/Поглед.инфо/ Никой от воюващите не съобщава за понесените загуби в жива сила. Има обаче неофициални данни, които са малко или много разбираеми и адекватни, но има и пропаганда. Показател за истинност могат да се считат телеграм канали, които непрекъснато публикуват снимки и видеоклипове от фронтовете на военните действия.

Колко загинали руски войници сте видели през последните два месеца? Единици. А колко украински? Хиляди. За близките си обаче те продължават да се „борят на фронта“.

Политтехнолозите и специалистите по психологическа война, обслужващи режима на Зеленски, направиха голяма грешка от самото начало. Те решиха, че новините за загубите на въоръжените сили на Украйна (в първите дни на специалната военна операция изглеждаха огромни, въпреки че днес е ясно, че тогава са били минимални) може да има болезнен ефект върху морала на украинското общество и да подкопае вярата в победата.

Някой от PR отдела на офиса на Зеленски припомни опита на Азербайджан по време на последната война в Карабах, като го нарече много успешен. Тогава Илхам Алиев обяви, че загубите ще бъдат обявени „след победата“.

Решението също беше защото - в Азербайджан имаше ужасно напрежение сред роднините на военните, особено сред националните малцинства, готови да прераснат в бунтове. Ситуацията беше спасена от факта, че операцията приключи за 44 дни, а след това победоносната еуфория изтласка мъката на близките на загиналите в периферията на общественото съзнание.

Но както и да е, лозунгът „без загуби” се превърна в задължителна част от отчетите за почти целия първи месец на специалната военна операция.

Отначало подобна информационна „стратегия“ изглеждаше много успешна, особено след като руските ресурси и каналите в Телеграм, които избягваха да публикуват снимки на убити украински бойци и да съобщават броя на загубите им. Но реалният брой на непоправимите загуби на въоръжените сили на Украйна бързо нарастваше и в Генералния щаб и офиса на Зеленски, осъзнавайки, че не могат да го скрият, не знаеха какво да правят с него.

Те решиха да „играят с числата“, като издадоха тайна заповед, според която само онези, чиято смърт е документирана от медицинския персонал, могат да бъдат считани за мъртви, всички останали изчезнаха и не бяха включени в списъка на загубите. Освен това командирите получиха недвусмислено указание да не водят мъртвите при лекарите.

Но тази хитра и ужасна аритметика не работи много добре - много бързо хората разбраха, че „изчезнал“, ако данните му не се появят в руските списъци на затворници, които редовно се актуализират и публикуват в много ресурси, означава мъртъв.

И когато Зеленски обяви на 12 март, че само 1300 украински войници са загинали, хората започнаха да негодуват. Но лъжите продължиха, въпреки факта, че рейтингът на Зеленски, който скочи толкова рязко, се колебаеше.

И днес, въпреки очевидната контрапродуктивност на този подход, той продължава да бъде следван. Така гаулайтерът от Кривой Рог Александър Вилкул каза, че руснаците цяла нощ са обстрелвали населени места по цялата линия на съприкосновение, включително с използването на забранени фосфорни и касетъчни боеприпаси, като има „един убит и един ранен“.

Или ще е едното, или другото и хората вече не възприемат подобни съобщения по друг начин, освен информационен шум, който няма нищо общо с реалността. Но на самия Вилкул не му пука, той разработва информационния дневен ред, изпратен от Киев, печелейки прошка за „регионалното“ си минало (членство в Партията на регионите и Опозиционния блок).

Но това съвсем не е същото за Зеленски, който претърпя първото, но не последното поражение в информационната война, не, не срещу Русия, а срещу украинския народ.

Той продължава да лъже и да се извърта, а недоверието към него расте, след което той лъже още повече и вече мисли за репресии срещу онези „спойлери“, които не искат да му повярват.

Заповедта за изчезналите беше допълнена с друга (също секретна), която забранява на командирите, под заплаха от наказание, да обменят телата на загиналите с въоръжените сили на РФ и НМ на ЛДНР и да ги вземат от тях.

Освен това беше издадена заповед роднините и приятелите да се информират за бойците само във военния регистър, който има 90 дни да докладва за съдбата на военнослужещ. Зеленски вярва, че през този период или падишахът ще умре, или магарето ще умре.

Освен това, ако роднините решат да потърсят информация за бойца от алтернативни източници (например по руски канали в Телеграм), те ще бъдат изправени пред наказателно преследване.

Но е ясно, че подобни заплахи няма да спрат нито майката, нито бащата, нито вдовицата. Хората не само търсят руски ресурси, но и се промъкват в освободената територия, за да се поклонят на скъпите гробове, в които руските военни са погребали техните роднини, или дори да погребат отново праха им. Във всички случаи те получават цялата възможна помощ от нашите военни и нови администрации, които уважават тяхната скръб.

И това е много поразителен контраст с лъжите и безразличието на "техните" власти. Роднините на екстремистите започват да се обединяват, за да окажат натиск върху правителството и да проведат първите акции.

По този начин много канали излъчиха запис на истински бунт в Закарпатието, когато жени, възмутени от решението да изпратят съпрузите им - бойци на ТРО - на фронта, нахлуха във военната комисия. И това са първите признаци.

Нацисткият режим не може да промени влошаващата се ситуация. Политическите му стратези дори не се опитват да говорят честно с хората. И много скоро недоверието ще бъде заменено от омраза.

Превод: СМ