/Поглед.инфо/ - Владимир Владимирович, планирате филм за Наполеон и Александър I, за войната от 1812 г. Но това е история отпреди два века! Младото поколение възприема Великата отечествена война като нещо от далечното минало. Но най-вече ходят на кино. Тази тема ще ги привлече ли?

Исках да направя 8-сериен филм не за кино, а за телевизия и интернет. Младите хора гледат екрана на компютъра! Да научат, че след Бородинската битка войната продължава още 2 години и да погледнат навлизането на нашите войски в Париж, мисля, че ще бъде интересно за по-младото поколение. За съжаление малко се говори за това.

Днес малко хора си спомнят, че преди 1914 г., преди Първата световна война, влизането на нашите войски в Париж се празнува в същия мащаб, както сега превземането на Берлин през май 1945 г. Но първо царското правителство се сприятелява с Франция, а след това съветското правителство не иска да си спомня много за император Александър, така че Кутузов, който става главният герой на войната от 1812 г., го изтласква. Не занижавам заслугите на Кутузов, но тай далеч не е „първата цигулка“. Такава е Александър. И ми се стори важно да разкажа не само за това как нашите хора влизат в Париж, но и за двама души, които не съществуват един без друг в тази история - Александър I не съществува без Наполеон, а Наполеон не съществува без Александър I.

Единият е военен гений, лидерът на почти цяла Европа. Вторият е цар със особен характер. Александър отстъпва на Наполеон във всичко, с изключение на едно нещо - постоянство и желание да го победи, което в крайна сметка прави. Точно за това исках да направя филм. И също така - за най-големите битки от онази епоха, от която излязохме победители.

Но се оказа, че никой не се нуждае от това. Няма пари за това. Казват ни: „Хайде да направим филм за нашата история, да кажем на младото поколение какви хора сме имали, какви добри хора бяхме, да им дадем пример!“ Бих искал да разкажа историята на най-голямата ни победа, за която някак си забравихме. Но. Сега имаме ли толкова къса памет, че да помним само преди 100 години?

Може би реалностите се променят твърде бързо и драстично?

Не мислите ли, че историята се повтаря? Армията на Наполеон събира хора от цяла Европа. Цяла Европа е срещу нас! А след това европейските държави застават на наша страна. Същото се случва и през 1941 г.

Между другото, може и да не е имало война с Наполеон. В крайна сметка той ухажва сестрата на Александър, но получава отказ. И ако тя не му беше отказала, световната история щеше да поеме по друг път.

След като Сергей Бондарчук заснема "Война и мир" за тези събития, този филм се превръща в класика. Трудно е да се намери европейска столица, в която да не се споменава името на Александър I. Има Александерплац в Берлин, две улици и мост, кръстен на него в Париж. Това е велик човек, признат от света, наш сънародник! Европа го помни, но ние сме го забравили. Дори в Санкт Петербург не всеки знае в чия чест е издигната колоната в Зимния дворец, а в Москва - защо главната църква се нарича Катедралата на Христос Спасител…

Днес активно изучаваме история, снимаме много филми за съветската епоха. Такава страст към миналото няма ли да навреди?

Няма значение за кое време говорят, всичко зависи от това как говорят за това. Много от екраните намират грешки в съветската епоха: как, висите ли, всичко е било лошо, как кървавият НКВД убива всички. Такъв поглед към историята всява в младото поколение омраза към родината си, а не любов и гордост към нея. Сега често звучи: патриотичното възпитание трябва да се засили. Но възпитанието на патриотизъм е преди всичко талантлива история за това, в което искрено вярвате. Но засега те засилват това възпитание... по особен начин.

Миналата година за юбилея на Достоевски отново беше показан сериалът ви „Идиотът”. Според вас, съзвучно ли е творчеството на Достоевски с днешното време?

Във всяка епоха преобладава определен вид изкуство. В Древен Египет това е била архитектура, през Средновековието в Италия е живописта. Някога имахме разцвет на литературата. Но днес литературата, уви, е по-ниска от другите форми на изкуството. Хората започнаха да четат по-малко.

Но има неща в литературата, които са съзвучни с всяко време. Толстой и Достоевски ни говорят за вечното, за живота на човешката душа. Винаги са актуални.

И министърът на културата Владимир Медински предложи да не се товарят децата в училище с изучаването на Достоевски, защото той е твърде труден писател. Съгласен ли сте?

Това е личното мнение на г-н Медински. Разбира се, Достоевски е сложен! Но все пак е добре, ако младите хора го прочетат.

Знаете ли как се преподава литература в Древен Рим? Аз ще кажа. Има много писатели: Овидий, Вергилий, Плутарх… Младото поколение трябва да ги изучава, за да се различава от варварите по нивото на знания. Според спомените, които са достигнали до нас, включително тези на римските императори, тези, които са учили лошо, са получавали бичуване. И знаете ли, ако се съди по цитирането на тези автори от императорите, това дава плод. Същата система е съществувала в Англия. Байрон е бичуван - и израства като велик писател. Там университетите спират да бичуват едва през миналия век. И нещата веднага тръгват от лошо към по-лошо. Шегувам се, разбира се. Но е необходимо да се принуди човек да учи, да се принуди човек да запомни стихотворенията на Пушкин - необходимо е. Харесвате, не харесвате, но учете! Не забравяйте, че ще ви бъде от полза: ще го издекламирате на момичето в точното време. Съветското училище се помни не само с блага дума, казват, че в него са били с пръчка деца, строго са се отнасяли към тях. Аз и моите приятели бяхме бити. И се получи добре, доволни сме от себе си.

Говорихме за Достоевски, а ако вземем и Булгаков, "Кучешко сърце", който също снимахте. По-съобразен ли е с днешното време? Професорите Преображенски, представителите на застрашената интелигенция, все още ли ходят по нашите улици?

Булгаков е по-лесен за разбиране от Достоевски. Обичам и единия, и другия. Булгаков е много добър писател, но нивото на Достоевски е върхът на човешкия дух.

Що се отнася до героите, винаги ще има герои на бала, швондъри, точно като професорите Преображенски. Професор Преображенски е интелектуалец, а не умираща интелигенция. Какво е интелигентност? Има много дефиниции на този термин, но никой не е разбрал напълно кой е и какво представлява. Ленин също има определение за интелигенцията. Не се придържам към неговата гледна точка, но все пак: „Интелигенцията не е мозъкът на нацията, а г...”. И днес, струва ми се, има хора, които също мислят така.

Превод: В. Сергеев