/Поглед.инфо/ През последните нервни месеци, когато Русия всеки ден е обвинявана, че почти е нападнала Украйна (жалко, че самата Русия не е наясно с подобни намерения), в социалните мрежи стана модерно да се призовава за мир, срещу войната и т.н.

Публикаците се пишат по схемата "войната е ужасна, атаката на Русия срещу Украйна ще бъде гарантирана катастрофа за Русия, така че се надяваме, че под международен натиск ще бъде възможно да се избегне конфликт"... Това гарантирано ще събира харесвания, кликвания и споделяния през тези седмици – защото всички са за мир, разбира се.

На въпроса на журналистите: „Ако Украйна бъде нападната от Русия, какво ще стане с нея?“ същият този президент на САЩ Джо Байдън, ежедневно отговаря, като споделя непременни и все нови версии на санкции.

Но по някаква причина никой не задава също толкова важния въпрос: А ако Украйна използва оръжията, с които сте я напомпали, и започне атака срещу Донбас, тогава какво ще стане с нея?

Когато зададох този прост въпрос в социалните мрежи, получих предсказуемото: „Така значи, Украйна може да прави каквото си иска на своя територия“. При това позицията дойде тъкмо от онези хора, които изглеждат с най-добри намерения и се борят за мир. Тоест „добронамерения антивоенен патос“, всички тези „призиви за мир“ всъщност се превеждат не като „нека в никакъв случай няма война“, а като „нека Украйна превземе Донбас“.

Тоест „благонамерения антивоенен патос“ предполага не хиляди цивилни жертви, а по-скоро десетки хиляди.

В проекта на RT „Децата на войната“ историята, която ме потресе най-много, е историята на семейство, което кара леката си кола с издигнат бял флаг, опитвайки се да стигне от едно село до друго, по-безопасно. По колата е воден прицелен огън. А раненото момиче е седяло цяла нощ над мъртвото тяло на загиналата си майка.

Това е "добронамерената антивоенна реторика" – модел 2022 г.

Има ли право на съществуване такава гледна точка? Естествено, има. Само че тогава не се правете на противник на войната и борец за мир, а честно си признайте: „Аз отстоявам победата на Украйна и десетките хиляди цивилни трупове не ме притесняват по никакъв начин, защото не харесвам тези хора, които при ковфликт ще се превърнат в десетки хиляди трупове.

Нещо повече, подобна реторика трябва автоматично да бъде придружена и от, например, безусловна подкрепа за всички действия на Русия в първата чеченска война или действията на Сърбия в Косово.

В същото време, повтарям, това няма нищо общо с никаква антивоенна реторика.

Антивойната не означава „наша победа“ (в случая на средностатистическия „благонамерен антивоенен патос“ това означава Украйна). Антивойната е липса, или поне минимум трупове, ако се случи нещо. Дори и несимпатични за вас лично трупове, които "сами са си виновни".

В същото време реалните, истинските антивоенни инициативи на фона на потенциално кликващите добронамерени публикации в социалните мрежи звучат много неприятно, прагматично и не героично и най-важното неминуемо водят до куп негативни коментари в стил „пропагандни глупости“, „сама Русия е виновна“, „кървавият режим трябва да бъде унищожен“, „това е друго“ и т.н.

Ако наистина сте благонамерен противник на войната, първо, би си струвало да се започне истинско разследване на световната измама с „Русия ще атакува Украйна“, но това може би няма да стане през следващите десет години - освен ако, разбира се, не се случи нов WikiLeaks.

Второ, може да се препрочитат последните предложения на Русия към САЩ за взаимни гаранции за сигурност, например за неразширяване на НАТО на изток. Прочетете отново и последните споразумения от Минск и се застъпете за тяхното изпълнение.

Подкрепете инициативи, насочени към минимизиране на загубата на живот (добре, поне на цивилните). От всички страни, и при това без да се делят тези, които са лично несимпатични за вас. Започнете от приемането на ситуацията такава, каквато е. И в която няма просто решение.

О, да, и ето още нещо. Ако подхващате реториката „Украйна е свободна да извършва всякакви действия на своя територия и да се отнася към жителите на тези територии, където води действията си, както желае“, не се сърдете ако един ден на територията на която и да е страна вас физически ви натикат в бетона, а после кажат – да, така се случи. Та вие нали това отстоявате?

Превод: ЕС