/Поглед.инфо/ Интервю на Евгени Рушев със Закари Кек, дадено специално за Поглед.инфо.
Закари Кек е американски анализатор и политолог. В момента работи като изследовател в Belfer Center for Science and International Affairs, част от Kennedy School, Харвард. Той е бил редактор в списанията The National Interest и The Diplomat. Нееднократно статии на Кек са били превеждани в Поглед.инфо.
Евгени Рушев: Как вие бихте дефинирали националния интерес на САЩ в няколко изречения?
Закари Кек: Главният национален интерес на САЩ, както за повечето нации, е да пази американския народ и осигурява напредъка на техния икономически интерес. Има дебат относно това какво е нужно, за да се постигнат тези цели. Например, колко важно е разпространяването на демокрацията и промотирането на човешките права спрямо тези национални интереси? По мое мнение, защитаването на американския народ изисква запазването на регионална хегемония в Западното полукълбо и възпирането на възможната поява на хегемон в Азия, Европа и Близкия Изток, както и други неща, като контрол върху оръжията и неразпространение на ядрени оръжия. Промотирането на икономическите интереси изисква по-широки цели, като ограничаване на регионалните конфликти, запазването на свободата в моретата, напредъка на либералния икономически ред и много други въпроси.
Евгени Рушев: Каква е ролята на геополитиката в днешния модерен свят?
Закари Кек: Геополитиката остава централна в международните отношения. Това е видно от многото примери в днешния свят. Например, как САЩ, макар да са по-велика сила, не могат реалистично да се борят с руското влияние в Украйна. Също така е видно от начина, по който стана инвазията на САЩ в Ирак през 2003 година, завърши с възхода на Иран.
Евгени Рушев: Какво е бъдещето на Американско-китайските отношения? Ще се влошават ли, или е възможно разведряване?
Закари Кек: За съжаление, смятам, че отношенията между двете държави ще се влошават през следващите години, даже вероятно десетилетия. Това почти винаги е ставало, когато издигаща се сила предизвиква вече установена.
Евгени Рушев: Южнокитайско море се превръща в гореща точка. Какви са пътищата за разрешаване на споровете?
Закари Кек: Както Янг Сиу, колега в Китайския институт по международни проучвания, наскоро каза: „неразбирателствата между Китай и САЩ заради Южнокитайско море ще продължават дълго време“. Аз също не виждам надежден начин за решаване на спора. Китай иска да трансформира Южнокитайско море в собствено море, докато САЩ (както и съседите на Китай) е твърдо посветен на задачата морето да остане международен път, както е и в конвенцията на ООН за морското право.
Евгени Рушев: В една от своите статии цитирате индийски банкер и говорите за възможността да се случи нова Голяма депресия. Сриването на китайския пазар еквивалент ли е на онова, което се случи през 1929 година?
Закари Кек: Да поясня. Аз просто цитирах Рагхурам Раджан, не съм твърдял, че се съгласявам с анализа му. Освен това, Раджан не говореше за срива на китайския стоков пазар (речта му беше преди споменатите събития), но за хлабавите монетарни политики, които много големи страни изпълняват след голямата рецесия. По мое мнение, сривът на китайския стоков пазар няма нищо общо с това, което се случи през 1929 година. Всъщност, китайската стокова борса не е много развита, нито е толкова голяма или с такава важност за китайската икономика, както американския стоков пазар е за американската икономика. Мисля, че колапсът има незначителен ефект върху цялостната китайска икономика, която е изправена пред други, много по-сериозни проблеми.
Евгени Рушев: Сделката с Иран продължава да вълнува обществеността в Щатите и се чуват много мнения. Важно е да помислим накъде ще погледне Иран. БРИКС и ШОС ли са бъдещето пред нея, или някакъв баланс между Запада и Изтока?
Закари Кек: Смятам, че Иран ще се опита да балансира между Изтока и Запада до известна степен. Великият аятолах Хомейни бе противник на СССР и САЩ (Изток и Запад) по време на Студената война. Прагматичната фракция в иранската политика, която включва и президента Рухани, винаги е целяла да използва разделението между Изтока и Запада (както и вътре в самия Запад) за напредване на иранските национални интереси.
Евгени Рушев: Грешка ли беше Франция да откаже сделката с Мистралите? Кой е истинският губещ?
Закари Кек: Франция бе изправена пред огромно политическо напрежение да не продава на Русия корабите „Мистрал“, след анексирането на Крим. Не мисля, че това беше лошо решение за Франция, особено след като вече намери нов купувач. В този смисъл Русия се оказа губеща, но в крайна сметка тя пазеше интересите си, които счете за по-важни от получаването на тези кораби.
Евгени Рушев: В коя военна сила виждате най-голямо развитие в последните години? Продължава ли американската армия да е с най-голяма мощ или бива настигната от китайската и руската?
Закари Кек: Бих казал, че китайската военна сила израстна най-много през последните години, но САЩ продължават да са много по-силни от Китай. Русия предприе модернизация на армията си, но това ще бъде труден процес, имайки предвид икономическата ситуация, пред която Москва е изправена. Като цяло, Китай ще бъде най-големият военен противник на САЩ за години напред, макар че няма да ги достигне за известно време. Все пак, не е нужно Китай да е равностоен на американската армия, за да предизвиква американското господство в Азия.
Евгени Рушев: Японско източно море е пресечна точка на военноморските сили на Русия, Китай, Япония, Южна и Северна Корея. Наскоро там се проведоха съвместни учения на руснаци и китайци. Каква е ролята на САЩ в тази потенциална конфликтна зона?
Закари Кек: САЩ има жизненоважен интерес за запазване на свободното придвижване по морета в целия свят, включително и в Японско море. Вероятно ще бъде въвлечена в евентуален конфликт в морето, макар да смятам, че такъв няма да има.
Евгени Рушев: И накрая, как вие виждате бъдещето на ядреното оръжие и неговата роля в полето на международната сигурност?
Закари Кек: Ролята и бъдещето на ядрените оръжия няма да са много по-различни от тези в миналото. Вероятно ще се разпространяват в повече страни (но не толкова бързо... със сигурност не толкова бързо, както много песимисти вярват) и ще бъдат използвани за възпиране на атаки от ядрени държави и жизнените интереси на техните съюзници. Държавите, които желаят ядрени оръжия, ще са онези, които вярват, че са изправени пред заплаха, която не могат да отразят само чрез конвенционални оръжия. Това бе причината, поради която държави като Израел, Пакистан и Северна Корея ги придобиха, и дори до известна степен страна като Франция. Това бе и причината, поради която страни като Южна Корея някога се стремяха към придобиване на ядрени оръжия, но вече не го желаят.