/Поглед.инфо/ Ние често слушаме изтъркалото се „Който владее информацията, той владее и света”, приписвано ту на Натан Ротшилд, ту на Уинстън Чърчил. Тогава в края на краищата още са времената на знанията, на първо място сакралните, основните, философските. На тяхно място идва информацията, и колкото по-напред, толкова по-безсмислена и безпощадна.

Че как, нали в последно време информацията, или както сега е прието да се нарича – контент, е произведена толкова много, че сега човешкото съзнание трудно може да си представи нейния обем. Тук вече не се говори за съдържание, качество и значимост. Дъждът от съдържание е потопил до шия населението, което е значително по-многобройно, отколкото по времената на Ротшилд или Чърчил и не му дава шансове за качествено възприятие.

В момента обемите на цифровите данни се удвояват на две години. Към 2020 г. на земята ще съществуват 44 зетабайта данни. Такъв обем буквално обезценява информацията, превръща я в нищо, в прах, пепел, имащи нулева ценности. И тук ключов параметър ще стане системата за обработка на информация и изваждането на нужното съдържание от нея. Алгоритмът на работата с така наричаната „бигдейта” е по-важен от самата „бигдейта”, която без тези алгоритми се превръща в безсмислен, непребродим масив, непригоден за използване.

Предвид описаните тенденции към ръст пред производителите на информация, застава друг проблем: как да се накара получателя да я използва. Нали човек е способен да използва доста малко, ограничено, по днешните мащаби, количество информация.

Днешният човек, който все повече оглупява, не може да види, прочете, а още по-малко запомни много. След това той се спира, засища се, в определен момент започва да изпитва отвращение от информацията. Остава смартфона у дома, отива в гората, изтрива си профила в социалните мрежи.

Медиите още сега са принудени да се борят за вниманието на аудиторията, нали в днешния информационен свят, перифразираме Ротшилд, вселената се владее от тези, които владеят средствата за производство и доставяне на информацията до потребителя.

Единствено гаранцията, че именно нужното от поръчителя съдържание ще бъде нужно на крайния потребител, приближава този поръчител до владеенето на света. Бил той национално правителство, транснационална корпорация или религиозна секта. А потребителите на информацията ще трябва да плащат за това, че са отделили времето и вниманието си за нейното възприятие.

Медиите, работещи за поръчител, трябва да измислят начини, с чиято помощ да се застави употребата на един или друг материал – статия, сюжет или друго съдържание в интерес на поръчителя, който, естествено, ще бъде длъжен да си плати за това. А след като и потребителят наистина ще разчита на част от тези пари, за заплащането че си губи времето, употребявайки цялото това информационни изобилие. Нали възможностите за неговото осмислено потребление не са големи.

Поръчителят плаща за крайната цел – въздействието върху потребителя, значи за управлението му. Резултатът е, че потребителят на информацията действа така, както е нужно на поръчителя: купува нужния продукт, услуга, мисли по правилния начин, формира нужната система за оценка, критерии за оценяване, поръчаното поведение, ценностна система. Потребителят на информация така става такъв, какъвто е нужен на поръчителя.

Разбира се, има и изключения – умението самостоятелно да се мисли, да се усещат противоречията, действието напук, мотивацията от противното, други девиации и прочее хулиганско поведение. Но до голяма степен поръчителят се интересува от поведенческата „бигдейта”, масовите типични реакции, статистическото поведение, формирането на общественото мнение в мащабите на страните, цивилизациите, цялата планета. Който има възможност да формира глобалното обществено мнение, той и владее света – така именно днес трябва да изглежда лозунгът на Ротшилд/Чърчил.

Разбира се, населението на планетата далеч не е равномерно. И понятието „информационно общество” далеч не се отнася до всички региони. Засега, ще ви отговорят глобалистите. А и тези, които не пасват в западния постиндустриален, постмодернистки мрежов информационен модел, не са наред, ще кажат те.

Има еталон – съвременното западно общество като абсолютен, универсален човешки опит, а също така има и това, което не му съответства, тоест не е съвсем цивилизовано. Британският икономист Джон Хобсън така и пише: „Има Цивилизация – това е Западът, има диваци – това е Не-съвсем-западът, има и варвари – това съвсем не е Западът, към който те дори не се стремят”.

Такава е логиката на Запада, претендиращ за световно господство. Значи, това е и логиката на основателните поръчители на информационните процеси и продукти. И за да успеят с помощта на информацията да формират нужния глобален (това е цел), цивилизован (така ще се вижда), развит (от негова гледна точка) за Запада тип човек, трябва да се създаде система за глобално информационно покритие. Която да препредава съдържание, създадено (което е най-важното) на езика на Запада.

Тук, разбира се, това означава английски, като език на цивилизационното възприятие, определените кодове и критерии за оценка. Какво е добро и какво е лошо - но само от гледна точка на Западната цивилизация. Как да действаме в една или в друга ситуация - но само както е прието на Запад. Какво да облечем, слушаме, какво да играем, какво да ядем, какви марки да консумираме, как да отглеждаме деца, да формираме сексуално поведение, в какво да вярваме - Западът дава стандарт, налага информация и след това изисква изпълнение и подчинение.

Ако имаме различен поглед или различна ценностна система - диагнозата е една: все още не сме достатъчно развити и цивилизовани, и трябва да работим с повече информация – да четем западната преса, да гледаме холивудски филми, да слушаме западната музика. Е сега разбрахте ли как трябва да реагирате, живеете, осмисляте нещата? Добре, продължавайте да бъдете в смисловото пространство на еталонното човечество. Но не си и помисляйте да се съпротивлявате на това. Защото първо ще бъдете подложени на информационен натиск, а след това ще долетят бомбардировачите на НАТО и „много умните” и цивилизовани ракети „Томахоук”.

Информационният суверенитет в днешния свят е възможността да имаш собствена, а не западна система за интерпретация, собствени медии, които да говорят не на езика на Запада, произвеждайки съдържание, пасващо на глобалисткия модел, а не на езика на собствената цивилизация, народ, държава. Тук именно и възниква основният проблем. Нали веднъж, след като журналистът, авторът, наблюдателят, започнат да дават смислова алтернатива на Запада, използвайки друг, собствен език, те веднага биват заклеймени като „нецивилизовани”, „варвари” и нататък - нюансирани в зависимост от контекста на подобните епитети.

Най-важното - информационният суверенитет означава суверенитет на тълкуванията: анексиране или присъединяване; външна агресия или гражданска война; химическа атака или индивидуална провокация. И така във всичко. Кодовете, знаците, семантичната матрица са техни или наши, свои и чужди, следователно вие сте приятел или враг, „цивилизован“ или „варварин“.

Информационно суверенен е този, който има способността да тълкува информацията въз основа на своите си семантични кодове и да прави това в свой собствен интерес. Тоест да не се използва внесена или наложената система от стойности, а самостоятелно да определя собствената координатна система на ценности и информационен език, на който да се осъществява тълкуването.

Западът създаде монопол на смисловите кодове. Сега как трябва да се разбират едни или други събития е производно от западното разбиране. Повечето медии говорят на западен език, дават западни интерпретации и не са суверенни в своя избор, под заплахата от маргинализация от страна на потребителите на информация. Те, на свой ред, вече са привикнали именно на западната трактовка.

И в тази война на информационен, политически и цивилизационен суверенитет, за правото да бъдеш себе си , да имаш своя история и собствена преценка не е достатъчно просто да се откажеш от чуждия език. Трябва да си спомниш, да имаш, да създадеш собствен. А това е значително по-сложно.

Превод: В.Сергеев