/Поглед.инфо/ В чуждестранната литература по история на Втората световна война, включително в японската и американска литератури, почти не се споменава за факта, че през лятото и есента на 1941 г. милитаристка Япония активно се подготвя за нападение срещу Съветския съюз. И изобщо нищо не се казва за плановете Япония да влезе във войната на страната на нацистка Германия през 1942 г. Причината за това е желанието да се „докаже“ неутралитета на Япония, който тя се задължава да спазва съгласно споразумението със Съветския съюз от 13 април 1941 г. А това от своя страна се използва, за да се обвини Москва, че е нарушила Пакта за неутралитет с Япония през август 1945 г. и „завзема местните японски територии“. Документите и фактите опровергават създателите на подобни версии.

Атаката от декември 1941 г. от японската ескадрила срещу военноморската база на ВМС на САЩ в Пърл Харбър и началото на Тихоокеанската война не означават, че японското военно и политическо ръководство е изоставило плановете си за атака срещу Съветския съюз. Просто насрочено за 29 август 1941 г., атаката срещу източните райони на СССР е отложена за пролетта на 1942 г.

Въпреки това мощното контранастъпление на съветските войски край Москва през зимата на 1941-1942 г. принуждава Токио да анализира по-сериозно перспективите за съветско-германска война и шансовете за превземане на Източен Сибир и съветския Далечен изток „с малко кръвопролитие“. На 15 януари 1942 г. японският император Хирохито изисква Хаджиме Сугияма, началник на Генералния щаб на армията, да докладва за резултатите от съветската контраофанзива. В доклада си генералът отбелязва: „СССР, запазвайки около 40 процента от индустриалната си мощ, последователно възстановява производството и не бива да го подценяваме“. Тогава, на 22 януари, отговаряйки на въпроса на императора за времето на операциите срещу СССР, Сугияма заявява, че според него „в момента, преди лятото на тази година, не е препоръчително да се провеждат настъпателни операции на север. " Въпреки това подготовката на сухопътните войски на империята за действия срещу Съветския съюз продължава. Въпреки избухването на войната на юг, японският флот запазва групировката от сили, създадена за военни операции срещу СССР. Те са консолидирани в 5-ти флот, който е базиран в района на северното пристанище Оминато.

Японските войски, разпределени за войната в Съветския Далечен изток и Сибир, не са включени в плановете за войната на юг. В контекста на войната срещу САЩ и Великобритания и продължаването на активните военни действия в Китай Япония запазва до 40 процента от поделенията на сухопътните войски за войната срещу СССР. Те са разположени близо до съветските граници в Манчжурия, Корея, Сахалин, Курилските острови, както и в метрополията. Около 50 процента от пехотните дивизии, 75-80 процента от кавалерийските части, около 65 процента от танковите полкове, половината от артилерията и авиацията на сухопътните войски са разпределени за участие във войната на север.

В момент, когато японската ескадрила на самолетоносачите вече тайно напредва към Хавайските острови, на 3 декември 1941 г. императорският щаб изпраща заповед № 578 до Квантунската армия, в която се казва: „Да предостави на Империята ресурси и създаване на нов ред във Велика Източна Азия реши да започне война със САЩ, Великобритания и Холандия. Предвижда се бързо извършване на настъпателни операции във важни райони на юг и същевременно разрешаване на китайския инцидент (така Япония нарича войната, отприщена в Китай през юли 1937 г.), като същевременно не се допуска война с Русия”. Към заповедта е приложена Директива №1048, в която е поставена задачата на Квантунската армия: „В съответствие с преобладаващата обстановка да се засили подготовката за операции срещу Русия. Бъдете готови да започнете военни действия през пролетта на 1942 г.”

Войната на юг, която трябва да се води предимно от силите на флота, не трябва да има сериозно влияние върху продължаването на военните действия в Китай и подготовката за война със СССР. С настъпването на „благоприятен момент“ на север японското командване не изключва възможността за война на два фронта. В същото време се смята, че основната посока ще бъде не южната, а северната посока.

Според плана на японския Генерален щаб решението за нападение на СССР трябва да бъде взето през март, а военните действия трябва да започнат през май 1942 г. На 10 януари 1942 г. е издадена Директива №1073, с която се нарежда на северния фронт да се изпратят части, освободени след операции на юг. В изпълнение на тази директива през първите месеци на 1942 г. японското командване подсилва Квантунската армия с две допълнителни дивизии, довеждайки нейната численост до 1,2 милиона войници и офицери.

