/Поглед.инфо/ През последните дни се изясниха контурите на енергийния фронт в конфронтацията между Русия и Запада. В началото на май “Газпром” най-накрая влезе във войната със санкциите, като постави извън закона своите дъщерни дружества в Германия, които преди това станаха обект на външно управление от германското правителство. От 11 май тези компании - дистрибутори, оператори на газопроводи и газови хранилища - не са получили руски ресурс. Така монополистът анулира стойността на всъщност конфискуваните от него активи.
Още по-интересно се развива ситуацията с транзита на руски газ към ЕС. Двата основни маршрута - през газопровода “Ямал-Европа” и украинската газотранспортна система - се сринаха. Още през март Варшава обяви отказа си да купува руски газ от 2023 г., надявайки се да компенсира загубите чрез американския ВПГ, идващ през терминала в Свиноуйсце, както и да реверсира доставките на газ през същия газопровод “Ямал-Европа” от Германия и Франция. Доставките за Полша обаче спряха още в края на април поради отказа да се плаща за газ в рубли.
А на 11 май транзитът на газ през Полша също спря поради налагането на руски санкции срещу компания “ЕвроПол Газ”, която притежава полския участък от газопровода “Ямал-Европа”. Това решение също беше взето предсрочно: транзитът на газ през полския участък на газопровода “Ямал-Европа” трябваше да спре от третото тримесечие на тази година - “Газпром” не резервира капацитета на полския участък от газопровода след второто тримесечие .
Още преди събитията в Украйна Полша активно се противопостави на изпълнението на проекта „Северен поток 2“, надявайки се да се превърне в основен газоразпределителен хъб в Европа поради преминаващия през нея газопровод и наличието на голям терминал за приемане на ВПГ. Сега Полша загуби не само транзита, но и доставките на руски газ за собствени нужди. В краткосрочен план в полза на Варшава играе голямата, в сравнение със средния европеец, заетост на собствените газови хранилища. Този коз обаче ще върши работа единствено ако сегашните доставки на газ за страната останат на същите нива, което е малко вероятно, като се има предвид, че в Европа надвисва призракът на газов дефицит.
От 12 май трудности възникнаха и в украинския участък на газовия транзит, който досега нямаше видим ефект от военните действия. Операторът на украинската ГТС, позовавайки се на факта, че една от двете газоизмервателни станции ("Сохрановка" в Луганска област) е под контрола на руските въоръжени сили, спря преминаването на газ през нея. “Газпром” отказа да прехвърли загубените обеми газ в друга посока, като последва заплаха от намаляване на транзита на газ през Украйна с 30%. Изненадващо спокойната реакция на “Газпром” към инициативата на украинската страна предполага, че тази ситуация се възприема от двете страни като печеливша. Украйна отказва вече платения транзит под предлог за форсмажорни обстоятелства, Русия получава извинение да намали изпомпването на газ към ЕС.
На фона на блокирането на тръбата “Ямал-Европа” и заплахата от значителен спад на транзитните обеми през украинската ГТС от Швейцария идват интересни новини. По-точно от швейцарския кантон Цуг, където е регистрирана компанията-оператор на “Северен поток-2”. Така на 10 май стана известно, че съдът спря производството по несъстоятелност на дружеството до 10 септември, като същевременно му осигури пълна защита от искове на кредиторите. Замразеният проект за газопровод по дъното на Балтийско море може неочаквано да бъде съживен по инициатива на Европейския съюз, в случай че транзитът през съществуващите тръби спре.
Има объркване и на петролния фронт. Шестият пакет от санкции на ЕС срещу Русия, който се очаква в края на април, е в застой. Причината е несъгласието на страните-членки по ключов въпрос: налагането на ембарго върху руския петрол. Най-твърдият противник на ембаргото, Унгария, обяснява решението си с липсата на план в ЕС за компенсиране на Будапеща за загубите, свързани със спирането на доставките. До голяма степен зависими от руския петрол, Словакия и Чехия също се противопоставят на ембаргото, но от по-мека позиция, настоявайки за себе си отлагане на влизането в сила на това решение. В същото време става все по-ясно, че непълното ембарго просто ще създаде конкурентно предимство за реекспорта на руски петрол от онези страни, които могат да избегнат ефекта от забраните.
Онзи ден британският “Файненшъл Таймс”, позовавайки се на проекта за енергиен преход на ЕС, съобщи, че гарантирането на енергийната независимост на Европейския съюз от Русия ще изисква допълнителни 195 милиарда евро през следващите пет години. Нещо повече, това са само преки разходи, свързани със спиране на доставките, които не включват многократно по-високите разходи, които трябва да бъдат насочени към изграждането на нови терминали за ВПГ, инвестиции в зелен водород и други проекти за диверсификация на енергийните източници. С бързо влошаващата се икономическа ситуация в ЕС, едновременното водене на санкционна война с Русия и осъществяването на скъп енергиен преход може да бъде трудна задача.
Що се отнася до Русия, спадът в доставките на петрол и газ за ЕС досега беше повече от компенсиран от покачващите се цени. Така според “Блумбърг” , позовавайки се на доклад на Международната агенция по енергетика, от началото на 2022 г. Русия е увеличила приходите си от петрол с 1,5 пъти. Ако по една или друга причина излишният ресурс не успее да бъде продаден на азиатските пазари, можем да говорим за намаляване на производството, което, както знаете, не може да бъде възстановено бързо. Такъв сценарий може да доведе до глобален енергиен недостиг в дългосрочен план, а това е вид ядрено оръжие в икономическата война.
Превод: В. Сергеев