/Поглед.инфо/ Повечето от протестите от последните две години в света бяха провокирани от влошаване на качеството на живот на народа поради пандемията. Януарските вълнения в Казахстан не приличаха на обичайна цветна революция, а се превърнаха в пример за нов тип протест, смятат политическите анализатори. Каква е особеността на съвременните протести, какво трябва да направи Русия, за да се защити както отвън, така и отвътре?
От началото на 2000-те насилствената смяна на властта или опитите за такава смяна в бившите съветски републики се нарича цветна революция, а след украинските събития от 2004-2005 и 2013-2014 г. - Майдан, но вълненията в Казахстан не се вписват в класическата схема на Майдана. Това посочи Андрей Манойло, член на Научния съвет към Съвета за сигурност на Русия, професор във Факултета по политически науки на Московския държавен университет, в рамките на кръглата маса „Протестите в света: искания, ход, резултати “, която беше организирана в четвъртък от Експертния институт за социални изследвания (ЕИСИ).
„В класическата схема постепенното нагряване на народното недоволство започва с формирането на информационния медиен фон. В социалните мрежи се появяват тематични групи, през които минава първите партенки. След това се свързват класическите масови медии. В Казахстан се случи точно обратното“, смята експертът. „Различни социални мрежи и скандално известните канали в “Телеграм”, контролирани от полските специални служби, бяха включени едва когато превратът вече набра скорост. В това отношение Казахстан е много опасен прецедент”.
При всички съвременни (от 2019 г.) опити за сваляне на неприятни за Запада режими се използва подобна схема, смята Манойло. Прави се опит улицата да се радикализира на мига, без продължителна информационна подготовка.
„Народните смутове” стават все по-бързи, по-крайни и агресивни, а смислово – по-абстрактни и бедни от съдържание. С други думи, това вече не е радикален политически протест с искане за промяна на системата, а бунт с доста примитивни искания“, казва Никита Тюков, изпълнителен директор на Центъра за социално-политически проекти и комуникации.
Организаторите на метежа залагат на „слабо звено на властта, на онези, които са готови да се включат в заговора при различни условия и мотиви“, каза Манойло. „Това е обща черта на всички съвременни опити за преврат. Във Венецуела през 2019 г. се опитаха да намерят такива пътища към вътрешния кръг на президента Николас Мадуро, припомни експертът. „В постсъветското пространство тази схема беше изпробвана за първи път през 2020 г. в Беларус, където външни сили се опитаха да влизат с обкръжението на Александър Лукашенко”, допълва той.
Накрая, посочи Манойло, се опитаха да осъществят сценария за нов тип бунт в Казахстан. Неслучайно по време на репресиите срещу опита за преврат в Казахстан толкова голям брой служители по сигурността бяха арестувани по обвинения в държавна измяна, включително шефът на Комитета за национална сигурност (КНС) Карим Масимов, проваленият в миналото наследник на Нурсултан Назарбаев. „В същото време голяма роля в изпълнението на сценария на преврата „на място“ е възложена не на възмутени граждани, а на престъпници, мафиоти, които осигуряват бойци за масовката”, отбеляза експертът. Част от казахстанския управляващ елит участва в подготовката на държавния преврат, може би не без „подкрепа от западните разузнавателни агенции“, смята Манойло и прогнозира: „Този модел очевидно ще се повтори и в бъдеще“.
Говорейки за опити за бунт в нов стил, „трябва да си припомним доста стария труд от края на 60-те години на миналия век на Едуард Лутвак, американски специалист по международни отношения и военни стратегии, озаглавен „Държавен преврат. Практически наръчник“, каза Михаил Ремизов, президент на Института за национална стратегия. В тази работа на бившия съветник на Роналд Рейгън е дадено доста очевидно обстоятелство: превратът е малко вероятен в страни с развити политически и граждански институции, модели на политическо участие. „В „неуредените“ държави е възможен преврат, ако сегашното правителство не направи нищо, тоест следва пътя на най-малката съпротива“, каза Ремизов.
Казахстан се показа като до голяма степен нестабилна държава, а властите му демонстрираха пасивност до определен момент – което може да се наблюдава в погромите на правителствени сгради, в оръжията, попадащи в ръцете на погромаджиите и други. “Лутвак в своя труд говори за няколко ограничения при използването на сценария за преврат”, отбелязва Ремизов. “Едно от ограниченията е факторът външно влияние. Това може да са военни бази на чужда държава в близост до центровете на властта, широката външна мрежа от експертни съветници, която прониква в държавния апарат. Това може да бъде критична зависимост от външната икономическа помощ." По всичко личи, че сценаристите на казахстанския бунт смятат за пренебрежимо малък факторът на външното – в случая руско – влияние върху Нур-Султан, отбелязва Ремизов. Силите, които се интересуват от смяната на режима в Казахстан, са взели предвид известното дистанциране на републиката от Москва, нарастването на антируските прояви в последно време. „Но всъщност виждаме, че са сбъркали“, казва Ремизов. Според него основната грешка е подценяването на фактора за участието на Казахстан в ОДКС.
„Бързата реакция на ситуацията в Казахстан е аргумент в полза на жизнеспособността на тази организация. Досега ОДКС изглеждаше по същия начин като например Митническия съюз в първия период от съществуването си - нещо предимно на хартия. Сега организацията за първи път изпълнява функциите си. Има шанс ОДКС да се превърне в истинско военно сдружение. Този шанс трябва да се използва, включително и от гледна точка на организационното и военното развитие на ОДКС. В същото време за в бъдеще трябва да се има предвид, че тази структура все още е много далеч от единна система за военно командване и контрол“, добавя политологът.
