/Поглед.инфо/ Независимо дали книжата, изтекли онлайн от испанския вестник “Ел Паис”, са истински отговор на САЩ и НАТО на руските предложения за сигурност, или просто поредната измислица на жадни за сензации журналисти, от самото начало беше ясно, че случаят е напълно безнадежден от практическа гледна точка. И че няма да работи да се гради нова Ялта, без да се разбият световните сили на агресия, както беше в навечерието на Ялта през 1945 година.
Поради елементарната причина, че силите на агресията, тоест Западът като цяло, не се смятат за толкова слаби, че да им остава единствено да се съгласят да изоставят своите експанзионистични планове. И е невъзможно да се убедят в обратното само с думи.
Във всеки случай такива прецеденти в световната история не е имало. И всички големи мирни договори и преразпределения на планетата са направени едва след поредната голяма битка, по време на която е напълно изяснен балансът на силите и остава само да се подпишат съответните документи на тази основа. Уви, така работи светът. Така винаги е било и винаги ще бъде.
Това изобщо не означава, че Русия е постъпила неправилно, като е отправяла предложения на Запада за гаранции за сигурност и е чакала официален отговор. Точно това трябваше да се направи. Защото така или иначе говорим за много сериозни неща и важни последствия за целия свят. И да се запасите с подобни документи, дори имайки предвид поредния Нюрнбергски процес срещу враговете на човечеството, в никакъв случай не е излишно.
Да предположим обаче, че изтеклото в испанския вестник не е изобретение на вестникарите. Вероятността за това е доста голяма. Не напразно Сергей Лавров, който добре познава западните обичаи, каза, че подобно изтичане няма да закъснее. В случая това потвърждава очевидния факт, че по принцип няма за какво да се говори с настоящите западни лидери. Да вземем например искането за изтегляне на руските войски от територията на Крим – неразделна част от територията на Русия. Със същия успех Западът може да поиска от руската армия да предаде всички оръжия, с които разполага.
Тоест това изобщо не е разговор. Особено не основата за каквито и да било преговори. Виждаме поведението на разпасал се простак, който е убеден, че е „главният в района”, а останалите са длъжни да треперят, когато се появи.
Това е положението днес. Разбираемо е и защо Западът се държи по този начин. Защото, колкото и смешно да звучи, той няма къде да отстъпи. След изтеглянето на западната коалиция от Афганистан тя почти подписа морална и психологическа присъда в очите на целия свят. Ако след това те все пак се съгласят да спрат да се движат на изток в Европа, връщайки НАТО към границите от 1997 г., отказвайки да разположат каквито и да било ударни оръжия по границите на Руската федерация и затваряйки „украинския въпрос“, останалата част от света може да изтрие своите крака на такава Америка.
Тоест за тях това е като смърт. Особено като се има предвид западният навик да се живее за сметка на останалия свят. И всеки, който не е съгласен с това, трябва да бъде приведен към подчинение, а не да се възмущава по никакъв начин. Приблизително както каза представителят на Русия в Съвета за сигурност на ООН Василий Небензя на 31 януари по време на празното „обсъждане“ на украинската тема, наложена от същите Съединени щати:
“Маневрите на Съединените щати около свикването на днешната ни среща са особено неадекватни и лицемерни на фона на факта, че именно американците имат рекордни нива на военно присъствие извън тяхната територия. Американските военни, съветници, оръжия, включително ядрени, често се намират на хиляди километри от Вашингтон. Да не говорим за факта, че военните авантюри на САЩ отнеха десетки и стотици хиляди животи на граждани на онези страни, в които те носеха своята „свобода и демокрация“. Съединените щати многократно, включително през последните години, са използвали сила срещу други държави без разрешението на Съвета за сигурност на ООН. Те имат едностранни санкции и принудителни мерки в арсенала си, заплахи, с които се опитват да принудят всички да се съобразяват, като присъда от някакъв върховен съд. Според американски експерти 84 от 193 страни членки на ООН са били подложени на американска окупация или агресия в една или друга степен. И в 191 страни през XX-XXI век, по един или друг начин, са били разположени американски войски. Според публично достъпни данни САЩ поддържат около 750 военни бази в повече от 80 държави по света. Общият брой на американските войски, разположени в чужбина, е 175 000 души. От тях повече от 60 хиляди в Европа. Обемът на военния бюджет на САЩ през 2020 г. възлиза на 778 милиарда долара, докато руският е 61 милиарда долара. Това е 12 пъти по-малко.”
От своя страна Русия е изправена пред заплахи от такъв мащаб, с които е невъзможно да се примири, освен ако това не бъде направено от преки агенти на Запада, които odпредадат страната, но това е малко вероятно.
Съвсем очевидно е, че най-широките „прозорци на уязвимост“ на Русия, оставени от Запада за по-нататъшно „Drang nah osten“, от които духа влажен гробен вятър, трябва или да бъдат затворени, или кротко да изчакат времето, когато ситуацията узрее Западът се възползва от момента да забие нож в Русия. Руският президент Владимир Путин популярно обясни как това може да се случи в близко бъдеще на 1 февруари:
„Сега, казват те, следващата стъпка е Украйна, тя трябва да бъде приета в НАТО. Слушайте внимателно какво имам да кажа. Всъщност в доктриналните документи на самата Украйна пише, че те ще върнат Крим, включително и с военни средства - не това, което казват на обществеността, а е записано в документите. Представете си, че Украйна е член на НАТО: натъпкана е с оръжия, има модерни ударни системи, както в Полша и Румъния и започне операции в Крим, сега дори не говоря за Донбас. Това е суверенна руска територия. Въпросът е затворен за нас в този смисъл. Представете си, че Украйна е страна от НАТО и започва тези военни операции. Трябва ли да се борим срещу НАТО? Някой мислил ли е за това? Изглежда не".
Днес виждаме как точно пред руския праг се полива с милитаристични сокове режим, който съществува единствено, за да унищожи Русия. Виждаме как той все повече се напомпва със западни оръжия. И не е далеч денят, когато ще бъдат премахнати последните ограничения за оборудване на киевските банди с всякакъв вид военна техника. А тежките въоръжения на НАТО ще се вливат в Украйна в непрекъснат поток – от съвременни бойни самолети, надводни кораби, подводници до танкове и ракетни установки.
Тоест ще се създаде военен потенциал, който е напълно достатъчен не само за локални гранични конфликти, но и за голяма война с Русия, към която Западът със сигурност ще се включи по един или друг начин. Защото Западът има свой собствен и много голям интерес да премахне геополитическия трън, в който е за него Руската федерация.
С оглед на гореизложеното, ние, за съжаление, нямаме основания да твърдим, че времето работи за Русия. Но има повече от достатъчно причини да мислим за уместността на принципа „Отлагането е като смърт!“.
Превод: В. Сергеев