/Поглед.инфо/ Това изобщо не е теоретичен и философски дискурс, а въпрос на практическото оцеляване на човечеството като цяло и на всеки от нас поотделно.
Като начало, отговор-твърдение - проектът за глобализацията, осъществяван през последните няколко десетилетия, изначално беше нежизнеспособна конструкция. Или по-скоро: тя не е жизнеспособна, защото предполага идеална система в идеален свят.

На практика често ли се срещат идеали? Хора, системи, социални явления, учения, поне идеологии? Прекрасни във всичко, без недостатъци, перфектно балансирани и без „втора страна на монетата“? Мисля, че не са много, освен може би вселената и онова парче от нея, което е по-близо до нас - заобикалящата ни Майка Природа, която обаче не е плод на човешките ръце.

И така, глобализацията приема определена идеална картина на света, където няма никакви граници за производствени и потребителски вериги. На тази картина всички процеси са оптимизирани, независимо от географията и други местни особености и се подчиняват на идеалните закони на пазара, като се вземат предвид баланса на търсенето и предлагането, а вътре - само цената на всяка връзка и нищо повече.

Именно погрешното мнение за далечната от идеалното реалност е, според мен, основната причина, която днес зачерква ерата на глобализирания свят. Причината, следствие на която ще има (и вече започва) радикално преразпределение на цялата цивилизация, която, опитала всички „прелести” и несправедливости на световното разделение на труда, не се съгласи с настоящия подход и пристъпи към демонтиране на съществуващата система, проактивно установявайки граници и бариери, до физически реални огради.

Какво трябва да се отбележи тук: ако нямаше COVID-19, той трябваше да бъде измислен. Тоест, ефектът, който произведеният вирус директно показва, че светът вече е стигнал до ръба и е узрял за системен преход. И тук трябва да разберем: старата остаряла система никога не напуска доброволно, глобализацията не признава поражението си дори в момента на кулминацията и няма да пожелае сама да еволюира. Нейната съпротива ще се увеличи само, което, както се оказва, просто предизвиква обективната необходимост от спусък под формата на шумно събитие, което излиза от привичните наложили се рамки.

Тук не говорим за „идеална буря“, последвана от срив на различни индекси, дори надвишаващи критичните нива. Глобализацията отдавна се адаптира към подобни смущения, усвоявайки ги и ги превръщайки в печалби. Необходимо е нещо необикновено, способно бързо да се разшири до космически пропорции, превръщайки се в „идеално цунами“.

Напомням също: преди появата на COVID-19 вече имаше няколко несистематични „изненади“, които бяха доста силни и имаха много сериозна възможност за „победа“, но не успяха да надхвърлят мащаба от гледна точка на последствията, което е напълно закономерно: ситуацията не е узряла. Имаше епидемии и пандемии, имаше подем на международния тероризъм, местни войни с пряко и косвено участие на големите сили, имаше мащабни климатични аномалии и всичко това беше съпроводено от сериозно информационно покритие.

На този фон през 21 век няколко големи световни лидери се появяват наведнъж, съвсем откровено, заявявайки, че международната система не ги устройва и че е необходимо коренно да се промени. Всъщност всички тези явления вече са поставили бомби със закъснители под глобализацията, въпреки че всяка от тях е различна. И едва тогава, когато ситуацията узря, се появи някакъв тайнствен коронавирус, който започна буквално да „поглъща“ световната карта и всички бомби със закъснител незабавно започнаха да се взривяват. В резултат на това, пандемията обективно и естествено имаше по-голямо влияние върху световната икономика от срива на пазарите и безпрецедентния спад на цените на енергията, които се превърнаха от причини в банални последици.

В заключение отбелязвам: почти невъзможно е да се предвиди подробно развитието на събитията, съдържащи плетеница от изключително противоречиви явления. Нито специализирано образование, нито познаване на факти, нито дори вътрешната помощ. От време на време се появяват нови имена, които уж предсказват определена криза и имената им са безброй. През 2017 г. научих, че кризата през 2008 г. е била предсказана от някой си инвестиционен мениджър Питър Шиф, а след това и от икономическия анализатор Джеси Коломбо. И това, въпреки че преди имаше само едно име - Нуриел Рубини, който беше безпощадно цитиран и продължава да се цитира досега.

Всичко това обаче е от нулева значимост, когато предстоящата повратна точка е увиснала във въздуха, неусетно създавайки психологическо напрежение в цялото общество, където и да се намира. Напрежението, което периодично експлодира атмосферата по някаква незначителна причина, както стана в Чили заради увеличението на цената на метрото със стотинки, което доведе до повече от дузина човешки жертви.

Още през 2011 г. в статията „Пътят към никъде“ написах тези редове:

1. Процесът на глобализация естествено започна да достига своята граница, ограничена, ако желаете, от естествените географски граници на земната цивилизация. Точно както навремето националните икономики достигат своите национални граници, в които им става тясно, а след това последва разширяването им, чрез експанзия извън тези естествени ограничения.

2. Тъй като досега наистина не е измислено нищо за разширяване на границите на Земята, възниква търкане на кръстовищата на глобалните интереси, които се развиват в разгорещени конфликти. Това не може да се избегне, тъй като чисто и просто „джинът се е освободил от бутилката“ и в същото време онази част от човечеството, която е проводник на процесите на глобализация, е убедена на генетично ниво, че е права. И въпреки че тази част е малцинство, тя, за съжаление, притежава най-мощните въоръжени сили, добавящи и увереност в своята правота.

3. Измина достатъчно време за регионите, налапали куката на „универсалните ценности“, да разберат, че са били чисто и просто измамени. Населението, живеещо в тези региони, съставлява огромното мнозинство от човечеството, което поставя под въпрос способността на малцинството да спечели евентуалната ожесточена конфронтация.

4. Посоченото по-горе съмнение тласка процеса на глобализация към трескаво търсене на изход от безизходицата. Тъй като технологичният прогрес е органичен инструмент на глобализацията, естествен изход се вижда в няколко посоки, неразривно свързани с технологията:

- максимално ускоряване на разширяването на границите на Земята чрез космическо проучване. На първия етап - наблизо - към Луната и Марс;

- тъй като човешкото тяло не е пригодено за живот в космоса, се правят усилия за създаване на изкуствено копие, като се използват материали, устойчиви на космическите въздействия;

- паралелно с това се провеждат мащабни експерименти за предстоящото намаляване на населението на Земята. В тези експерименти участват цели клонове: фармакология, заедно с медицината, селското стопанство, съчетано с хранителната промишленост, големите международни финансови корпорации и хуманитарните институти. Използваните от тях механизми и технологии са обсъждани подробно.

Превод: В. Сергеев


Източник: Око планеты


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели