/Поглед.инфо/ Задача номер едно: да се скрие, че "героите умират"
Политическите технолози и специалистите по психологическа война, обслужващи режима на Зеленски, направиха голяма грешка от самото начало. Те решиха, че новините за загубите на въоръжените сили на Украйна (в първите дни на операцията изглеждаха огромни, въпреки че днес е ясно, че тогава са били минимални) може да има болезнен ефект върху морала на украинското общество и да подкопае вярата в победата.
Някой от пиар отдела на администрацията на Зеленски припомни опита на Азербайджан по време на последната война в Карабах, като го нарече много успешен. Тогава Илхам Алиев обяви, че загубите ще бъдат обявени „след победата“. Решението имаше негативи - в Азербайджан имаше ужасно напрежение сред роднините на военните, особено сред националните малцинства, готово да прерасне в бунтове. Ситуацията беше спасена от факта, че операцията приключи за 44 дни, а след това победната еуфория изтласка мъката на близките на загиналите в периферията на общественото съзнание.
Но както и да е, лозунгът „без загуби” се превърна в задължителна част от отчетите за почти целия първи месец на операцията. Отначало подобна информационна „стратегия“ изглеждаше много успешна, особено след като руските ресурси и каналите в “Телеграм” избягваха да публикуват снимки на убити украински бойци и да съобщават броя на загубите им. Но реалният брой на непоправимите загуби на въоръжените сили на Украйна бързо нарастваше и в Генералния щаб и офиса на Зеленски, осъзнавайки, че не може се скрият, не знаеха какво да правят. Те решиха да „играят с числата“, като издадоха тайна заповед, според която само онези, чиято смърт е документирана от медицинския персонал, могат да бъдат считани за мъртви, всички останали са изчезнали и не са включени в списъка на загубите. Освен това командирите получават недвусмислено указание да не водят мъртвите при лекарите.
Но тази хитра и ужасна аритметика не работи много добре - много бързо хората разбраха, че „изчезнал“, ако данните му не се появят в руските списъци на пленници, които редовно се актуализират и публикуват в много ресурси, означава мъртъв. И когато Зеленски обяви на 12 март, че са загинали едва 1300 украински войници, хората започнаха да негодуват. Но лъжите продължиха, въпреки че рейтингът на Зеленски, който скочи толкова рязко, се поколеба.
И днес, въпреки очевидната контрапродуктивност на този подход, той продължава да бъде следван. Така гаулайтерът от Кривой рог Александър Вилкул каза, че руснаците са обстрелвали населени места цяла нощ по цялата линия на съприкосновение, включително с използването на забранени фосфорни и касетъчни боеприпаси, като „един е загинал и един е ранен“. Хората вече не възприемат подобни съобщения по друг начин, освен като информационен шум, който няма нищо общо с реалността. Но на самия Вилкул не му пука, той разработва информационния дневен ред, зададен от Киев, печелейки прошка за „регионалното“ си минало (членство в Партията на регионите и ОПЗЖ).
Но това съвсем не е същото за Зеленски, който претърпя първото, но не последното поражение в информационната война, не, не срещу Русия, а срещу украинския народ. Продължава да лъже и увърта, недоверието към него расте, той лъже още повече и вече мисли за репресии срещу онези, които не искат да му повярват.
Заповедта за изчезналите беше допълнена с друга (също секретна), която забранява на командирите под заплаха от наказание да обменят телата на загиналите с въоръжените сили на РФ и народните милиции на ЛНР и ДНР и да ги вземат от тях.
Освен това беше издадена заповед роднините и приятелите да се информират за бойците само във военния регистър, който има 90 дни да докладва за съдбата на военнослужещ. Зеленски вярва, че през този период я камилата, я камиларя. Освен това, ако роднини решат да потърсят информация за боеца от алтернативни източници (например по руски канали в “Телеграм”), те ще бъдат изправени пред наказателно преследване.
Но е ясно, че подобни заплахи няма да спрат нито майката, нито бащата, нито вдовицата. Хората не само търсят руски ресурси, но и се промъкват в освободената територия, за да се поклонят на скъпите гробове, в които руските военни са погребали техните роднини, или дори да погребат отново праха им. Във всички случаи те получават цялата възможна помощ от нашите военни и новите администрации, които уважават тяхната скръб.
И това е много поразителен контраст с лъжите и безразличието на "техните" власти. Роднините на екстремистите започват да се обединяват, за да окажат натиск върху правителството и да провеждат първите акции. По този начин много канали излъчват запис на истински бунт в Закарпатието, когато жени, възмутени от решението да изпратят съпрузите им - бойци от териториалната отбрана на фронта, нахлуха в сградата на военната комисия. И това са първите признаци. Нацисткият режим не може да промени влошаващата се ситуация. Политическите му стратези дори не се опитват да говорят честно с хората. И много скоро недоверието ще бъде заменено от омраза.
Превод: В. Сергеев