/Поглед.инфо/ Докато обсъжда проектобюджета на Ирак за 2021 г., Багдад се опитва да избегне фалита на страната. За това, че ситуацията е плачевна, говори много. За трети месец държавните служители не получават заплатите си, а на 10 ноември ръководителят на парламентарната комисия по имиграция и разселване Раад ал Дахлаки призова финансовия министър Али Абдел Амир Алави да подаде оставка, преди държавата да достигне „състояние на срив“.
Правителството се оправдава с това, че не стои със скръстени ръце и привлича инвестиции от чужбина. На 31 октомври египетска делегация начело с премиера Мустафа Мадбули посети Багдад, подписа 15 споразумения и меморандуми за разбирателство. Съобщенията, че Египет ще оказва помощ на Ирак в областта на инвестициите, финансите, търговията, промишленото и жилищното строителство, предизвикаха вълна от негативни реакции в иракското общество. Според критиците позицията на Египет във финансово и икономическо отношение не е много по-различна от ситуацията в Ирак и се предполага, че виртуалните услуги се заплащат с истински иракски петрол. И ще се плащат предварително. Социалните медии твърдят, че комбинацията е замислена във Вашингтон и е предназначена да подкрепи усилията на Белия дом Израел да се признае от онези арабски страни, които все още не са го направили.
На 10 ноември в Багдад беше подписан пакет документи със Саудитска Арабия. Представители на кралството обявиха готовността на Рияд да инвестира до 10 милиарда долара, главно в земеделието и екологията на Ирак. По-специално саудитците възнамеряват да отпуснат средства за отглеждането на един милион хектара пустиня в четири югозападни и западни провинции на Ирак по границите с КСА, Йордания и Сирия. И отново се чуха силни протестни гласове, дори Министерството на водните ресурси на Ирак се обяви против него, говорейки за нежелателността на прехвърлянето на вода в пустинни райони, поради липсата на вода в обработваемите площи и засоляването на обширни територии в южната част на страната. Аргументите на поддръжниците на споразумението са, че ако проектът бъде изпълнен, ще се появят нови работни места за младите хора, които имат много ограничен кръг професии тук, не са впечатлили много хора в иракското общество.
На този фон иракският министър на отбраната заяви, че по време на неотдавнашното си посещение в Париж е обсъдил възможността за закупуване на френски изтребители четвърто поколение „Рафал“ и че военното ведомство ще направи предложение за одобрение от Министерския съвет.
Премиерът Мустафа Ал Казими проведе голяма пресконференция на 17 ноември. Той говори за подготовката на законопроект за заемите (с цел покриване на бюджетния дефицит) и обяви готовността си да амнистира всички замесени в кражбата на публични средства, в случай че върнат капитала си в Ирак. В същото време правителственият глава беше много внимателен във формулировките и се въздържаше от конкретики.
Това особено провокира социалните мрежи: още на следващия ден там се появи списък с 24 банки, посочващ размера на изтеглените средства и имената на собствениците, включително много известни политици. Разбира се, само съд може да нарече тези хора престъпници, но точно това се опитват да постигнат иракчаните: да проучат наличните факти и да получат от тези, които са придобили луксозни недвижими имоти в чужбина, отговора на прост въпрос: къде?
А властите само имитират борбата с корупцията. Обяснението е едно - твърде много хора с власт и влияние са замесени в корупция. Масовите протести, обхванали страната миналата година, доведоха до стотици смъртни случаи и десетки хиляди ранени, но нищо не се промени. Демонстрациите с искане за разпускане на правителството и парламента сега се потушават бързо и решително. Например на 1 ноември се проведоха протести в Багдад, Кербала и Басра, където силите за сигурност използваха сълзотворен газ, за да разпръснат тълпата. Когато става въпрос за разследваща журналистика или смели репортажи и изяви в медиите, шансовете да получат куршум са много големи и всички знаят това.
При такива условия социалните мрежи все повече се превръщат в платформа за обмен на мнения и публикуване на интересни материали. Разбира се, публикуването в интернет не е причина за незабавна намеса на разследващите органи, но в Ирак социалните медии са един от последните обекти, където хората могат да говорят сравнително свободно. И тъй като компрометиращите документи, предизвикващи голям обществен резонанс, започнаха да се появяват много често в интернет, търпението на властите преля. В близко бъдеще парламентът трябва да разгледа законопроекта "За информационните престъпления". В същите социални мрежи вече се появиха извадки от законопроекта, от които следва (ако документът бъде приет), че почти всеки иракски потребител на интернет може да се окаже зад решетките и да плати голяма глоба.
Така че, за публикуването на „обиден характер, засягащ честта на друго лице“, се предлага да се въведе наказание под формата на лишаване от свобода за три месеца и глоба от два милиона иракски динара. „Опитите за нападение на религиозни, семейни, поведенчески и социални принципи“ се предлага да бъдат наказвани с лишаване от свобода за срок от една година и глоба до 5 милиона динара. Наказанието за скъсаните връзки на обществото избледнява на фона на основните статии: „накърняване на репутацията на държавата“ на сайт може да доведе до доживотен затвор за собственика и модератора му и глоба до 30 милиона динара. Тоест, почти всеки потребител на интернет може да бъде преследван. И никой друг няма да разваля настроението на управляващите и корупцията ще бъде преодоляна.
Ако този закон бъде приет, Ирак ще се доближи до нормите, приети в Саудитска Арабия, където дори заради една фраза, критикуваща кралското семейство или настоящата политика, не един блогър е влязъл в затвора. И дори емиграцията не спасява тези, които се осмеляват да говорят критично - особено досадните критици могат лесно да бъдат разчленени с трион точно някъде в генералното консулство. Предвид факта, че член на саудитското кралско семейство е избран за ръководител на върховния комисариат на ООН по правата на човека, тази организация не вижда нищо неестествено в това.
И вече не е изненадващо, че Саудитска Арабия принуди ООН да изключи кралството от списъка на извършителите на убийства на деца по време на войни, включително в Йемен, въпреки масата документирани случаи. Тогавашният генерален секретар Бан Ки Мун призна, че това е направено под заплахата от прекъсване на финансирането на програмите на ООН и заключи: "Това беше едно от най-трудните и болезнени решения."
В годината на 75-годишнината на ООН трябва да признаем: провеждането на юбилейното Общо събрание в режим на видеоконференция по никакъв начин не е повлияло на дейността на организацията, а дигитализацията на живота, въвеждана с ускорени темпове, е в състояние да замени принципите на морала и човешките ценности.