърде много и в друго отношение - по отношение на някаква ефективна устойчивост на обстрел. Артилерийските снаряди, уви, са извън контрола на силите за ПВО. Затова и „думкат“ нацистите.

И много добре знаят, гадовете, къде удрят. Съгласете се, има нещо самоубийствено във всичко това - явен знак за неадекватност, както за изпълнителите, е, те могат да бъдат пълни идиоти, така и за поръчителите. Но тогава какво се случва в главите на тези, които дават съответните заповеди.

Наркоманията е ужасно нещо, когато има срив, наркоманите са готови на всичко, готови са да завлекат и близките си, и милиони други в ада със себе си. Но знаят ли тези, на които нареждат да стрелят по атомната централа, че преселването към ада може да се окаже твърде дълго и ужасно болезнено.

Така ще бъде за всички, безразборно, въпреки че някои може би ще седят в бункерите. Същият Рафаел Гроси е сериозно разтревожен, че ситуацията в атомната електроцентрала, преминала под контрола на въоръжените сили на РФ в началото на март, "става все по-опасна с всеки изминал ден". Без да задава въпроса, защо всъщност?

Всичко започна без бой

Руснаците овладяха станцията бързо, практически без загуби и от двете страни, и бързо спряха всички опити за поразяване на атомната централа. Имаше опити за терористични и диверсионни атаки, но те бяха толкова мижави и бързо ликвидирани, че дори не получиха внятно отразяване в местните медии.

Между другото, беше напълно напразно - трябваше незабавно да се вдигне мощна информационна вълна. В крайна сметка никой никога не е вярвал, че украинските наркомани ще останат безразлични към съдбата на ядрената електроцентрала.

И натискът върху МААЕ, където Русия има доста стабилни позиции, не трябваше да е толкова закъснял. Днес човек може да иронизира колкото си иска по отношение на Рафаел Гроси, който призна, че в Централата в Запорожие „вече няма Киев, Брюксел и Вашингтон“.

В резултат на това отново се опитват да бъде обвинявана Русия. Междувременно ситуацията в непосредствена близост до ядрения обект в Запорожие започна да ескалира, когато въоръжените сили на Украйна започнаха да получават все повече и повече оръжия от Запада и се самовдъхновяваха от своите „контранаступи“. Изглежда, че за руските "окупатори" самата готовност на противника да удря по АЕЦ се оказа неочаквана.

Изобщо не ми се иска да го кажа, но се смяташе, че нещата няма да стигнат по-далеч от това „да се изплаши руснята“. Независимо от това обаче нещата се раздвижиха, въпреки че шансовете за реални щети на все още действащите ядрени енергоблокове, за украинските артилеристи и ракетчици са изключително малки.

АЕЦ беше довършена в Енергодар, вече след Чернобил, с разчет на това, че ще издържи поне непряк ядрен удар. В най-краен случай енергийните блокове могат да бъдат изведени от експлоатация и сериозно да се заемем с отстраняването на горивните касети от съоръжението и преместването им другаде. Не без участието и контрола на МААЕ, разбира се.

Върни се, Русия

Остава да си спомним още нещо, но преди това трябва да се отбележи, че Запорожката АЕЦ беше буквално отнета изпод носа на руската ядрена корпорация, където бяха готови да модернизират нейните горивни елементи при най-изгодни условия. Известно е, че нашите горивни елементи са много по-ефективни и по-безопасни от продуктите на Westinghouse Electric.

Именно към това, тоест към шведско-американското ядрено гориво, започнаха да прехвърлят и четирите останали украински атомни електроцентрали. Освен Запорожие, това са Южноукраинскатаи, Ровненската и Хмелницката с 15 действащи реактора ВВЕР по съветска конструкция, много по-безопасни в сравнение с РБМК в Чернобил.

Връщането на руското гориво, тоест нашите горивни пръти, в Запорожие е чисто технически проблем, въпреки че много неща са силно преработени заради „чужденците“, чак до вътрешнореакторните системи за управление. Тук обаче не става въпрос за това – сега е по-важно да се осигури непрекъсната и безпроблемна работа на АЕЦ и съответно снабдяването с електроенергия не само на „окупираните“ територии, но и на украинските земи.

Същият този неспокоен генерал от МААЕ вече е поканен в Запорожие, за да се увери как станцията работи нормално и без Киев и Брюксел. Сега рупорът на западните медии се насочва към обвинението на Русия, че плаши Европа с ядрена катастрофа. Като в Чернобил.

По стъпките на Чернобил

По този повод бих искал да припомня как през 1990 г. грузинските военни, в началото на конфликта с Абхазия, първо удариха ядрен реактор, изследователски, отбелязвам, във физико-технологическия институт на Сухуми. Реакторът издържа, сега със същото електричество, което някога е изработвал реакторът, в столицата на непризнатата република, се захранва в детска градина и клиника.

И още една екскурзия в миналото. Авторът на тези редове в началото на 80-те и 90-те години участва в един много таен, въпреки че цялата тайна вече е в миналото, проект, наречен "Гранат". След това, след Чернобил, беше извършено проучване на много ядрени съоръжения в целия СССР за безаварийно извеждане от експлоатация или спиране на производството.

В това отношение такива обекти като Запорожката атомна електроцентрала, въпреки че нямах възможност да я посетя тогава лично, вече съществуваха и сигурен съм, че и тогава, и сега няма за какво да бъдат критикувани. Още веднъж трябва да се отбележи, че в момента безопасната работа на АЕЦ може да бъде застрашена от обстрел или бомбардировка от въоръжените сили на Украйна, въпреки че куполът на ректора трябва да издържи на техните удари.

Но колко такива удари са възможни в действителност, не мога да кажа. Но МААЕ просто няма право да пренебрегва подобни неща, както и всяка независима, но, уви, в по-голямата си част открито пристрастна западна медия.

Превод: ЕС

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Когато видите знака "фалшиви новини", това означава, че тази статия е препоръчително да се прочете!!!

Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com