„Разбира се, блестящото разрязване на казахстанския възел с помощта на силите на ОДКС, в което основна роля играят руските военни, сили и средства, е сериозна демонстрация на възможностите за предотвратяване на подобни сценарии в бъдеще в други страни“, съгласява се директорът на Международния институт на най-новите държави Алексей Мартинов. Той отбеляза и ролята на руския президент Владимир Путин за бързото и успешно разрешаване на ситуацията в Казахстан.
Може да се каже, че последните две големи политически кризи - в Беларус през 2020 г. и в Казахстан през януари 2022 г. - бяха преодолени благодарение на участието на Русия, продължи Ремизов. Той подчерта, че Москва е показала, че може да се поучи от сериозните предизвикателства – например операцията в Южна Осетия през август 2008 г. беше последвана от реорганизация и модернизация на въоръжените сили и военно-промишления комплекс на Русия. Очевидно поуките се извличат и ще се извличат от белоруските и казахстанските предизвикателства, посочи експертът.
„Сега виждаме, че в руската политика се появяват признаци на нов подход – повдигнат е въпросът за червените линии със САЩ и НАТО. Русия започва разговор за буферен пояс в постсъветското пространство“, отбеляза Ремизов. Но, подчертава политологът, сигурността трябва да се разбира по-всеобхватно.
Според Ремизов основният урок, който трябва да се извлече, е подценяването на фактора мека сила при защита на нашите интереси. Според него, засега Русия действа "по сценария на Крим", постфактум - когато политическата структура на постсъветската държава вече е рухнала. Следователно, системното изследване на социално-политическата ситуация в пространството на бившия СССР „ще помогне да се формира набор от параметри, по които измерваме това, и набор от изисквания“, които представяме на нашите партньори. „На втория етап това ще ни позволи да формираме набор от инструменти за натиск, които, без обиди и чупене на чинии, просто трябва да се използват по подразбиране, ако тези изисквания бъдат нарушени“, подчерта Ремизов.
Три причини за протест
Мониторингът и анализът на протестните речи трябва да дадат разбиране за това какво предизвиква политическите вълнения, казва Екатерина Соколова, модератор на кръглата маса, заместник-изпълнителен директор на ЕИСИ по стратегия и прогнози. Тя представи доклада на „Протести в света 2021. Спусъци”, който отбеляза три основни провокиращи фактора за протести в различни страни по света. Това са строгитекарантинни мерки на властите, социално-икономическите и политическите проблеми.
„Протестите срещу ограниченията от различен мащаб се проведоха в цяла Европа и в Латинска Америка“, отбеляза експертът на ЕИСИ. „Резултатите от тези протести са по правило: правителството не прави отстъпки, за да промени каквато и да е политика по отношение на мерките . Дори властите на Швейцария показаха подобна непримиримост”, допълва тя.
„Икономическите протести включват събитията в Казахстан, където причината беше промяната в цената на горивата. Да припомня, че това беше последвано от искане за оставка на правителството. Оставката беше изпълнена, Назарбаев подаде оставка от поста на ръководител на Съвета за сигурност, бяха изпълнени политически искания“, посочи Соколова.“ В Гърция отказаха да реформират трудовото законодателство, решиха да го ревизират. В Индия имаше мащабни шествия, маршове на фермери до столицата. В резултат на това законодателството за изкупуване на селскостопански продукти също беше преработено и този закон беше оттеглен”, напомня тя.
Експертът посочва като примери за чисто политически битки споровете в Полша за върховенството на полското или международното законодателство, напрежението по време на президентските избори в САЩ, „пролетната революция“ в Мианмар в отговор на военния преврат в тази страна и протестите в Беларус, които отшумяха до март 2021 г.
Кузнецов отчасти спори със своя колега, като подчертана, че според него всички тези случаи на политическо напрежение по един или друг начин имат общ, „коронавирусен“ характер – все пак пандемията създава икономически спад и социално напрежение. Експертът припомни, че в Казахстан бяха въведени много строги изисквания. В същото време той изключи възможността подобна ситуация да се развие в Русия.
„Ето ги така наречените “експерти”, които казват: виждате колко е зле, но в Русия неизбежно ще бъде същото, само сто пъти по-лошо“, отбеляза Кузнецов. “Всъщност не е така. Ходът на коронавирусните протести по света показа, че руската държава е достатъчно гъвкава, за да отговори на предизвикателствата, което не позволява на общественото недоволство да ескалира в мащабни протести. Последният и много добър пример за това е обсъждането на закона за кодовете за достъп”, допълва той.
Когато държавата и елитът видяха пред какъв вътрешен протест и морално отхвърляне са изправени „пропуските сред масите, текстът на самия закон беше коригиран, бяха направени нови предложения, безпрецедентни в световен мащаб и очевидно харесвани от хората, “, припомни експертът на ЕИСИ.
В същото време участниците в кръглата маса се съгласиха, че всяко, дори и оправдано недоволство крие риск да бъде използвано за лична изгода. Така става, когато протестът прерасне в бунтове и се управлява в интерес на отделни групи, независимо дали са външни или вътрешни интереси.
Превод: В. Сергеев