Президентът на САЩ Франклин Рузвелт предупреждава за възможността от неизбежна японска атака срещу СССР. Съветският посланик във Вашингтон Максим Литвинов телеграфира на Москва на 12 март 1942 г.: „Американското правителство е получило информация, че Хитлер оказва усилено натиск върху Япония, за да съвпадне атаката ѝ срещу нас с пролетната му офанзива, на което Япония отговаря, че трябва да се премести нейните войски от Малая и Бирма.”

Информацията, че Германия полага големи усилия да въвлече Япония във войната срещу СССР, идва в Кремъл и от други източници. Наред с това обаче имаше доста надеждна информация, че „сътрудничеството на Япония с Германия далеч не е перфектно“. Докладът на японския министър-председател Хидеки Тоджо, началника на Генералния щаб на армията Хаджиме Сугияма и началника на Главния военноморски щаб Осами Нагано до императора от 13 февруари 1942 г. „За политиката спрямо СССР в съвременни условия“ говори за необходимостта от „по-нататъшно засилване на сътрудничеството с Германия и Италия“. Въпреки това е препоръчано „да се положат усилия, за да се гарантира, че по време на операции срещу районите на южните морета по всякакъв начин да се избегне война със СССР“. Докладът също така отбелязва: „Тази политика, разбира се, изобщо не означава отказ от провеждане на подходящи военни приготовления срещу СССР. Необходимо е да бъдете в пълна готовност за военни действия, за да спечелите решителна победа в най-кратки срокове”.

Предупрежденията на американците се основават на достоверни разузнавателни данни. Според изчисленията на японското командване шансовете за успех във войната срещу СССР до голяма степен зависят от това дали далекоизточните дивизии ще бъдат прехвърлени на съветско-германския фронт в европейската част на Съветския съюз. Тези надежди обаче не се оправдават През февруари 1942 г. разузнавателният отдел на Генералния щаб на армията представя данни, според които „прехвърлянето на съветските войски от изток на запад не води до отслабване на групировката на Червената армия, попълнена за сметка на местните резерви“.

Още през юли и август 1941 г. няколко стрелкови бригади са прехвърлени от Далечния изток на западните фронтове. Тогава това е малка част от силите на Далекоизточния фронт. Въпреки това, тъй като ситуацията в московско направление се влошава, въпреки опасността от японско нахлуване, Щабът на Върховното командване е принуден да прехвърли значителни сили за защита на столицата. През лятото-есента на 1941 г. са прехвърлени 12 стрелкови дивизии, 5 танкови дивизии, 1 моторизирана дивизия, общо 122 хил. души, повече от 2 хил. оръдия и минохвъргачки, 2209 леки танка, над 12 хил. коли, 1,5 хил. трактори и трактори .

Подобна ситуация се повтаря през лятото на 1942 г., когато германците започват настъпление по южния фланг със задача да достигнат Волга и да превземат Сталинград. Тогава отново се налага помощта на Далечния изток и Сибир. През юли-септември 1942 г. 11 дивизии от Далечния изток и Сибир са прехвърлени в Сталинград.

Трябва да се отбележи умелата дейност на командващия Далекоизточния фронт генерал от армията Йосиф Апанасенко. Той решава да постави нови полкове и дивизии вместо корпуси и формирования, напускащи на запад, и под същите номера, което подвежда японците, които следят отблизо преразпределянето на съветските войски, опитвайки се да установят момента на най-голямото отслабване на Далечния Източен фронт. Според изчисленията, които съществуваха в японския Генерален щаб, военните операции срещу СССР трябва да започнат с намаляване на съветските дивизии в Далечния изток и Източен Сибир от 30 на 15, а авиацията, бронетанковата, артилерията, кавалерията, инженерната, железопътни и други звена с две трети.

Мерките, предприети от генерал Апанасенко, затрудняват японското разузнаване да установи действителния размер на Далекоизточния фронт и наличието на техника и оръжие в него. Въпреки това надеждата, че в критична ситуация съветското командване все пак ще прехвърли по-голямата част от далекоизточните войски на съветско-германския фронт, се запазва .

Превод: В. Сергеев