/Поглед.инфо/ Женевските разговори потвърдиха една проста истина: ние и западняците живеем на противоположните полюси на планетата. Като че ли и тук, и там е студено, но водата във фунийките на въртопите се вихри в различни посоки. И някак си всичко е различно при тях. Каквато и държава да вземете.
Всеки, който някога е виждал американското посолство, ще разбере по-добре какво имам предвид. Винаги е цял отделен „град“, заграден с ограда, тел и охрана. В Брюксел те са захванали половината улица. В Джибути на базата имат свои американски магазини, свои супермаркети все зад същата своя ограда, собствени продукти, техен собствен McDonald's – изобщо всичко свое и за своите.
И с всичко това те идват при другите и се държат надменно и отделно, без да се интегрират, вярвайки, че могат да диктуват на всеки как да се държи и какво да прави, защото това е единственото правилно. В мисията им в Женева дори вода се сервира в прозрачни стъклени бутилки с американския герб.
А в нашата мисия има обикновени местни бутилки, закупени в близкия магазин. За нас, изглежда, основното е съдържанието, а не външната красива обвивка. Ние сме по-прости, взаимодействаме с външната среда, не се опитваме да я преработим за себе си, да я смачкаме, опитваме се с уважение да я разберем.
Сравнете Афганистан, Сирия. Как се държат нашите военни с местните и как американците. Това са напълно различни планети. И затова другите народи ни запомнят по различни начини. Може би сме по-мрачни, усмихваме се малко, но сме много по-искрени. Отново вътрешно. А при тях зад престорената им усмивка често се крие празна арогантност в уста от снежнобели зъби. Разбираме всичко и прощаваме, търпим, вярваме. Чак докато се дотърпяхме до факта, че НАТО вече е на нашите граници.
По-нататък - по класиката. Мечката се събуди, беше уморена, уморена да обяснява и убеждава. Това, което Русия прави сега, е да говори на език, разбираем за западняците, всъщност в техния стил. Твърдо, пряко в очите изисква, не отстъпва, настоява, бърза (при това обяснява и предъвква всичко отново и отново, търпеливият манталитет не може да се дяне никъде).
Започнахме да говорим както те правят, за да ни изслушат поне. Не е факт, че ще ни чуят. Още по-малко вероятно е те да изпълнят някакви задължения, ако в крайна сметка все пак поставят подписите си върху документа. Разбира се, ние сме далеч от шантажа, заплахите и санкциите.
Както каза заместник-министърът на външните работи Сергей Рябков в Женева, тези инструменти са почти всичко, което им остана, това е техният арсенал, толкова са свикнали да използват всичко това, че стана много трудно да се преговаря. Е, как да общуваме с тези, които са забравили да говорят, да водят диалог? И като няма размяна на мнения, няма и разбирателство. Това много ясно се виждаше от начина, по който журналистите отразяваха тези събития.
Западняците в един глас уверяваха, че разговорите в Женева са за ситуацията в Украйна. Те показаха видеопоредица с войници, пълзящи в снега, в окопи, кореспонденти с каски и бронежилетки, много военна техника и нагнетяваха през цялото време, че Русия вчера / днес / утре, все някога, ама съвсем скоро е на път да нападне Украйна. И доблестните американци се опитват отново да спасят Европа от нахлуването на агресора, разговаряйки с него на неутрална територия - в Швейцария.
Ние от своя страна говорихме за гаранциите, които Русия изисква от Съединените щати, за да гарантира СВОЯТА национална сигурност, защото е застрашена от чуждестранен военен алианс, който навремето си обедини редица страни срещу СССР.
Това е значително по-глобално и мащабно. На карта е посавен въпросът за по-нататъшното развитие на Русия.
А как да направите това, когато сте постоянно под прицела на оръжията и заплахите, а около вас непрекъснато се разпалват войни и революции? От наша страна никой няма да атакува никого и няма да го прави и в бъдеще, отново и отново на два езика, повтаряше Рябков (отново, за да стане по-ясно на западните журналисти, той се приспособи към тях за тяхно удобство и добро.)
За Украйна ще бъде по-добре само ако престане да нарушава правата на хората, да затваря телевизионни канали, да забранява езици и, най-сетне, Киев започне да изпълнява Минските споразумения, които са подписани и одобрени от Съвета за сигурност на ООН, обобщи Рябков.
Но британският журналист от Sky News, имайки възможността да зададе въпрос (руската делегация даде такава възможност на ВСИЧКИ, които бяха в залата без изключение), отново говори за труповете, кървавата баня и атаката на Путин срещу Украйна. Както се казва, той озвучи това, което трябваше да прозвучи в неговия ефир. След което вече не се интересуваше от отговора. Удивителен инат и нежелание да се схване същността на проблема. И е добре, ако човек искрено вярва в това, което казва. Има и такива. Те не ни харесват, не разбират и не искат да разберат. Но в живота ми като журналист имаше и такива, които също искрено лъжеха. Беше в Сирия.
Представете си степента на изненадата ми, когато работихме рамо до рамо в едни и същи точки по цял ден, говорихме с едни и същи хора, видяхме едно и също нещо със собствените си очи,ала репортажите ни излязоха толкова противоположни, че дори сравняването на черно с бяло не би било може да го опише достатъчно. Исках, разбира се, на следващия ден да ударя този автор със статива на фотоапарата или поне да попитам: защо? Но тогава си помислих: Бог да му е съдия, и неговата съвест, ако изобщо я ползва.
А ние трябва да се съсредоточим върху преговорите в Брюксел. Дори руската делегация не знае какво да очаква от тях. Какво ще измислятстоящите в една редица добре школувани европейски военни под командването на американски генерал (такава е неизненадваща традицията в НАТО – САЩ управляват алианса).Ще слушат? Ще чуват? Ще правят предложения? Ще издигат претенции? Насрещни искове?
Ясно е, че именно тази среща ще бъде ключова, тя ще даде отговор на въпроса дали си струва да се опитваме да продължим разговорите, макар и в ускорен и тежък формат, или е време просто да си вземем бележка и да забравим. Да забравим, за да направим това, което е необходимо за гарантирането на собствената ни безопасност там, където имаме нужда, без да се оглеждаме назад към различни договорки и нюанси. Ясно е, че това е дело, изискващо много грижи и средства. Но ако въпросът за самото съществуване на страната е заложен на карта, навярно не би било грях да се захванем с това дело.
Превод: ЕС